Драгни Драгнев
Последната книга от Новия завет, която
съдържа пророчество за края на света, се нарича Апокалипсис. Обстановка или
състояние, които всяват страх, ужас, неизвестност и загадъчност, означава Апокалипсис.
Думата апокалипсис стряска и плаши човека, отблъсква го и дори го наранява.
Понятието, представата за апокалипсис
оскърбява и стъписва до страдание и
мъка. Информираният зрител, интелектуалецът, попаднал в една изложбена зала, е
наясно с този сложен въпрос. Ако пък художникът показва картините си с надпис и
наименование „Апокалипсис”, това рязко изостря погледа и вниманието на зрителя.
В най-добрия случай зрителят се изправя пред една провокация и остава нащрек.
Говоря и пиша за изложбата на румънския художник Флорин Михай в
Художествената галерия на град Добрич. В същото време изпитвам уважение и
респект. Никак не е лесно да навлезеш в орбитата на древногръцката митология и
да рисуваш живота върху рамото на 21 век след Христа. Това изисква сериозно
познаване на естетическите ценности на античния свят. Тук-таме в картините на
Михай се мяркат класически идоли и емблематични образи. Очите ми забелязват
Агнеца и козата на Алматея, също и
тотеми-символи на богове и богини, като гълъбът и бикът от Минос и бикът
от испанските кориди с техния ритуален магнетизъм. Не са един-два митологичните
елементи с чудовища в изложбата на румънския художник, изписани, за да се
превъплътят в жестокостите на съвременния свят. Творецът, артистът ни свързва и
обсебва със злощастията, катаклизмите, войните и разрухата на вчерашния и днешния живот. Картините са свидетелство за
самоунищожението и неизбежната гибел на човечеството, за библейското
пророчество, че идва краят на света.
Изложбата на Флорин Михай събира два цикъла картини – „Апокалипсис” и
„Близък приятел”. Сюжетите се преливат един в друг, но без да се повтарят
напълно. Всяка картина загатва или носи фрагменти от друга, която я предхожда
или придружава, и в същото време
доразвива и обогатява тези фрагменти. Върху платната се наслояват и
напластяват откъслеци и изображения на минали или предполагаеми събития от
историята на света. Художникът пресъздава вакханалията в древните времена,
пренася поглед сред варварския свят на Средновековието и кръстоносните походи,
сред рицарските приключения и авантюри. В тези картини зрителят забелязва жестокото лице на днешната действителност,
позора, злодейството, покварата, блудството и всички смъртни грехове на човека.
Според мен, животът, както го пресъздава в картините си Михай, е фатален
– злочест, трагичен, пагубен, злокобен, нещастен. Навсякъде – борбена позиция,
сблъсъци, набези, сражения, свади, напрежение, смърт. Защо е рисувал така
художникът? Защо превръща всяка творба в
рискован вик и съдбовност? Защо напомня мъките на Христос на кръста? Коя
религия изповядва? Защо е тъй черноглед и изобличителен? Мисля, че картините му
дават отговор на тези сложни въпроси. Михай плисва в очите ни своите
предупреждения и предчувствия за ужасния ход на времето, в което живеем.
Посланията му са мъчителни и болезнени, удрят право в сърцето и душата.
Неговите изображения са като притчи с нравствено-поучително съдържание в
алегорична форма. Наподобяват исторически разкази, в които основен е въпросът
за живота, , падението на индивида, катастрофата и смъртта на човека. Така ни
доближават до Апокалипсиса, както е наименованието на изложбата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар