В зала № 5 на Художествена галерия –
Добрич е подредена изложба „Малкият формат” с творби от фонда на галерията. Уредниците
Пенка Димитрова и Недко Недков са подбрали живопис, малка пластика и графика –
общо 52 работи от 39 художника. Изложбата обединява автори от различни творчески
генерации и е разнообразна със стилистическите търсения на всеки един.
Особен интерес са двете живописни
картини на тема Балчик и 4-те абстрактни рисунки, изпълнени с молив на Никола
Михайлов Даскалов/1924-2001/. Създадени
в средата на 90-те години, рисунките са свидетелство за полета на духа на този
философ – художник, който като че ли в малките формати, в нюансите на
черно-бялото разгръща космически
пространства. Постмодернист, който прави
„осезаемо нематериалното и имагинерното и обогатява нашата сетивност с нова
представа за света”/Ванко Урумов – откриване на изложбата на Н. Даскалови в
Добрич, 1995 г./
Два графични листа с изящен линеарен
рисунък. „Инге” и „Пред огледалото” на Иван Ненов/1902 – 1997/ – художник с
богато творчество - живопис, малка пластика, графика, мозайка, през 30-те години на 20 век учил и живял в Италия,
Германия и Франция; през 50-те - обявен за формалист в България, със забрана да
излага и участва в изложби. В интервю с Евгения Христова, малко преди смъртта
си, художникът казва: „Моделите ми са все от живота” и разказва за Инге –
момичето, което всеки ден е минавало по Кьонигсплац в Мюнхен, където Иван Ненов
учи в Академията, и се е съгласило да му позира. А портретите и тоалетите са
любима тема на този европейски по дух художник и в живописното му творчество.
„Посвещение ІІ” е малката пластика от
1983 г. на Ангел
Станев. „Тиха” и поетична; някои елементи в нея - силуетът на приседнала
фигура, колелото – са
разработвани от автора в различни формати и материал в творби, посветени
на Димчо Дебелянов. А в последното десетилетие кръгът и камбаната, чиято
символика е закодирана в творчеството на Ангел Станев е изведена в монументални
размери. Красимир Илиев, куратор на изложбата на проф. Станев в Софийска градска художествена галерия тази година пише:
” Вкарва колелото като
елемент от пластичната конструкция, внушаващ движение или неговата липса
тяхната функция е да напомнят за възможността за движение. Светла Петкова, изкуствовед, разговаря с Ангел Станев „В произведенията ви
има много движение, работа с пространството, категоричност, но и деликатност,
дързост, но и поезия... Какво Ви водеше в пластическия свят на скулптурата през
годините? И част от отговора: ... „Това е пластичен език. Самият той изразява
нещо и не се преразказва. Скулптурата може да бъде и като поезията,
синтезирана. Тя не бива да бъде бъбрива, защото не е роман. Както поезията,
скулптурата е цяла философия, но в компресирана форма; и затова е много силно
въздействаща.”
Конна фигура” на Емил Попов е пластика,
откупена от галерията от съвместната изложба на Емил Попов и Ангел Станев през
1983 г. в Добрич. Десетилетия по-късно авторът, за който също образността трябва не да разказва, а да внушава директно и
тотално споделя: „Работя по темата за животните и конниците, откакто се
занимавам със скулптура. В нея има нещо постоянно, добра опора за мислите на
човека. Там са нашите метафори и митологии, природата и нейната сила. В моите
конници, в агнето, във вълчицата има подтекст, който не искам да се чете
директно, а да въздейства като форма, защото почива на илюзията, на
неуловимото”
В експозицията са включени творби на
Наум Хаджимладенов/1894-1985/ – „Паисий”, на Рафаел Михайлов/1902-1969/ –
„Железният мост”, Дарена Георгиева/1906-1986/
- „ЛатинкаІІ”, „Портрет на момиче” от Георги Павлов – Павлето/1913-1995/, „Пейзаж
от Мелник” на Светлин Русев. Графиките „Нощ” и „Ден” на Румен Скорчев, „Огледалото”
и „Наведена фигура” на Милко Божков, работи на Кеазим Исинов, Стоил Мирчев,
Стефка Аройо, Недко Солаков, Пламен Аврамов, Явор Цанев, Петьо Маринов и др. -
повечето създадени в началото и средата на 80-те години.
От добричките художници в изложбата могат да се видят живописни работи
на Никола Тахтунов/1873-1947/ – „Момиче със стомна” и „Морски пейзаж”, „Натюрморт”
на Тодор Цветков/1912-1971/, малки формати на Тодор Балев, Димитър Греков,
Никола Г. Даскалов/1941-2010/ и Петър
Петров, а в графиката - на Божидар Тонев и Радослав Котларски/1956-2007/.