ИЗЛОЖБА НА БЕДИГ БЕДРОСЯН /1912 – 1989/ В ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ - ДОБРИЧ

На 27 април в художествена галерия - Добрич се откри живописна изложба "Земя между реката и морето" на Бедиг Бедросан. Експозицията е част от проекта "Родова памет" на Сдружение "Арарат"- Варна и гостува в Добрич след галериите в Пазарджик и Пловдив.

Бедиг Бедросян е израстнал в Силистра, потомък на арменски бежанци. В младежките си години попада под влияние на румънската живописна школа и на нейните представители от Букурещ. Близкото му приятелство с художника Тодор Добруджански формира неговия стил.

От 1945 г. художникът редовно участва в окръжни изложби в Силистра и общи художествени изложби в Шумен, Добрич, Варна, Габрово, Велико Търново и др.

Бедиг Бедросян е един от основателите и член на ръководството на Групата на художниците в Силистра. През 1967 г. е награден с орден „Кирил и Методий“ – ІІІ степен.

През 1969-70 г. посещава Армения и създава цикъл пейзажи „Армения“. Ретроспективни изложби на художника са уреждани в Силистра през 1972, 1982, 1987 г., а през 1980 г. открива самостоятелна изложба в Централния военен клуб, София.

Негови картини са притежание на частни колекции в страната и чужбина – в Германия, Франция, Армения и Художествените галерии в Силистра и Добрич.

Ето какво пише Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед в каталога към изложбата:

…..Творчеството на художника обхваща повече от 600 произведения.Това са живописни картини, множество ескизи към тях, рисунки с туш, с цветни пастели и мо­ливи.Многообразието от теми и сюжети в пейзажните композиции е представено в серия от градски панорами, предимно от Силистра и нейните околности. В години­те творческият му репертоар се допълва с морски пейзажи от любимия на художника град Балчик, с градски пейзажи от прародината Армения, със сатирични ри­сунки и карикатури с плажуващи персонажи, натюрмор­ти с цветя и плодове, тематични композиции с харак­терни за изкуството на соцреализма сцени от 50-те и 60-те г. на XX в. от трудовия бит на добруджанци - земеделци и рибари. Изпълнени със светлина, с наситена цветност, кар­тините му са заредени с много лиричност и топлота.“ 

Откриване на изложбата от г-жа Евелина Ханджиева

Изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева за творчеството на Бедиг Бедросян

Кеворк Крикорян - племенник на художника и инициатор на експозицията "Родова памет"

Загледани в близките неща

ЕДНА ИЗЛОЖБА – ФАТАЛНОСТ И ПРЕДЧУВСТВИЕ

Драгни  Драгнев

Последната книга от Новия завет, която съдържа пророчество за края на света, се нарича Апокалипсис. Обстановка или състояние, които всяват страх, ужас, неизвестност и загадъчност, означава Апокалипсис. Думата апокалипсис стряска и плаши човека, отблъсква го и дори го наранява.

Понятието, представата за апокалипсис оскърбява и стъписва  до страдание и мъка. Информираният зрител, интелектуалецът, попаднал в една изложбена зала, е наясно с този сложен въпрос. Ако пък художникът показва картините си с надпис и наименование „Апокалипсис”, това рязко изостря погледа и вниманието на зрителя. В най-добрия случай зрителят се изправя пред една провокация и остава нащрек.

      Говоря и пиша за изложбата на румънския художник Флорин Михай в Художествената галерия на град Добрич. В същото време изпитвам уважение и респект. Никак не е лесно да навлезеш в орбитата на древногръцката митология и да рисуваш живота върху рамото на 21 век след Христа. Това изисква сериозно познаване на естетическите ценности на античния свят. Тук-таме в картините на Михай се мяркат класически идоли и емблематични образи. Очите ми забелязват Агнеца и козата на Алматея, също и  тотеми-символи на богове и богини, като гълъбът и бикът от Минос и бикът от испанските кориди с техния ритуален магнетизъм. Не са един-два митологичните елементи с чудовища в изложбата на румънския художник, изписани, за да се превъплътят в жестокостите на съвременния свят. Творецът, артистът ни свързва и обсебва със злощастията, катаклизмите, войните и разрухата на вчерашния и  днешния живот. Картините са свидетелство за самоунищожението и неизбежната гибел на човечеството, за библейското пророчество, че идва краят на света.

         Изложбата на Флорин Михай събира два цикъла картини – „Апокалипсис” и „Близък приятел”. Сюжетите се преливат един в друг, но без да се повтарят напълно. Всяка картина загатва или носи фрагменти от друга, която я предхожда или придружава, и в същото време  доразвива и обогатява тези фрагменти. Върху платната се наслояват и напластяват откъслеци и изображения на минали или предполагаеми събития от историята на света. Художникът пресъздава вакханалията в древните времена, пренася поглед сред варварския свят на Средновековието и кръстоносните походи, сред рицарските приключения и авантюри. В тези картини зрителят забелязва  жестокото лице на днешната действителност, позора, злодейството, покварата, блудството и всички смъртни грехове на човека.

        Според мен, животът, както го пресъздава в картините си Михай, е фатален – злочест, трагичен, пагубен, злокобен, нещастен. Навсякъде – борбена позиция, сблъсъци, набези, сражения, свади, напрежение, смърт. Защо е рисувал така художникът? Защо превръща всяка творба в  рискован вик и съдбовност? Защо напомня мъките на Христос на кръста? Коя религия изповядва? Защо е тъй черноглед и изобличителен? Мисля, че картините му дават отговор на тези сложни въпроси. Михай плисва в очите ни своите предупреждения и предчувствия за ужасния ход на времето, в което живеем. Посланията му са мъчителни и болезнени, удрят право в сърцето и душата. Неговите изображения са като притчи с нравствено-поучително съдържание в алегорична форма. Наподобяват исторически разкази, в които основен е въпросът за живота, , падението на индивида, катастрофата и смъртта на човека. Така ни доближават до Апокалипсиса, както е наименованието на изложбата. 

ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС НА ПЕТЯ ПАПАЗОВА В ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ - ДОБРИЧ

На 14 април в Художествена галерия - Добрич се откри изложба живопис на Петя Папазова.

Петя Папазова е завършила ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” през 1999 година изобразително изкуство, специалност  графика. Живее и твори в град Варна . Реализирала е над 25 самостоятелни изложби в България , Франция , Холандия ,Словакия и др. Участва в много общи изложби и арт симпозиуми у нас и по света, но живописта си остава нейна голяма страст.

Жените в картините на Петя Папазова -  нежни, чувствени и жизнени; вплетени в пъстри букети цветя, завихрени като вълшебен калейдоскоп  провокират нашето въображение. Те са замечтани и лирични, в косите с цветя и бели птици, като символ на чистотата. Жени –цветя, с които трябва много внимателно да се отнасяме, както утринната роса с природата, за да не се разруши този свят.  Ако погледнем в друг ракурс платната й ще установим и една много тънка, но особена характерна черта у жената – желанието и, необходимостта и, да се забулва с фееричния шал на меланхолията, да се оглежда в оня езотеричен екран, в който красотата се превръща в тайнство.

Г-жа Евелина Ханджиева открива изложбата

Г-жа Пенка Димитрова говори за творчеството на Петя Папазова

Мелиса Раифова и нейния музикален поздрав

Подарък за Петя Папазова

И те бяха при нас

Изложбата може да разгледате до 26 април 2016 в Зала 2.