В
Деня на Добрич, 25 септември, в Художествена галерия – Добрич бе открита
изложбата „Никола Кожухаров/1892-1971/“. Живописец и рисувач, график и
илюстратор, стенописец и декоратор, сценограф, скулптор, педагог, със своите
творби, той е част от образната представа на четири поколения българи за
хилядолетната ни история, за нашите митове, легенди и приказки.
Никола
Кожухаров е роден на 11 януари 1892 г. в Казанлък. Завършва гимназия в Стара
Загора и през 1910 г. е приет в Художественото индустриално училище в София.
Учи живопис при професорите Иван
Мърквичка
и Цено Тодоров и през 1911 г. открива изложба в старозагорската девическа
гимназия, заедно с Димитър Гюдженов и Васил Маринов. През 1914 г. печели
конкурса за завеса на театрално дружество „Театър" в Стара Загора и с
Димитър Гюдженов заминават за Франция, Специализират в Парижката академия за
изящни изкуства при проф. Фернан Кормон. През Първата световна война той е
военен художник и през 1916 г. участва в Голямата съюзна изложба в Берлин. Н.
Кожухаров е един от основоположниците на баталния и исторически жанр в
българското изобразително изкуство.
През
1917 г. заедно с Димитър Гюдженов проектират и изпълняват декорите за
театралните постановки в Старозагорския театър.
Под
влиянието на Пенчо Славейков - приятел и кум на художника, много от картините
на Н. Кожухаров през 20-те години са със сюжети от митовете, фолклора и
мистичността на обредите.
През 1922 г.
заедно с Гюдженов, той открива изложба в Стара Загора. През 1924 г. Кожухаров
печели конкурса за сценография на „Змейова сватба" по Петко Тодоров в
Народния театър. През 1924 г. е преподавател, а от 1929 г. - професор в
Художествената академия. През този период илюстрира детски книги, оформя
списания, проектира пощенски марки, почетни грамоти, банкноти. Автор е на
мемориални скулптурни произведения в Пловдив и Видин, както и на надгробното
релефно изображение на Митрополит Методий Кусев в Стара Загора. През 1930 г.
рисува
През
30-те години Кожухаров създава композиции с битова тематика. На световното
изложение в Париж през 1937 г. е удостоен със златен медал за изкуство за
картината „Майстори".
В
периода между 40-те и 60-те години, рисува картини със сюжети от българското
Средновековие и Възраждане. Посвещава им се със завидна последователност,
изследователска убедителност и сериозна художествена подготовка. Рисува също
серия голи женски тела, а през 40-те и 50-те години – пейзажи от различни
краища на страната.
След
9 септември 1944 г. е задържан за 5 месеца от новата власт, поради тематика на
картина, но след това е освободен и реабилитиран.
От
1962 до 1967 г. Никола Кожухаров завежда катедра „Изобразително изкуство"
във Великотърновския университет. През 1965 г., открива изложба в София,
съвместно със съпругата си Невена Кожухарова.
В
периода 1925 -1969 г. изписва 27 църкви в страната. Участва в международни
изложби в Берлин, Париж, Рим, Виена, Стокхолм, Прага, Фиуме, Ню Йорк.
За
изключителни заслуги към българската култура през 1962 г., Никола Кожухаров е
удостоен с орден „Кирил и Методий" l-ва степен.
Художникът
умира на 1 юни 1971 год. в София.
Изложбата
Никола Кожухаров /1892-1971/ включва
петдесет и пет живописни платна, рисунки, илюстрации, графики. 48 са творбите
от Художествената галерия в Стара Загора, а останалите са предоставени от галерията в Казанлък. В експозицията са
включени творби от различни периоди. Могат да се видят няколко ранни
автопортрета на художника, пейзажи и композиции от 20-те години; проекти за
корица, за грамота, за марка, посветена на художника Ярослав Вешин; илюстрации
към Клетниците, Тримата мускетари др. Както и емблематичните му живописни творби на
историческа тема: Ивайло пред стените на
Търновград, Иванко убива цар Асен, Залавянето на Васил Левски, Левски пред съда
и др.
Изложбата
ще продължи един месец.
По
материали от Марин Добрев – изкуствовед, директор на ХГ – Стара Загора