понеделник, 28 март 2011 г.

Изложба от фонда в Художествена галерия - Добрич - Дора Кънчева, Иванка Сокерова/1926-1993/ , Лика Янко/1928-2001/

От 28 март 2011 г. в зала № 2 на Художествена галерия град Добрич е подредена изложба с творби на художничките Дора Кънчева, Иванка Сокерова/1926-1993/ и Лика Янко/1928-2001/. Живопис, колажи и керамични релефи от фонда на галерията представят част от творчество им, а творбите им – разнопосочни в пластичните търсения, са обединени като че ли от една особена духовност. Всъщност трите художнички ги свързва приятелство – те са част от прителския кръг на Славка Денева /чиято ретроспективна изложба в Добрич приключи през февруари/, в който са и други известни български художнички като Олга Вълнарова, Люба Паликарова, Зина Юрданова и др.

Подготвените по-долу справки са по материали от изкуствоведите Филип Зидаров, Димитър Аврамов и др.


Лика Янко е родена през 1928 г. в гр. София. Едва 15-годишна влиза в Художествената академия в класа на акад. Илия Петров. Твърди, че той и проф. Дечко Узунов са спомогнали за формирането й като творец. Самият Дечко Узунов обичал да казва, че има две деца - Лика Янко и Генко Генков.

Първата й самостоятелна изложба през 1967 г. е преждевременно закрита, а Лика Янко отново излага свои платна пред публика четиринадесет години по-късно - през 1981 г. Нейни картини са притежание на почти всички галерии в България, както и на представители на повечето дипломатически мисии у нас - на Франция, Италия, Германия, Испания, Швейцария, Португалия, Аржентина, Колумбия, Индия, Египет, Индонезия, Япония и още много други.

Творческият й почерк е неповторим - примитивна рисунка, богат колорит в по-ранните й платна, който в последните й работи стига до чисто бяла стилистика, включването на множество конвенционални предмети като канап, морски камъчета, огледала, мъниста и т.н., чистота на излъчването, философска обобщеност. Умира през 2001 г.



Дора Кънчева е родена на 05.06.1926 г. в Стара Загора. Завършва през 1951г. Художествена академия в София, специалност живопис при проф. Дечко Узунов. Дъщеря на позабравения днес художник Ганю Иванов, завършил Държавното рисувално училище като ученик на Мърквичка, тя е белязана от творческата близост и приятелство за цял живот с артистичните дарования на Славка Денева и Лика Янко. Това приятелство е емблематично и е феномен на духовната безотрадност за мнозина, настъпила с „народната власт”. От една страна, домът на Борис Денев на ул. „Шипка” 18 е нещо като място на свободния дух, където редовно се уреждат маскаради и пост-дадаистични забави с участието и на други приятелки и художнички като Иванка Сокерова, Глория Христова, Радка Бъчварова, Цветана Костуркова, Люба Паликарова, Зина Юрданова и Олга Вълнарова. От друга, артистичният ментор на „групата”, признатият днес за голям художник Борис Денев, след 1944 е затворен, пратен в лагер и има забрана да рисува. Борис и Славка Деневи са вероятно последните истински, неподправени, нережисирани страдалци в българското изкуство, не превърнали несгодите си в етикет за заслуги.

През 60-те години близостта на Дора Кънчева с баща и дъщеря Деневи става причина за необичайна съвместна творческа практика, оказала основно влияние върху стила и метода на работа на Дора като живописец. „Групата” започва да обикаля селата около София, нарамила бои и триножници, за да намира сюжети за своето разбиране за пейзаж.
Тъкмо тази интелектуална и емоционална близост между творците и тази практика на непрестанно „крадене” на гледки, на запечатване на състояния на една действителност, която никога не остава една и съща, са в основата на стила и характера на живописта на Дора Кънчева. Неведнъж е писано за нея, че тя е художник на цвета и на светлината.

Иванка Сокерова е родена на 26 август 1926 г. и умира на 8 септември 1993 г. След тежко заболяване на 12 години се парализира дясната й ръка и тя продължава образованието си като частна ученичка вкъщи.

Иванка Сокерова е от художниците с най-драматични съдби в българската реалност.
Художничката е родена в заможно семейство и до 12-годишна възраст се развива като пианист вундеркинд. Тежко заболяване парализира дясната и ръка и след дълго лечение тя постъпва в курса на проф. Марко Марков, където изучава скулптура. До края на живота си художничката работи само с лява ръка и създава стотици релефи и пластики от керамика, както и рисунки и колажи, а също така и текстове. В творчеството си тя комбинира класически похвати и техники близки до дадаизма, принципи от нашата традиция и от различни периоди от световното изкуство. Аналогията с Дада се налага във връзка с колажите, които Иванка Сокерова работи в последните десетилетия от живота си и които представляват своеобразни анализи на музикални теми, на киното и на социални явления.

В керамиката й личат няколко основни периода. През 50-те години на миналия век тя работи класически релеф и скулптура. През 60-те и началото на 70-те години - трансформира и осъвременява принципи от египетския релеф, а скулптурите й се родеят с т. нар. келтска идолна пластика по нашите земи. В последния период от творчеството си авторката създава стил, който е нейна запазена марка. В оцветените си релефи тя свободно преминава от тема в тема и опоетизира сюжети, свързани с митологията, природата и философските метафори.

В кръга на Иванка Сокерова са имена като Лика Янко, Славка и Борис Деневи и др. С тях тя създава един вид домашен театър, който може да се определи като ранен пърформънс (от 50-те години на ХХ в.) в нашето, а и в европейското изкуство.

Иванка Сокерова приживе осъществява две самостоятелни изложби, които не й донасят широка популярност. Нейни произведения обаче са колекционирани от познавачи и ценители, както и от дипломати у нас. След смъртта й творбите й бяха разпръснати, а една част (по нейно желание) постъпи в колекцията Процес – Пространство – включително и многобройните й текстове. Художничката е ползвала няколко езика и съответно на тях пише и превежда философия, есета и пр.

Днес Иванка Сокерова е символ на независимата творческа позиция. Тя умря в бедност - в огромен апартамент – ателие на ул. "Патриарх Евтимий" в София. Може да се каже, че напусна живота в недоимък. Домът й, пълен с нейни творби, с колекция от картини и ценни мебели бе продаден, а съдържанието му бе разпръснато. Той не бе превърнат в музей на съдбата на българския гений – какъвто трябваше да стане.
Малко позната, забравена или съвсем неизвестна, художничката е част от поколението български класици, които работят интензивно през 60-те и 70-те години на миналия век.

четвъртък, 24 март 2011 г.

Пролетни картички

Честита Първа пролет с цветните фантазии на децата от СОУ "П. Р. Славейков". Малките творци, с въображение и умения, създадоха пролетни картички инспирирани от картините на Лика Янко. Очакваме и вас в празничната подготовка за Цветница и Велик ден.

Meeting the First Spring Day together with students from Petko Slaveikov School in Dobrich. The young creators have created spring cards inspired by the works by Lika Yanko. Come and have fun with us!










сряда, 16 март 2011 г.

Откриване на изложбата „НАРОДНОТО ИЗКУСТВО НА ОБЛАСТ ЗАЛА”





Пастирски резби и народни носии от сбирката на унгарския Музей „Гьочей”




Нейно превъзходителство Юдит Ланг - Посланик на Унгария у нас, Областен управител г-н Желязко Желязков, Зам. кмет г-н Иван Колев, Зам. кмет г-жа Камелия Койчева и Директор на РИМ г-жа Дияна Борисова

Г-н Желязко Желязков - Областен управител на Област Добрич

Г-жа Дияна Борисова - Директор на РИМ

Г-жа Евелина Ханджиева - Директор на Художествена галерия - Добрич

понеделник, 14 март 2011 г.

Извънземните рисунки и линии от Андите – отблизо и за първи път

“Извънземието Наска. Из Рила и Добруджа” е заглавието на фотоизложбата на добричките фотографи Йоана Йорданова и Румен Тодоров. Тя бе открита на 10 март, четвъртък, в 17 часа, в Художествената галерия в град Добрич. Изложбата е организирана от Висше училище Международен колеж в Добрич.

За пръв път посетителите ще видят авторски фотографии от енигматичното плато Наска в планината Анди, Перу. Платото е в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО. Върху площ от над 400 кв.километра има десетки рисунки на птици, животни, хуманоиди и растения. Изображенията са направени от подредени на земята камъни преди повече от 1500 години. Форми, половината от които нямат земен аналог, са видими и ясни само при полет над тях.
Рисунките на Наска са открити от пилоти преди 70 години.
Освен от въздуха, част от фотографиите са правени на рисунки и линии на самото плато Наска, което е ограничено за посещения.
Изследователи от цял свят имат различни виждания за необикновените творби.
Самата скица на линиите и рисунките, гледани от космоса, наподобява силно на супермодерно летище и на космически аеродрум. Графиката на линиите и обектите прилича на картите, по които летците планират полетите си. Мястото в Андите е сред най-сухите в света, по-сухо е дори от Сахара. Тук вали едва половин час на две години. Има постоянна видимост от небето.
Според швейцарския изследовател Ерих фон Деникен, платото Наска е посещавано от извънземни. Той твърди, че тези линии и рисунки са направени от представители на друга цивилизация, или са дело на местни жители, осъществили контакт с извънземни същества. Поне три рисунки наподобяват астронавти със скафандри.
Немският учен Мария Райхе, прекарала половин век в проучване на тези изображения, допуска, че Наска може да представлява огромен астрономически календар. Според нея рисунките са над две хиляди години и по-скоро отправят послания към небето, отколкото да служат на местните жители, които на земната повърхност не виждат формите и техния смисъл.
Без да летим над загадъчни рисунки от другата страна на земята, планината Рила и Добруджа също могат да бъдат видяни по необикновен начин – показва изложбата.
Йоана Йорданова е носител на Първа награда на фотоконкурса “Животът в Добрич през погледа на младите хора”. Анонимно гласуване избра нейните снимки за най-добри в първото фото-състезание по проект “Училището днес: модерна ковачница на млади таланти” преди една година. Градът, местността край нас и Рила също могат да бъдат видяни по-един непознат начин, показват снимките на Йоана Йорданова. Всеки от нас е еднакво отдалечен от космоса.
Румен Тодоров снима в различни точки на света. По покана на Държавния департамент на САЩ е посещавал десетте водещи авиокосмически компании на Съединените щати, изработващи космически спътници и совалки. Срещал се е с Далай Лама на Тибет, папа Йоан Павел Втори, български, руски и американски астронавти.