1994 г. от фондовете на
Галерията за графично изкуство – Варна, както и галериите в Добрич, Варна и
Силистра, показващи развитието на неговия специфичен стил през годините. Сред
гостите на събитието бяха представители на община Варна, проф. Ружа Маринска –
изкуствовед, художествен критик и историк, и Стоимен Стоилов – български график
и живописец, приятел на художника.
Силно повлиян от полската графична школа, Стоян Цанев
става явление в артистичния живот на България след завръщането си от Варшава през
1973 г. Чистотата на изказа му, сведена до минимализъм, е високо ценена от
японската публика, пред която представя своите творби в осем изложби. Пестелив
откъм средства, но с изключително внимание към детайла, той постепенно
преминава от фигури към знаци и символи, които „ако човекът има моята
чувствителност, неизбежно ще ме разбере.“
Освен сред ценители и критици, Стоян Цанев е на особена
почит и сред своите колеги. Той залага критерии за естетика и графично
изкуство, по които голяма част от художниците от няколко поколения са се учили,
по които са се измервали и са се стремили да постигнат.
Г-жа Пламена Рачева, директор на ГХГ – Варна, цитира един
от изследователите на Стоян Цанев: „Той е художник, който се появява в
българското изкуство през 70-те години неочаквано, от една страна, но много
необходимо.“ По нейните думи Стоян Цанев „беше не само талантлив художник, но
той имаше и своя характер, който изявяваше с достойнство, скромност и със
самочувствие.“
„Нашите средства са други - нашето средство е мълчанието.
В картините трябва да има мълчание.“ – казва Стоян Цанев. Но картините му не са
мълчаливи, а носят послания, които всеки, докоснал се до тях, открива за себе
си по различен начин.
Изложбата ще продължи до 10 октомври в зали 1 и 2 на
Художествената галерия – Добрич.