50 години Художествена галерия – Добрич
12.08.2013 г. – 11.09.2013г.
През 2013 г.
Художествената галерия в Добрич отбелязва половин вековна дейност. На тази
годишнина е посветена изложбата от фонда, подредена в две зали, имаща за цел да
представи неконвенционални за времето, в което са създадени, творби. Това са
работи от хартия от изложбите „Хартията”, които Галерията в Добрич организира в
продължение на повече от едно десетилетие. Както и дигитални принтове върху
платно – от дарението на известния български
художник Александър Стефанов, носител на Голямата награда – Златен медал на
Международната изложба - конкурс за силикатен дизайн във Валенсия и на наградата на СБХ за 1990 г.
През годините „Хартията”
се превърна от проект на галерията в програма, по която екипът работи и до
днес. Започнала като среща на група български художници работещи и
експериментиращи с този материал, Хартията се разви и разшири обхвата си като
обедини в Добрич творци от различни страни и континенти: България, Корея,
Словения, Македония, Сърбия, Франция, Швейцария, Испания, Турция, Унгария,
Румъния, Босна и Херцеговина, Беларус, Япония, Финландия и др. В 10 поредни
години изложбите се предхождат от съвместната творческа работа на художниците в
пленерен формат. Съпътствани от уоркшопове, ателиета на отворени врати, лекции,
видео и мултимедийни прожекции, пърформанси. За организаторите са важни и двата
аспекта - творческият и екологическият, защото отпадъчната рециклирана хартия
се превръща в произведения. Следват изложби и работни ателиета с деца в галерията
в пространството за творческа работа „Работилница за въображение”.
Днес, в залите на
изложбата са експонирани творби на художници, участвали от 1995 до 2005 г. в
изложбите хартията: ”Реквием” на Ангел Станев – наситен драматичен колаж, комбиниращ
хартия и восък, деликатните цветни комбинации в „Прозорец” на Йордан Парушев, „Скеч
за Царицата мравка” – ажурна изрезкова композиция на Дьорд Йолайош,
концептуалната силуетна работа на Паскал Лиевр, „Изборът на новото поколение” -
хартиен обект – бутилка от Кока Кола на Владимир Овчаров – един от доаените и
вдъхновител на идеята за Хартията, или ефирните пана от ръчна хартия с вплетени
в нея семена - „Японска поезия” на Олга Сасикина или „Котешки стъпки” на Мойца
Злокарник. Различен е подходът на художниците – скулптурен – при Дона Стоянова
в „Малкият акробат”; в духа на керамичната пластика, с която Росица
Трендафилова е известна - в „Прилив”; експериментаторски - с вграден метален
елемент в хартиената каша в „Луна” на Пенка Димитрова.
И
в двете зали впечатляват голямо-форматните принтове на Александър Стефанов,
които са част от подарената през 2006 г. в Добрич самостоятелна изложба на художника, озаглавена “Известник”, посветена
на печатната преса в България. Изпълнени със съвременните изразни средства - на дигиталния печат върху платно,
„Стефан Стамболов”, „Белведерски торс”, „Александър Македонски”, „Давид”, „Ангел”
и пр. са наименования от колекцията, за
която в словото си на откриването Пламена Димитрова – Рачева пише: „....В
творбите, е водещ постмодерният прочит на класическата пластична форма на
образци от античното гръцко и римско изкуство, от италианския Ренесанс, от
днешната българска пластична култура и фотографията, които са опаковани в думи,
фрази и слова от съвременната вестникарска преса, запомняща се с нейната
бруталност, цинизъм, безсмислие, манипулативност и висока степен на агресия.
Това е опаковката, това аурата на съвремието, която обезсмисля чистата форма,
образа на из вечната класическа красота, разрушава духовната и емоционалната
връзка между изкуството и човека....”
„....Тематичен проблем, който художествено-образно
е решен на принципа на съчетаването на две същности - съвършенството на произведението на
изкуството и актуалната събитийна сила печатната преса, която има мощната роля
да променя и манипулира съзнанието на хората в битийността. Дигиталните
техники, с които си служи художника му дават свободата при пластичното им
формообразуване и превръщането им в
самостойни медийни обекти, от друг тип, носещи ясни словесни и смислови
послания, както е в портретните композици с образите на Васил Левски и Стефан
Стамболов....”
И още за автора –
„...Той е един от пионерите на съвременния визуален език в новото ни изкуство,
за който можем да твърдим, че има интелектуално моторна функция. Свободата на
художника е свобода на творческия му дух, не лутащ се и търсещ, а откриващ
визиите в нови територии за изкуството. Това той осъществява чрез създаване на
уникален авторски художествен образ носещ богатството на смисли и артистичната
интерпретация на детайла, изразителност и емоционална смисленост на формата в
една лаконично организирана и ясна композиция.”
В изложбата могат
да се видят и „Автопортрет по Вермеер” на Недко Недков – работи на Борил Цонев, Асадур
Маркаров, Вержиния Маркарова, Милена Атанасова, Ясминка Кукич /Канада/, Жан
Пиер Варе /Франция/ и др.
В графиката интерес
представляват илюстрациите по произведения на Йовков: „Серафим” и „Грешница” от
Атанас Василев – рисунки с туш и акварел, големият цикъл гравюри на дърво от
Зафир Йончев по „Старопланински легенди”
– „на Агликина поляна”, Юнашки глави”, „Женда”, „Индже”, „През чумавото”;
офортите на Иван Бочев, графиките по Йовков, изпълнени в „суха игла” от Петър
Чуклев, както и рисунките с туш „По жицата” на Симеон Венов и по „Другоселец”
на Дечко Тодоров. 
-1.jpg)
