понеделник, 22 август 2022 г.

ЧУЖДЕСТРАННА ГРАФИКА ОТ ФОНДА НА ХГ- ДОБРИЧ

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   
В изложбата „Чуждестранна графика“ ви представяме колекция от 48 графични творби от фонда на Художествена галерия – Добрич, която може да разгледате в Зала 1 и 2 от 18 август 2022 г. Тя включва произведения на изявени автори от Япония, Словакия, Германия, Испания, Унгария, САЩ, Канада и други. Творбите са на художници и национални школи с водещо значение в световната графика, което определя и качеството на експозицията. Работите са закупувани от традиционните издания на Международното биенале на графиката - Варна, както и от самостоятелните изложби на някои от наградените автори. Макар и малка по обем, колекцията носи характера на този значим международен форум, включвайки творби на художници от различни националности, разнообразни по теми и стилове, но обединени от високия професионализъм и съвършено техническо изпълнение.

Заслужено място в колекцията ни заема японската графика. Респектиращи с големия си формат, изпълнени в трудоемката техника мецотинто, творбите въздействат с точност и перфектност на изпълнението. С реалистични форми те създават иреален свят на чистота и съвършенство, съответс­тващо на японската култура, техника и начин на живот. В течение на времето японската гравюра приема различни характеристики като напр. свят на тъгата и копнежа, изобразен в цветната гравюра “От моята колекция. Две стени”на Ходака Йошида. Съвършен пример за изпълнение на мецотинто са творбите на Набуо Сато – “Надникни”, търсейки удоволствия в този свят или плавайки в него, като “Отиване и връщане” - ІІІ на Коцунори Хаманиши и „Като планини”, “Метаморфози” на Атсуо Сакацуме. При тълкуването на тези образи-понятия, отнасящи се по-скоро към чистото съзнание и творческото вглъбение, не се прави разлика между света на абсолюта, т.е. “божественото” и света на действието в битието ни.

Стремежите към интровертно прозрение на истината и откриването й отвъд словесните селения и недовършените мисли са определящи за същността на съвременната японска графика.

Със същия професионализъм и въздействие, но с различна проблематика и образност, се отличават произведенията на европейските художници-графици. Рисунката и деформацията играят решаваща роля при реализацията на техните идеи. Свой собствен авторски свят на приказност и фантазия създават върху графичния лист Албин Бруновски, Винцент Хложник и Владимир Гаджович от Словакия, Хосе Ернандес от Испания и др. Анализира се съществуването и отсъствието на природата в живота на съвременния човек /„Малко море I“ на Раймо Канерва – Финландия/. В графиките на полския график Кажимеш Маковски се противопоставя природата и действителността, продукт на съвременната цивилизация. В съпоставката със „Закуска на тревата” на Мане, Вундерлихт създава сполучлив, саркастичен образ на съвременния човек с помощта на деформацията и гротеската. Със силната и оригинална творба „Заседание”, Ролф Ешер е съпричастен към идеята за отчуждението и липсата на истинско човешко присъствие.




















понеделник, 15 август 2022 г.

 

ЖИВОТЪТ НЯМА ЗАГЛАВИЕ

За картините на Явора Петрова в Художествена галерия - Добрич

Бях помолил колегите от галерията да ми изпратят снимки от изложбата на Явора и те го направиха, но ми изпратиха картините без заглавията. И така светът на художничката ме зареди с представата за него, без да се обозначава с думи. Течеше реката на живота покрай мен, пътувах с цветовете, които бяха убежище на преживяване, досещах се по силуетите, че ми предстои да мина през пустинята на незнанието, после изведнъж улавях нишки и те ме хвърляха на върха на откритието./“Утро, „Градинско парти“/

 

Какво е песента - догоряващо време или току-що раждащо се. Влезеш ли в нея и усещаш как си навсякъде в себе си. Докосват те случили се и неслучили се неща. И всички посоки са правилни, и всички различни пътища вървят по пейзажа на вярванията и точката е там, където се появява съмнението./“Зелен вятър“/


 /“Утро“/ Исках да напиша за тази картина, но не намерих думите на откровението, те се разминаваха със синьото, отлъчваха се, въртяха се из съзнанието ми като падащи есенни листа, но не успяха да се съвземат. Колко е крехко утрото, когато се ражда, а в картината има такава грамада от седналости, но са свежи, дявол да го вземе. И все пак – те ме лъжат. Тази картина показва неща, които ги няма в нея!

Дали си въобразявам, но цветовете в картините Явора Петрова в мига, в който ги погледна, ме вмъкват във вълшебен свят, носят миризми на отминало време и случки, на библейски облаци и древна мъдрост. И над привидната иреалност в картините се носи нещо видимо, идващо и отиващо си./“Нощна лампа“/ Загатнатите фигури и цветовете влизат в една нова мистична образност, за да предизвикат вътрешния свят на гледащия./“Зелен вятър/


Все повече се виждам в някаква неяснота, когато гледам картините на Явора. Не че е важно как се виждам, но и човечеството присъства. И то присъства с религиите, с философиите си, с митологиите си. А вали дъжда на времето и древността, откритията са като знаци, като врати, в които можеш само да погледнеш за миг. /“Порталът“/ 

/Внимавайте, когато гледате картини. Понякога те са по страшни от драмите в живота, понякога променят светове, а какво остава да те променят или да те оставят в непознат свят./

Този триизмерен екран, който ме вкарва във „Филмът“. В казиното, край брега на едно лято, отдавна забравено. Захвърлена е тази снимка в паметта. Една сълза-фенер, която се спуска по бузата на времето. И още не е изтрита. Една метафора, от която все още не съм излязъл. Какво пространство съм – за взиране в някога, за връщане от там. И защо продължавам да играя този филм./“Филмът“/

Картините на Явора или песента на Явора е река, по която плават митологии, вкаменелости, живи епохи, човеци,  прегърбени от товарене на времена от близо и далеч, театър на маските и много яснота, която те прави чист, приветлив, усмихнат към идващия ден, защото маските в нейните картини знаят, че светът е във война със себе си, а  пътят продължава и няма никакво заглавие, което поне да ти загатне отговора – защо си жив!/“Каменното цвете“, „По пътя“, Денят на светеца II“/


 

Сашо Серафимов