понеделник, 18 ноември 2013 г.

Светът на Дора Габе и Йордан Йовков в творчеството на художниците



Изложба в Художествена галерия – Добрич
18 ноември – 30 декември 2013 г.; зали № 1 и 5 



От 18 ноември в залите на Художествена галерия – Добрич е открита изложба по повод 125 години от рождението на Дора Габе и 133 години от рождението на Йордан Йовков
В изложбата с творби от фонда на Галерията са събрани в живописни платна и графични листи портрети на Йордан Йовков и Дора Габе и герои от Йовковия литературен свят. Неизменно присъства и добруджанската равнина, която е вдъхновител на творците.
В залата са внушителните платна на Георги Трифонов „Йовкова Добруджа” и Антология І, ІІ и ІІІ, населени с персонажи от произведенията на писателя, „Гергана” от Мари – Терез Господинова, „В памет на Й. Йовков” от Елена Ботева. Включени са творбите на добричките художници Никола Г. Даскалов – „Присъствие” и на Филип Филипов - „Мелницата в село Мусубей”.

В графиката интерес представляват илюстрациите по произведения на Йовков: „Серафим” и „Грешница” от Атанас Василев – рисунки с туш и акварел, големият цикъл гравюри на дърво от Зафир Йончев  по „Старопланински легенди” – „на Агликина поляна”, Юнашки глави”, „Женда”, „Индже”, „През чумавото”; офортите на Иван Бочев, графиките по Йовков, изпълнени в „суха игла” от Петър Чуклев, както и рисунките с туш „По жицата” на Симеон Венов и по „Другоселец” на Дечко Тодоров.                
В портретната галерия         се открояват живописните портрети  на Й.Йовков от Иван Д. Христов, Генчо Денчев, Милка Пейкова и графичният портрет  от Михаил Петков. За разлика от класическия подход при портрета,  „В очакване” на Андрей Даниел ни потапя в атмосферата на Йовковия кабинет в един по-необичаен ракурс към писателя. В различна стилистика са портретите на Дора Габе в платната на Пеню Вълчанов и Мария Столарова.
Експозицията се допълва от „Пейзаж” на Светлин Русев и „Добруджанска земя” от Найден Петков – и двата пейзажа са в тъмно-кафява гама, наситени и мощни.
Тръгвайки от сърцевината на художествената словесност на Дора Габе и Йордан Йовков, художниците, представени в тази изложба чрез живописта и графиката ни потапят в богатия духовен свят на певците на Добруджа.




                
           

четвъртък, 14 ноември 2013 г.

Откриване на изложбата "Едно десетилетие" 1972-1982, ОХИ "Земята и хората" от фонда на Художествена галерия - Добрич, София - Шипка 6, 12.11.13 г.



Тази изложба, за тези, които знаят да четат азбуката на пластическите изкуства непредубедено, дори и да не са живели във времето на създаването й, ще им каже много и за времето , и за авторите, и за организирания живот на художника.
За тези, които са живели и участвали в нейното създаване – е възможност да прочетат с днешна дата собствените си усилия и като път, по-малко или повече и като траен резултат.
За тези, които сега ще откриват имената, които отдавна са част от сериозния път на българската пластическа култура, за тези, които не знаят какво е ОХИ и какво е да избираш няколко стотин работи от три хиляди – тази изложба може да им разкрие един свят, непознат като изкуство и невъзможен да съществува днес като артистична мотивация.
За културните спекуланти тази изложба съдържа отговори, които са доста по-различни от черно-бяла манипулация за общите изложби като някакво казионно артгето, в което живеят само усмихнати работници, ударници и идеализирани герои – партизани, облечени в някаква социалистическа стилистика от 50-те години на миналия век.
За прохождащите тогава млади автори тази изложба показва колко далече и колко по-различни са от началото, а за утвърдените автори е възможност да преоткрият и себе си, и резултатите на свободния избор днес, и относителната независимост и съобразителност тогава. Тъй нареченият прочит на художествения живот във времето, което обхваща изложбата би могъл да се прави по различен начин, съобразен с идеите на кураторите. Картината би могла да бъде една, ако изложбата се състоеше само избрано от най-доброто и интересно като изкуство; би могла да бъде и друга, при буквално възстановяване цялостно на една или друга изложба, което технически е доста трудно. Би могла да бъде и трета, с представяне на повечето автори с една работа, каквато е идеята на кураторите за тази изложба. Но независимо от различните възможности и идеи за постигане духа на времето чрез една или две общи художествени изложби – това, което днес е разположено на трите етажа, е достатъчно за изводи за художествения живот, за оценка и евентуална преоценка на артистичната продукция, за общите и индивидуални тенденции, стига да сме наясно и към какво се стремим.
Далече съм от идеализиране и на времето, и на артистичния живот, познавам много добре и меда и жилото му, но има неща, които са непоклатими и като разнообразие на творческите индивидуалности, и като пластическа стилистика, и като трайни постижения. Сериозните автори във времето са развивали възможностите си, следвайки идейно художествените принципи, които тогава са изповядвали, в по-голямата си част изповядват и сега. Премахването на идеологическия нормативизъм не промени възгледите на по-силните автори – за съжаление пазарният механизъм се оказа по своему опасен и не толкова творчески съзидателен за някои.
Приех поканата на Димитър Грозданов да кажа няколко думи, и за малко техническо съдействие, не заради някакъв сантимент, а с убеждението, че съзнателното или несъзнателно безпаметие е опасно и вредно, независимо дали си живял вчера, днес или ще живееш утре.
Още по-опасно е тенденциозното политическо манипулиране на художествения живот, разчитайки на неговото непознаване. Не идеализиране на времето, а разбиране на механизмите, които мотивираха авторите, организационната система на Съюза на художниците и неговата относителна художествена и икономическа независимост, работата с окръзите и принципите на сътрудничество и възможностите да се реализират. Какво означава представянето на 3000 работи, жури от 20 души и съставено от едни от най-добрите автори, приемане на 400-500произведения, откриване като на национален празник и почти цялата изложба – откупена?! Нещо повече – срещу задължението за построяване на изложбена зала или галерия! Ясно е, че днес нито времето, нито развитието, нито артистичните тенденции позволяват подобен художествен живот. Но въпросът защо проиграхме едни сериозни позиции, без да завоюваме други остава открит?! Отговорите могат да бъдат различни, но изводите са задължителни, ако искаме да бъдем в движението на културните процеси.
Иска ми се да вярвам, че тази изложба ще бъде част от лечението на една артистична амнезия, която е колкото духовно заболяване, толкова и израз на обществена безпътица.
Преди 10 години направихме с две млади изкуствоведки подобна възстановка с избрано от 80-те години. Не е нормално да чакаме още 10 години след тази изложба за да си опресняваме художествената памет. Опасно е! и за изкуството, и за паметта!
Надявам се идеята, която е родила тази изложба да стане трайна тенденция в живота на Съюза.

                                                                                              Светлин Русев
12 ноември 2013




сряда, 6 ноември 2013 г.

Изложба „120 години българско изкуство. Едно десетилетие (1972 – 1982). ОХИ „Земята и хората”



СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ

 
Галерия на СБХ, ул. „Шипка” 6, ет. 1, 2, 3
12 ноември - 21 декември
откриване – 12 ноември, 18 часа



Тази изложба изпълнява част от намерението на Съюза на българските художници да погледне към 120-годишната история на художествения живот у нас, и по-специално 70-те години на ХХ век – период, непознат за по-младите поколения, а днес позабравен и от действащите тогава генерации. Наименованието й е „Едно десетилетие” и прегледът на изкуството в този период се ограничава между 1972 и 1982 година. Изборът ни се спря на Обща художествена изложба (ОХИ) „Земята и хората” в град Толбухин (сега Добрич) през 1982 г., отчасти допълнена с творби от изданията през 1972 и 1977. ОХИ „Земята и хората” отразява съществени процеси в изкуството и бе може би най-важната художествена проява за близкото минало. Тя осветява един процес на промяна в мисленето, а за избрания отрязък от време означава и навлизане на нови поколения на художествената сцена. Свободното, неизкушено от политически идеологеми мислене съжителства с конформизма, често му се противопоставя, а понякога двете крайности общуват помежду си. Тази противоречивост, надяваме се, проличава от показаните творби и изяснява много от драмите на времето.
Днес една обективна оценка би се подкрепила от много от избраните творби. Става дума за живопис, графика, рисунка и скулптура, каквито са видовите характеристики на повечето ОХИ от епохата. Стремежът е да се възстанови видът на изложбата такъв, какъвто е бил, без да се проявява субективност при селекцията от днешна позиция. Това личи както от показаните 552 оригинални творби и репродукции, така и от текстовата й част. Оценъчната стойност днес зависи от динамично променилата се публика и рефлексии, като историята се вижда само през очите на изкуството. А може би това е истинската история? Не става дума и за хронология, така както тя се разбира от позицията, която избираме. Всъщност говорим за обективност, доколкото това е възможно. В най-голямата степен на възможностите ни.

            Събитието отбелязва и 50-годишнината от основаването на художествената галерия в Добрич, а представените творби са от фонда на галерията и една малка част – собственост на СГХГ.
           
Изложбата се реализира с финансовата подкрепа и партньорството на GLOBUL, Министерството на културата, Община Добрич, Художествена галерия – Добрич, Софийска градска художествена галерия и Информационна агенция „София прес”.