понеделник, 7 август 2017 г.

Изложба „МИСЛИ, МОМЕНТИ, ДВИЖЕНИЯ“



На 04 август  в  Добрич се откри изложба на Дружеството на художниците Бург е. V. – Германия. В  две зали на художествена галерия са представени творби в различни техники на Анет Мевес – Томс, Бернд Яворски, Катарина Мютцел, Михаел Кюне, Моника Миси, Уве Петърс, Зорница Шьонфелд – Зое Фльори, Изабела Раймън, Кай Лемън и керамичните пластики на Ханс Щрук.
Дружеството на художниците е основано през 2015 г. в Бург . В момента в него членуват 17 души, чиято цел е да популяризират изкуството в Бург и извън него, идеята -  то да е разбираемо, достъпно и атрактивно за младите хора. Стремежът е да се организират изложби на известни и не толкова известни художници, работещи в различни стилове. Досега са открити 12 изложби с участието на над 30 художника, с повече от 2000 посетители. Дружеството работи в сътрудничество с регионални институции като Рехабилитационният център Бухолц и Къщата на чая, Бург.
Изложбата се осъществява по инициатива на Зорница Шьонфелд, която е и инициатор за създаването на дружеството. Тя живее в Германия, но е родена в Добрич.
Ето извадки от текста при откриването на изложбата от Сашо Серафимов:

„За да бъдеш поет, трябва да носиш душа на дете“, може би така най-лесно се обясняват творбите на Изабела Райман и Кай Лем, които живеят и творят  рехабилитационния център.
За непредубедения зрител, платното на Изабела  впечатлява с яркия художествен размах на цветовете. Сякаш съм в абсолютно необитаемо място, където се ражда древния мит за Адам и Ева.
Кай Леман – елементарни линии и фигури, но те съдържат в себе си нещо космическо, нещо, което разумът не обяснява, той приема света на рационалното и ирационалното – без прекъсване.

Михаел Кюне - от произведенията му лъха мъдрост и отношение .“Историята хвърля сянка в настоящето“, „Съвременен дух“. . Тук разумът и съвестта са внесли своята порция отрицание и приемане на ставащото. В картините на Кюне сме влезли в границите на социалното човешко, но в бъркотията на този свят едва ли можем да се оправим ако нямаме стожери за доброто и злото
При Бернд Яворски социалният анализ на обществото в картините му  е придобил остри иронично- сатирични нотки. „Бизнесът прави трафика“, ни приземява. Отлъчено е небето. Космосът е забранено пространство. Човешката душа е пренаситена.
Ханс Щрук работи своите керамични пластики в техника Раку. Тя е древна японска техника. В превод означава – наслаждение. Работи се в обикновени прости форми и преобладаващо тъмна глазура. Приятното усещане иде не толкова от цветовете, а от излъчването на формата, която ни подсказва, че е единствена и неповторима.
Уве Петърс и фотосерията „Малките хора в големия свят“. С тая метафора авторът се опитва да отвърже въображението ни от опредметения свят. Ние знаем кои сме, знаем какво правим, знаем къде сме и къде ще отидем и всичко това е толкова осезаемо, че забравяме колко сме малки погледнати отдалеч. Находките му са остроумни, фриволни и апетитни за самоиронията ни.
Моника Миси е самоука художничка. Рисува главно с акрил, което и позволява да наслагва цветни слоеве и в този сложен комбинативен процес, се раждат картините и
Анет Мевес - творбите и са като едно сюрреалистично стихотворение, което е накацало по стената и всеки негов ред се опитва да освободи нашето тривиално мислене  и усещане, породени от еднообразието в ежедневитето. 
Зорница Шьонфелд се представя  със шест картини и една инсталация – „Амплитуда“. Макар и да не усещаме голяма разлика в мисленето на другите автори  и нейните творчески прояви, все пак в нейните творби се усеща българския натюрел, може би повече в битово отношение. „Бедност“, „Раздяла“,“ Носталгия“, особено „Носталгия“ като отпечатък на времето, като знак на социалната система. И все пак. Една особена романтичност, която само българската душа може да издава, се усеща от картините и.“