„ХУДОЖНИКЪТ И РИСУНКАТА”

От 23.08.2012 г. в зала №1 на Художествена галерия – Добрич е подредена изложба от фонда на галерията. „Художникът и рисунката” включва 19 творби на 8 автора - живопис и скулптура и техни рисунки. Рисунката е началото в работата на художника, съкровен изказ, при едни – спонтанен, експресивен, при други – лирично-поетичен или рационален. При някои автори тя е подготвителен етап за работата им в материал, а при други – завършено произведение.

Едни от най-известните български художници: Дечко Узунов, Найден Петков, Светлин Русев, Ангел Станев, Любен Диманов и др., са включени в експозицията.

40 години делят малката, илюстративна рисунка на Д. Узунов от живописната му алегорична творба от 1982 г. „Пролет над Добруджа”. Интересна е съпоставката и между линеарната рисунка на Св. Русев и монохромната живопис на „Българка” от цикъла му „Земя и хора”. Динамика и плътни мазки в „Композицията” на Л. Диманов и лека, въздушна рисунка с молив, съчетана с колажиране – в двете му работи – „Торс – жена” и „Тичаща жена”.  Двете рисунки от Балчик на Найден Петков с разредена маслена боя, са в стилистиката и колорита на живописната му творба „Балчишки пейзаж”. Акцент в залата е голямоформатната рисунка с мощна експресия на скулптора Ангел Станев,  до която е изложен бронзовият портрет на майката на художника.

Изложбата ще продължи до 14 септември.

Фотоизложба „Сърцето на Запада” на американската фотографка Индиа Блейк

На 16.08.2012 г. от 18.00 ч. в зала 2 на Художествена галерия – Добрич се открива изложбата „Сърцето на Запада” на американската фотографка Индиа Блейк.
Авторката е родена в Кембридж, Масачузетс и израства в Принстън. Учила е Европейска литература в един от най-престижните университети в Америка, колежът Сара Лоренс. По-късно посещава Театрално училище в Манхатън, Ню Йорк и има сценични изяви в малки театри на Бродуей и в Р. Чехия. Индиа живее в Хоупуел в Ню Джърси, Манхатън, през лятото  - на остров Нантъкет в Масачузетс, а през зимата – в Ки Уест, Флорида. През последните години се отдава на страстта си към фотографията и любовта към природата и пътуването. Тя е защитник на правата на животните и природата. Индиа е пътувала из цяла Америка, Канада, Коста Рика, Панама, Австралия, Нова Зенландия, Хавай, Фиджи, Мароко, Англия, Италия, Швейцария, Чехия, Франция. Живяла е в Англия и Франция.
Индиа Блейк казва: „За мен фотографията винаги е била начин да разкажа една история, предполагайки какво се е случило точно преди момента  на снимане и какво е вероятно да се случи след това.” Тя посвещава цикли фотографии на остров Нантъкет, на животните и красиви пейзажи. Имала е изложби в множество галерии по източния бряг на Америка, а няколко поредни години печели бронзово отличие в Международните Лоуп Награди в категорията "Природа".
Снимките в изложбата „Сърцето на Запада” са от Монтана - от националния природен парк Глейшер. Разположеният в западните Кордилери парк е с ключово значение за Северна Америка, тъй като тук могат да се наблюдават растителни съобщества и екологично значими комплекси, които никъде другаде по света не се срещат. 36 цветни фотоса ни показват невероятни гледки и красотата на Скалистите Планини, разказват за каубои, коне и животни, характерни  за Северозападната част на Америка.

Изложбата се организира с помощта на Мария Йорданова /maria6106@yahoo.com/ и ще гостува в Добрич до 30.08.2012 г.
Родена в Добрич, учила в Природо-математическата гимназия "Иван Вазов", а след това в Технически Университет Варна. В Трети курс (2003) заминава за САЩ и живее в Принстън, Ню Джърси. През 2009 г. се запознава с Индиа Блейк и от 2010 г. работи за нея като пътуват заедно и организира изложбите й.

Говорещите картини на Хосе Анайа

 На 18.07.2012 година в Худохествена галерия Добрич се откри изложбата "Изкуство без граници - Духът на Мексико".

Универсалният език на изкуството загърбва границите и ни повежда с творчеството на Хосе Анайа в едно пътешествие, наречено духът на Мексико.

Художникът е роден в Халапа, Веракруз, Мексико,  изучавал е биохимия и философия,  запленен от археологията, работил в областта на сценичните изкуства и фотографията, а в рисуването е обучаван от Хенри Хаган, САЩ и Рафаел Вилар, Мексико. Творческата му биография в изобразителното изкуство, започнала преди 20 години, включва индивидуални изложби в  родния му град Халапа, в САЩ, Норфолк, Вирджиния , Атина, Джорджия, както и многобройни   участия в колективни изложби и международни панаири на изкуството в Ню Йорк, САЩ  и Мексико. Хосе Анайа е носител на Награда в селекцията на конкурса Рамон Алва де ла Канал , 1991, както и на Гранд При в категория Професионално Рисуване , Монро Гранд Гилд, Джорджия, САЩ , 2005 Член на журито на конкурса за млади художници в Халапа, Мексико. В настоящата изложба са включени рисунки, няколко отпечатъка в цвят и живописни творби.  В творчеството си художникът се  вдъхновява и оплодява от древните култури на Мексико и цикълът рисунки в изложбата, изпълнени с туш и молив  ни убеждава в това. „Пътешествието  на Хосе Аная в света на Маите” е озаглавил своя текст Армандо Костеланос,  изкуствовед и писател от Мексико, част от който ще цитирам в следващите редове:  ... Хосе Аная притежава  уникалното умение да долавя връзката между пространство и форма със завидна непосредственост;  знае как да ги превърне в проникновение и да ги материализира чрез рисуване. Не се е учил да рисува никъде; изглежда, че е имал тези образи във въображението си винаги и може би не е знаел, че ивиците, които рисува в детството си имат връзка с традициите на образния свят на цивилизацията на Маите. По-късно, когато посещава  церемониалните центрове в Югоизточната част на Мексико, ръката му започва  да  скицира  пространствени абстракции и обектите в тях. Това създава въображаемото откритие, че всичко се случва в  съзнанието  му. Превръща тези видения в магически свят, планиран с прецизни и изящни линии, със земни и  леки цветове, с контраст между повърхност и  щрихи. В този свят той представя фигури, уголемява ги, свива ги,  създавайки абстракции по начи, който го удоволетворява. Изучава яснотата на линията, без да вниква старателно в любопитната геометрия на образите, които създава.  Намира своя собствен стил като Ешер, Боргес или Кандински. Тук – там забележителни знаци се появяват в рисунките, които ни напомнят за праисторическото  испанско минало.  Картините на Аная ни разкриват не с научна точност, но чрез формална абстракция, че тези церемониални центрове са били замислени и планирани чрез  много прецизни кодове.  Нищо не е извън пропорция  при разположението на тази или онази пирамида, това или онова открито пространство и този източник на образи вдъхновява рисунките му. Художественият резултат е серия от образи, в които присъства абстрактното; форми, създадени  от линии, които представят несъществуващи градове, кули и здания от камък, книжни фигури, които имитират превити животни, обитатели на свят от чиста форма, където всичко е възможно;, неща, които летят са приземени, краткото разстояние е далечно, светлината е сянка….В същото време това моментално преобръща възприятията ни наопаки... И странното е, че и да изглежда нормално, би могло да не бъде. За момент нереалното става възможно, благодарение на действието на абстракцията – същите символи от числа и своеобразен език.

Фантазията се превръща в реалност и нереалното е възможно….