понеделник, 15 август 2022 г.

 

ЖИВОТЪТ НЯМА ЗАГЛАВИЕ

За картините на Явора Петрова в Художествена галерия - Добрич

Бях помолил колегите от галерията да ми изпратят снимки от изложбата на Явора и те го направиха, но ми изпратиха картините без заглавията. И така светът на художничката ме зареди с представата за него, без да се обозначава с думи. Течеше реката на живота покрай мен, пътувах с цветовете, които бяха убежище на преживяване, досещах се по силуетите, че ми предстои да мина през пустинята на незнанието, после изведнъж улавях нишки и те ме хвърляха на върха на откритието./“Утро, „Градинско парти“/

 

Какво е песента - догоряващо време или току-що раждащо се. Влезеш ли в нея и усещаш как си навсякъде в себе си. Докосват те случили се и неслучили се неща. И всички посоки са правилни, и всички различни пътища вървят по пейзажа на вярванията и точката е там, където се появява съмнението./“Зелен вятър“/


 /“Утро“/ Исках да напиша за тази картина, но не намерих думите на откровението, те се разминаваха със синьото, отлъчваха се, въртяха се из съзнанието ми като падащи есенни листа, но не успяха да се съвземат. Колко е крехко утрото, когато се ражда, а в картината има такава грамада от седналости, но са свежи, дявол да го вземе. И все пак – те ме лъжат. Тази картина показва неща, които ги няма в нея!

Дали си въобразявам, но цветовете в картините Явора Петрова в мига, в който ги погледна, ме вмъкват във вълшебен свят, носят миризми на отминало време и случки, на библейски облаци и древна мъдрост. И над привидната иреалност в картините се носи нещо видимо, идващо и отиващо си./“Нощна лампа“/ Загатнатите фигури и цветовете влизат в една нова мистична образност, за да предизвикат вътрешния свят на гледащия./“Зелен вятър/


Все повече се виждам в някаква неяснота, когато гледам картините на Явора. Не че е важно как се виждам, но и човечеството присъства. И то присъства с религиите, с философиите си, с митологиите си. А вали дъжда на времето и древността, откритията са като знаци, като врати, в които можеш само да погледнеш за миг. /“Порталът“/ 

/Внимавайте, когато гледате картини. Понякога те са по страшни от драмите в живота, понякога променят светове, а какво остава да те променят или да те оставят в непознат свят./

Този триизмерен екран, който ме вкарва във „Филмът“. В казиното, край брега на едно лято, отдавна забравено. Захвърлена е тази снимка в паметта. Една сълза-фенер, която се спуска по бузата на времето. И още не е изтрита. Една метафора, от която все още не съм излязъл. Какво пространство съм – за взиране в някога, за връщане от там. И защо продължавам да играя този филм./“Филмът“/

Картините на Явора или песента на Явора е река, по която плават митологии, вкаменелости, живи епохи, човеци,  прегърбени от товарене на времена от близо и далеч, театър на маските и много яснота, която те прави чист, приветлив, усмихнат към идващия ден, защото маските в нейните картини знаят, че светът е във война със себе си, а  пътят продължава и няма никакво заглавие, което поне да ти загатне отговора – защо си жив!/“Каменното цвете“, „По пътя“, Денят на светеца II“/


 

Сашо Серафимов

понеделник, 25 юли 2022 г.

Изложба „Оправдание за времето“ на Явора Петрова

 

На 21 юли 2022 г., художничката Явора Петрова представи пред колеги, ценители и журналисти своята изложба в Художествена галерия – Добрич – „Оправдание за времето“. Биографията ѝ обхваща над 40 самостоятелни изложби, но тя за пръв път гостува в нашия град. В експозицията можем да видим творби от началото на творческия ѝ път през 1986 г. чак до 2022 г., които проследяват развитието на артистичния ѝ почерк във времето.

Завършила „Илюстрация и оформление на книгата“ в НХА, художничката бяга от повествователността и илюстративността, като търси внушение чрез загатнати образи, пестеливо използване на цветове и провокира съзерцание. Картините са експресивни, въздействащи, многопластови. Присъстват ранни графики, няколко цикъла живопис и рисунки, подчинени на търсенето на смисъл и поезия. Във всички свои творби Явора Петрова оставя нещо недовършено, което позволява на зрителя да доразвие сюжета, да „донарисува“ картината, а заглавията на картините дават повод за по-задълбочено, дори философско осмисляне. Израснала на театралната сцена покрай своя баща, актьора Найчо Петров, художничката претворява литературата в човешки фигури, образи и състояния. Свидетелство за това са темите „Вишнева градина“ и „Денят на светеца“.

Явора Петрова работи и с млади художници, заедно с които организира ежегодни изложби в галерия „Ракурси“ в София, посветени на запазването на българските традиции и природа. За пръв път в ХГ – Добрич тя представя две от последните си творби „Зелен вятър“ и „Песен“, които ще бъдат част от следващата съвместна изложба в столицата през 2023 г. Явора Петрова ще бъде и един от участниците в тазгодишния пленер „Хартията – следи и отпечатъци“, който започва на 31 август.

Изложбата „Оправдание за времето“ е ретроспекция на една успешна творческа кариера, която гражданите и гостите на град Добрич ще могат да проследят в зали 1 и 2 на галерията.









 



















понеделник, 20 юни 2022 г.

ПРОЕКТИТЕ – ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА КРИСТО И ЖАН-КЛОД

 

„… Обичам да рисувам по същия начин, по които обичам да бъда в реалността. Рисуването всъщност поддържа проектите ни живи…  Картините имат своя независима стойност. Те са предмет на изкуството.“ /Кристо/

От днес, 16 юни 2022 г., Художествена галерия – Добрич и „Американска фондация за България“ представят изложбата „Христо Явашев – почит към неговия живот и художествени проекти“ с 55 творби – цветни литографии и фотографии на световно известни проекти Кристо и Жан-Клод. Сред тях са „Чадърите“ в Япония и Сащ, „Опакованият Райхстаг“, „Плаващи кейове“, „Завеса през долината“ и други.

Рисунките и чертежите разкриват визията и първоначалния замисъл на авторите, размаха на тяхното въображение. Снимките от въздуха впечатляват с мащабите на „опакованите“ обекти – сгради, паметници, природни забележителности. Фотографиите са документално доказателство за реализацията на тези проекти, защото по настояване на Кристо и съпругата му те не остават за дълго – не повече от две седмици, след което не могат да се видят нито на открито, нито в галерия или музей, а „Желязната завеса“ в Париж просъществува едва няколко часа.

Кристо и Жан-Клод държат на творческата свобода и не приемат спонсорство. Продажбите на рисунките, скиците, лимитираните серии от цветни офсетови литографии и материалите от вече демонтираните предходни проекти са основни източници за финансирането на грандиозните начинания, достъпът до които е напълно свободен за посетители. Техният подход се изучава като пример за предприемачество и разкрепостеност на мисленето, независимост, дързост.

Творбите от колекцията на „Американска фондация за България“ дават възможност да проследим етапите в развитието на представените проекти, както и въздействието от тяхното реализиране. Въпреки своята ефимерност и нетрайност, те оставят ярки впечатления върху зрителите, някои от които изминали стотици километри, за да се докоснат до нещо толкова грандиозно, крехко и временно.

В колекцията липсват два от реализираните проекти на Кристо и Жан-Клод – Плаващите кейове в езерото Изео и Триумфалната арка. На 23 юни и на 30 юни от 17:30 ч. в Художествена галерия – Добрич, дни за безплатен достъп в галерията, посетителите ще могат да видят „Мост към Кристо“ и „Арката. Мечти за напреднали“. Двата филма, посветени на тези проекти, ще бъдат излъчени с любезното съдействие на Българската национална телевизия и на автора на филмите - журналистката Евгения Атанасова.

„Проектите ни са приключение. Вълнуващи и безразсъдни. Ирационални и безполезни. Но ние обичаме да ги правим заради себе си. Ако някой ги хареса, това е само бонус. Разберете, работата не е в резултатите. Пътешествието е самата работа.“ /Кристо/