Проектът „Мобилна колекция Песента на колелетата” /по Йовков/ представя творчеството
на художници от различни генерации. Подбраните за изложбата творби са живописни
портрети на певците на Добруджа – Йордан Йовков и Дора Габе, както и на
родените в Добрич: актрисата Адриана Будевска, която е от
основоположниците на професионалния театър в България и Анастас Петров - родоначалникът
на българския балет. Включени са графики, вдъхновени от произведения на
Йовков, както и пейзажи от Добруджа. Тази тема е част от голямата тема за
Земята и хората, която определя тематичния обхват на галерията. Тя е в основата
на събирателската дейност на Художествена галерия – Добрич и става повод за провеждане на големите национални общи художествени изложби „Земята и хората” от средата на 60-те години до края на 80-те години, от които основно е
попълван фонда. Темата за земята, хората, личностите на Добруджа, в
изобразителното изкуство е особено важна и поради
драматичната историческа съдба на региона и малкото запазени художествени произведения в периода
след 1913 г. до 1940 г. Широка, многообхватна, тя е намерила пластична
реализация в стотици творби, съхранявани в ХГ с многопластовото й тълкуване, с
поглед към историята на този край, с пресъздаване на бита и пейзажа,
на творците свързани с Добруджа.
В тематико-експозиционния план на изложбата „Песента на колелетата” са
включени произведения, създадени в периода 60-те – 80-те години.
Тръгвайки от сърцевината на художествената словесност на Дора Габе и Йордан
Йовков, художниците, представени в тази изложба чрез живописта и графиката ни
потапят в богатия духовен свят на певците на Добруджа.
В изложбата са показани няколко портрета на именитата поетеса Д.Габе. Всеки
от художниците по свой начин трактува образа и.
М.Пейкова:”...някаква вътрешна потребност, някакво чувство ме е накарало да
потърся при композирането допълнителни елементи за обстановката и атмосферата. С
това ми се е искало да обогатя състоянието и образа на личността, която ме
вълнува. Изучавала съм характера, израза на очите, жеста на ръцете, позата. С
тези неща съм искала да изградя представата си за човека, за избраното от мен
лице.”
Портрета от М.Столарова е изграден в студена сива гама със строги изчистени
линии. За портретите на художничката Аксиния Джурова – изкуствовед казва :„В
портретите на видни личности и интелектуалци
художничката М. Столарова пресъздава характера на човека. За нея е важно
да долови както външната прилика, така и вътрешното състояние на модела, за да
се получи произведение, което вълнува зрителя. „
В портрета на Л. Русева виждаме ”Жената-поетеса, която изживявя света като
своя лична съдба.....вечната жена , успяла да се изтръгне от сънно –
меланхоличните светове на поетическата си самота, за да се приобщи към една
нова, съвременна епоха и литература. Всеки от художниците запечатва по нещо от
многообразната, а понякога и противоречива същност на поетесата.
Портретът на Пеню Вълчанов е изграден с живописни маски които се спускат „
вертикално и преливат в нюанси, контурите на цъфнали рози пресичат
пространството. Розови и прозирни сини и няколко акцента на кадмиево кафяво
градят въздушното пространство.”- Пл.Д.- Рачева.
Картини в колекцията са свързани с името на Й. Йовков и неговото
творчество, пресъздадени са герои и места, описани в неговите произведения.
Художниците го виждат: ” без парадност, без порочната безусловност, истински –
като своите живи герои – съзерцатели”- Б.Йосифова
Двете големи по размери картини от Георги Трифонов са като илюстрации на
творбите и героите от творбите на Йовков. В картините е и образа на Й.Йовков
заедно с тези на Албена, Серафим, Рада, Женда, Калмука, Сали Яшар и др.
Друг портрет на изявен добричлия е на
Анастас Петров от Елза Гоева. Изграден в светли прозирни тонове с
приглушени нюанси на сиво, бледо зелено, кафяво. Фона е като сцена , от двете
страни на образа вертикално се спускат завеси и затварят композицията.
„ Портрет на актрисата Андр.Будевска
от художничката Елена Ботева, я представя в по-зряла възраст но все така
изглеждаща одухотворена и изяшна в домашна обстановка.
В графиката интерес представляват илюстрациите по произведения на Йовков:
„Серафим” и „Грешница” от Атанас Василев – рисунки с туш и акварел, големият
цикъл гравюри на дърво от Зафир Йончев по „Старопланински
легенди” – „на Агликина поляна”, Юнашки глави”, „Женда”, „Индже”, „През
чумавото”; офортите на Иван Бочев, графиките по Йовков, изпълнени в „суха игла”
от Петър Чуклев, както и рисунките с туш „По жицата” на Симеон Венов и по
„Другоселец” на Дечко Тодоров.