понеделник, 24 ноември 2014 г.

„Портрети и автопортрети”



Изложба от фонда на Художествена галерия - Добрич
От 24 ноември 2014 г. в зала 2 на Художествена галерия е подредена временна експозиция „Портрети и автопортрети” от фонда на галерията. В  живописните платна, в графичните отпечатъци и скулптурата, зрителят ще види много от забравените неща, които ни правят живота различен и многообразен. Колекцията е от избрани образци на съвременното българско изкуство. Тя е част от образователните програми за деца и ученици, по които галерията работи от години. В изложбата присъстват творби на известни български художници, като  Елза Гоева, Дария Василянска, Кирил Христов, Снежина Попгенчева, Любен Зидаров, Пламен Кулев и др., както и на добричките художници Стелиян Стоянов, Никола Г.Даскалов, Вера Пенева, Никола Богданов и др. Могат да се видят скулптурните портрети на известни български художници: на графика Борислав Стоев от Веса Войнска, на карикатуриста Борис Димовски от Вежди Рашидов, на скулптора Емил Попов – от Ангел Станев, графичния портрет на Стоян Цанев – от Стоимен Стоилов е др. Интересен е груповият портрет на класа по живопис от Николай Карамфилов „Спомен”  – сред портретуваните са Андрей Даниел, Мими Добрева, Стефан Янев, Милко Божков, Николай Иванов, Валентин Колев и др. – днес утвърдени български художници.
Изложбата може да се посети до 10.12.2014г.

четвъртък, 13 ноември 2014 г.

На Нели Божкова с обич - документална изложба


19. 11. 2014 г.
На Нели Божкова с обич
 /документална изложба/


 По повод десетгодишнината от смъртта на голямата оперна певица Нели Божкова в Художествена галерия Добрич ще бъде открита документална изложба, разказваща за нейния творчески живот на оперната сцена - снимки, дипляни, афиши, програми отзиви от нейни изпълнения, плакати.  Ще бъдат изложени многобройните й дипломи и медали от участия в международни конкурси. Програми от началото на творческия й път в Софийската народна опера, както и от участията й в оперните сцени по света – Италия, Япония, Германия, САЩ, Полша и др. В изложбата ще видите и оригиналните кастанети, с които Нели Божкова е пяла в любимата си роля Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе.
Очакваме ви!
 
Нели Божкова е родена в град Добрич. Учи в Детската музикална школа в класа по пиано на Надежда Анкова и пее в Детския хор под диригентството на маестро Захари Медникаров. Завършва Средното музикално училище “Добри Христов” – Варна като пианистка, а  висше образование - в Софийската консерватория „Панчо Владигеров“ като вокалист в класа на проф. Христо Бръмбаров.
През 1973 година Нели Божкова дебютира на сцената на Софийската опера. От 1978 година е солистка в „Комише опер“ – Берлин, а от 1983 година в Бременската опера.  През 1990 година е приета във Виенската държавна опера, а през 1998 година получава титлата „Камерзенгерин“. Нели Божкова е участвала в повече от 450 спектакъла.  Умира на 5 март 2004 година във Виена.

понеделник, 10 ноември 2014 г.

Изложба „Дарения”



От 10 ноември 2014 г. е подредена изложба „Дарения” в Зала 5 от фонда на Художествена галерия Добрич. Колекцията съдържа живопис, графика и скулптура, дарени  през последните  години. Представени са живописни творби на Любен Зидаров, Маргарита Денева и добричките автори Недко Недков, Гинка Димова, Стелиян Стоянов, Никола Даскалов и др. Включени са също  и „12 оригинални графики” – проект на Галерия 8 от известни български художници – Стоян Цанев, Милко Божков, Андрей Даниел, Ванко Урумов и др., както и десет карикатури на Георги Чаушов и скулптури на художника от Силистра Георги Жеков.
Изложбата може да бъде посетена до 04. 12.2014 г.






вторник, 4 ноември 2014 г.

Изложба "Песента на колелетата"



Проектът „Мобилна колекция Песента на колелетата” /по Йовков/ представя творчеството на художници от различни генерации. Подбраните за изложбата творби са живописни портрети на певците на Добруджа – Йордан Йовков и Дора Габе, както и на родените в Добрич: актрисата Адриана Будевска, която е от основоположниците на професионалния театър в България и Анастас Петров - родоначалникът на българския балет. Включени са графики, вдъхновени от произведения на Йовков, както и пейзажи от Добруджа. Тази тема е част от голямата тема за Земята и хората, която определя тематичния обхват на галерията. Тя е в основата на събирателската дейност на Художествена галерия – Добрич и става повод за провеждане на големите национални общи художествени изложби Земята и хоратаот средата на 60-те години до края на 80-те години, от които основно е попълван фонда. Темата за земята, хората, личностите на Добруджа, в изобразителното изкуство е  особено важна и поради драматичната историческа съдба на региона и малкото запазени художествени произведения в периода след 1913 г. до 1940 г. Широка, многообхватна, тя е намерила пластична реализация в стотици творби, съхранявани в ХГ с многопластовото й тълкуване, с поглед към историята на този край, с пресъздаване на бита и пейзажа, на творците свързани с Добруджа.
В тематико-експозиционния план на изложбата „Песента на колелетата” са включени произведения, създадени в периода 60-те – 80-те години.
Тръгвайки от сърцевината на художествената словесност на Дора Габе и Йордан Йовков, художниците, представени в тази изложба чрез живописта и графиката ни потапят в богатия духовен свят на певците на Добруджа.
В изложбата са показани няколко портрета на именитата поетеса Д.Габе. Всеки от художниците по свой начин трактува образа и.
М.Пейкова:”...някаква вътрешна потребност, някакво чувство ме е накарало да потърся при композирането допълнителни елементи за обстановката и атмосферата. С това ми се е искало да обогатя състоянието и образа на личността, която ме вълнува. Изучавала съм характера, израза на очите, жеста на ръцете, позата. С тези неща съм искала да изградя представата си за човека, за избраното от мен лице.”
Портрета от М.Столарова е изграден в студена сива гама със строги изчистени линии. За портретите на художничката Аксиния Джурова – изкуствовед казва :„В портретите на видни личности и интелектуалци  художничката М. Столарова пресъздава характера на човека. За нея е важно да долови както външната прилика, така и вътрешното състояние на модела, за да се получи произведение, което вълнува зрителя. „
В портрета на Л. Русева виждаме ”Жената-поетеса, която изживявя света като своя лична съдба.....вечната жена , успяла да се изтръгне от сънно – меланхоличните светове на поетическата си самота, за да се приобщи към една нова, съвременна епоха и литература. Всеки от художниците запечатва по нещо от многообразната, а понякога и противоречива същност на поетесата.
Портретът на Пеню Вълчанов е изграден с живописни маски които се спускат „ вертикално и преливат в нюанси, контурите на цъфнали рози пресичат пространството. Розови и прозирни сини и няколко акцента на кадмиево кафяво градят въздушното пространство.”- Пл.Д.- Рачева.
Картини в колекцията са свързани с името на Й. Йовков и неговото творчество, пресъздадени са герои и места, описани в неговите произведения. Художниците го виждат: ” без парадност, без порочната безусловност, истински – като своите живи герои – съзерцатели”- Б.Йосифова
Двете големи по размери картини от Георги Трифонов са като илюстрации на творбите и героите от творбите на Йовков. В картините е и образа на Й.Йовков заедно с тези на Албена, Серафим, Рада, Женда, Калмука, Сали Яшар и др.
Друг портрет на изявен добричлия е на Анастас Петров от Елза Гоева. Изграден в светли прозирни тонове с приглушени нюанси на сиво, бледо зелено, кафяво. Фона е като сцена , от двете страни на образа вертикално се спускат завеси и затварят композицията.
 „ Портрет на актрисата Андр.Будевска от художничката Елена Ботева, я представя в по-зряла възраст но все така изглеждаща одухотворена и изяшна в домашна обстановка.

В графиката интерес представляват илюстрациите по произведения на Йовков: „Серафим” и „Грешница” от Атанас Василев – рисунки с туш и акварел, големият цикъл гравюри на дърво от Зафир Йончев  по „Старопланински легенди” – „на Агликина поляна”, Юнашки глави”, „Женда”, „Индже”, „През чумавото”; офортите на Иван Бочев, графиките по Йовков, изпълнени в „суха игла” от Петър Чуклев, както и рисунките с туш „По жицата” на Симеон Венов и по „Другоселец” на Дечко Тодоров.