На 18 май 2018 г. от 18.00 ч. в Художествена галерия – Добрич се
откри изложбата „Иванка Сокерова – живот в тишина“ и бe представена
книгата на Дона Стоянова „Праисторическа антропоморфна пластика.
Проекции в българската скулптура“
Изложбата
е от фонда на галерията в Добрич и представя малка пластика, релефи и
колажи на художничката Иванка Сокерова /1926 – 1993/. Творбите са дарени
на ХГ – Добрич през 1994 г. от изкуствоведа Димитър Грозданов.
Творчеството на Иванка Сокерова е почти непознато, нейните работи рядко
са допускани в изложби, не присъстват във фондовете на галериите; и са
били откупувани предимно от ценители и дипломати.
Иванка Сокерова е
родена на 30.12.1926 г. в София в семей-ството на заможния адвокат Игнат
Сокеров. На 6 год. възраст, след ваксиниране, заболява тежко и остава с
парализирана дясна ръка. Юношеството прекарва почти изцяло на легло и
тогава започва активно да рисува. Проявява интерес и към философия,
теория на музиката, поезия, езици. Семейството има богата библиотека с
чуждестранни издания и Иванка Сокерова полу¬чава широки познания за
световното изкуство. Физическото страдание придава на характера й ранна
зрялост, вглъбеност и устойчивост. Завършва образованието си като частна
ученичка. Интересът й е към скулптурата и на 20 години има шанс да
постъпи в Художествената академия, по постановление за даровити младежи,
като студентка по скулптура при проф. Марко Марков. Дипломната й работа
„Балерина“, получава награда на младежки конкурс във Варшава.
Нейни
близки приятели са Славка Денева, баща й Борис Денев, Лика Янко и Дора
Кънчева. Заедно с тях обикаля из България и запечатва впечатленията си
от Созопол или балканските села в скици, а през 70-те години пътува в
Германия – при сестра си, и в Гърция. Тя ползва няколко езика и на тях
пише и превежда философия, есета, текстове. Иванка Сокерова има две
самостоятелни изложби - през 1968 и 1973 година, които не предизвикват
почти никакъв обществен отзвук. До края на живота си художничката работи
само с лява ръка и създава стотици релефи и пластики от керамика;
рисунки и колажи. Тя трансформира и осъвременява принципи от египетския
релеф, а скулптурите й се родеят с т.нар. келтска идолна пластика по
нашите земи. В последния период от творчеството си авторката създава
стил, който е нейна запазена марка - в оцветени релефи опоетизира сюжети
от митологията и природата. Към средата на 80-те години здравето й се
влошава и не може да моделира и рисува. Прави цветни колажи от
страниците на списания и театрални афиши. Иванка Сокерова умира в
бедност на 8 септември 1993 год.
Книгата на Дона
Стоянова„Праисторическа антропоморфна пластика. Проекции в българската
скулптура“ бе представена от Красимира Димитрова
"
Настоящият труд представлява своеобразно продължение на дълбоко
разискваната тема от западноевропейските изследователи на изкуството
среща на европейското изкуство с образци на т. нар. примитив и за
промяната в европейския възглед за изкуство в резултат на тази среща.
Тук обаче фокусът на вниманието ни ще се насочи към явлението
примитивизъм в български културен контекст.." - така започва своя труд
Дона Стоянова, въвеждайки читателя в тематиката.
Дона Стоянова е
родена на 22.04.1978 в Добрич. Учи в Езикова гимназия „Гео Милев“, гр.
Добрич. През 2008 г. завършва Националната художествена академия,
специалност „Скулптура“ , при проф. Ангел Станев. През 2012 г. получава
научна степен „Доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства“.
Понастоящем преподава дисциплината „ Примитивизъм и изкуството на 20 век
в НХА.
В книгата си „Праисторическа антропоморфна пластика. Проекции
в българската скулптура“, Дона Стоянова разглежда български художници,
сред които Иванка Сокерова, чието творчество е повлияно от
праисторическите образци.
Тя пише: „… Художниците примитивисти
възприемат наследството от далечни времена като своеобразен портал към
духовното. За тях примитивите идват да припомнят истинския смисъл на
думите съзидание, жизненост, изкуство – думи, които губят своето
значение, превръщайки се просто в лозунги на епохата. Затова завръщането
към примитивите е завръщане към изворите на творчеството.“
Книгата ще представи Красимира Димитрова.
Дона Стоянова има многобройни участия в национални и регионални изложби.
От 2016 г. е член на Съюза на българските художници
Изложби и награди:
2018 – Творчески престой в Cité Internationale des Arts, Париж
2017 – Награда на Съюза на колекционерите
2016 – Номинация за скулптура на Биенале на малките форми, Плевен
2016 – Самостоятелна изложба в галерия Art Fondation, София
2013 – Първа награда на конкурс за барелеф на учителя и общественика Йордан Парушев
2009 – Съвместна изложба със Стелиян Стоянов и Елисавета Качулева в ХГ - Добрич
2009 – Втора награда на националния младежки конкурс „Приказка за стълбата“, организиран от фондация „Кирил и Методий“
2008 – Изложба в галерия „Феста“, София
2007 – Самостоятелна изложба в галерия „Универсум“, Варна
2007 – Стипендия за рисуване и скулптура от д-р Кънев и д-р Желязков
2006 – Самостоятелна изложба в ХГ - Добрич
2006 – Стипендия за рисуване и скулптура от Лина Вацова
2004 – Първа награда на конкурса, организиран от фирма „Итонг“