18 МАЙ – МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА МУЗЕИТЕ

На 18 май 2018 г. от 18.00 ч. в Художествена галерия – Добрич се откри изложбата „Иванка Сокерова – живот в тишина“ и бe представена книгата на Дона Стоянова „Праисторическа антропоморфна пластика. Проекции в българската скулптура“

Изложбата е от фонда на галерията в Добрич и представя малка пластика, релефи и колажи на художничката Иванка Сокерова /1926 – 1993/. Творбите са дарени на ХГ – Добрич през 1994 г. от изкуствоведа Димитър Грозданов. Творчеството на Иванка Сокерова е почти непознато, нейните работи рядко са допускани в изложби, не присъстват във фондовете на галериите; и са били откупувани предимно от ценители и дипломати.
Иванка Сокерова е родена на 30.12.1926 г. в София в семей-ството на заможния адвокат Игнат Сокеров. На 6 год. възраст, след ваксиниране, заболява тежко и остава с парализирана дясна ръка. Юношеството прекарва почти изцяло на легло и тогава започва активно да рисува. Проявява интерес и към философия, теория на музиката, поезия, езици. Семейството има богата библиотека с чуждестранни издания и Иванка Сокерова полу¬чава широки познания за световното изкуство. Физическото страдание придава на характера й ранна зрялост, вглъбеност и устойчивост. Завършва образованието си като частна ученичка. Интересът й е към скулптурата и на 20 години има шанс да постъпи в Художествената академия, по постановление за даровити младежи, като студентка по скулптура при проф. Марко Марков. Дипломната й работа „Балерина“, получава награда на младежки конкурс във Варшава.

Нейни близки приятели са Славка Денева, баща й Борис Денев, Лика Янко и Дора Кънчева. Заедно с тях обикаля из България и запечатва впечатленията си от Созопол или балканските села в скици, а през 70-те години пътува в Германия – при сестра си, и в Гърция. Тя ползва няколко езика и на тях пише и превежда философия, есета, текстове. Иванка Сокерова има две самостоятелни изложби - през 1968 и 1973 година, които не предизвикват почти никакъв обществен отзвук. До края на живота си художничката работи само с лява ръка и създава стотици релефи и пластики от керамика; рисунки и колажи. Тя трансформира и осъвременява принципи от египетския релеф, а скулптурите й се родеят с т.нар. келтска идолна пластика по нашите земи. В последния период от творчеството си авторката създава стил, който е нейна запазена марка - в оцветени релефи опоетизира сюжети от митологията и природата. Към средата на 80-те години здравето й се влошава и не може да моделира и рисува. Прави цветни колажи от страниците на списания и театрални афиши. Иванка Сокерова умира в бедност на 8 септември 1993 год.
Книгата на Дона Стоянова„Праисторическа антропоморфна пластика. Проекции в българската скулптура“ бе представена от Красимира Димитрова

" Настоящият труд представлява своеобразно продължение на дълбоко разискваната тема от западноевропейските изследователи на изкуството среща на европейското изкуство с образци на т. нар. примитив и за промяната в европейския възглед за изкуство в резултат на тази среща. Тук обаче фокусът на вниманието ни ще се насочи към явлението примитивизъм в български културен контекст.." - така започва своя труд Дона Стоянова, въвеждайки читателя в тематиката.
Дона Стоянова е родена на 22.04.1978 в Добрич. Учи в Езикова гимназия „Гео Милев“, гр. Добрич. През 2008 г. завършва Националната художествена академия, специалност „Скулптура“ , при проф. Ангел Станев. През 2012 г. получава научна степен „Доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства“. Понастоящем преподава дисциплината „ Примитивизъм и изкуството на 20 век в НХА.

В книгата си „Праисторическа антропоморфна пластика. Проекции в българската скулптура“, Дона Стоянова разглежда български художници, сред които Иванка Сокерова, чието творчество е повлияно от праисторическите образци.
Тя пише: „… Художниците примитивисти възприемат наследството от далечни времена като своеобразен портал към духовното. За тях примитивите идват да припомнят истинския смисъл на думите съзидание, жизненост, изкуство – думи, които губят своето значение, превръщайки се просто в лозунги на епохата. Затова завръщането към примитивите е завръщане към изворите на творчеството.“
Книгата ще представи Красимира Димитрова.
Дона Стоянова има многобройни участия в национални и регионални изложби.
От 2016 г. е член на Съюза на българските художници
Изложби и награди:
2018 – Творчески престой в Cité Internationale des Arts, Париж
2017 – Награда на Съюза на колекционерите
2016 – Номинация за скулптура на Биенале на малките форми, Плевен
2016 – Самостоятелна изложба в галерия Art Fondation, София
2013 – Първа награда на конкурс за барелеф на учителя и общественика Йордан Парушев
2009 – Съвместна изложба със Стелиян Стоянов и Елисавета Качулева в ХГ - Добрич
2009 – Втора награда на националния младежки конкурс „Приказка за стълбата“, организиран от фондация „Кирил и Методий“
2008 – Изложба в галерия „Феста“, София
2007 – Самостоятелна изложба в галерия „Универсум“, Варна
2007 – Стипендия за рисуване и скулптура от д-р Кънев и д-р Желязков
2006 – Самостоятелна изложба в ХГ - Добрич
2006 – Стипендия за рисуване и скулптура от Лина Вацова
2004 – Първа награда на конкурса, организиран от фирма „Итонг“