петък, 6 февруари 2015 г.

ГОСТУВАТ ХУДОЖНИЦИ ОТ ГАБРОВО





На 10 февруари от 17,30 ч. в Зала 5 на Художествена галерия – Добрич ще бъде открита изложба на художници от Габрово. Шейсетте платна са създадени по проект за пътуваща изложба „Изкуство от центъра” и по повод 50 годишнината от създаването на галерия „Христо Цокев” – Габрово. Авторите са трийсет, на различна възраст - от Габровска област, използващи различни техники в живописта. На всеки художник галерията е предоставила две платна във формат 50/60 см. В изложбата участват: Амалия Минчева, Анелия Бояджиева, Антония Баракова, Бисерка Петрова, Благой Господинов, Валентин Атанасов, Васко Василев, Галина Христова, Галина Христофорова, Евгени Недев, Елиза Ковачева-Цокова, Ема Вертерова, Иван Кънчев, Иван Узунов, Иван Христов  - Грога, Игнат Игнатов, Мартин Каличков, Миньо Бонев, Николай Цветанов, Павел Църов, Павлина Филипова, Пепа Минчева, Радоил Серафимов, Роберто Йонков, Росен Дончев, Сашо Минчев, Станимир Минчев – Панса, Стефан Монев, Цветан Колев и Янко Тарандов
Досега изложбата е представена в Румъния. – в градовете Търгу Жиу, Крайова и Куртяде Аржеш.
„Изкуство от центъра” можете да видите до края на месец феврурари 2015 г.
За повече информация: Евгени Недев/0879 669 690 – директор на  ХГ „Христо Цокев” – Габрово

петък, 23 януари 2015 г.

ШАРЖОВЕ И КАРИКАТУРИ от Никола Кюлевчелиев /1914 - 1994/





На 27 януари 2015 г. от 18.00 ч. в зала № 1 на Художествена галерия – Добрич се открива ретроспективна изложба на Никола Кюлевчелиев/1914 - 1994/. Експозицията представя карикатури и шаржове на различни теми от различно време, публикувани в  местни вестници . Показани са и няколко живописни платна.
Никола Кюлевчелиев е юрист , но „Рисуването за баща ми бе нещо много повече от хоби.”- казва неговият син Георги Кюлевчелиев и инициатор за изложбата.
Никола Кюлевчелиев е роден през 1914 г. в Шумен. Тук е и първата му изява като художник. Завършва висше образование в Юридическия факултет на Софийския университет.  В периода 1941 – 1942 г. отбива редовната си военна служба. През 1942 г. участва в Общоградска изложба на шуменските художници в салона на Популярната банка. През 1944 г. е мобилизиран на турската граница /с.Мамарчево/ в VІ-та артилерийска батарея при V-ти дивизионен полк – Шумен. През есента на 1944 г. участва в I-ва фаза на Отечествената война като батареен офицер, а през 1945 г. е награден с Орден за храброст  IV степен, II клас . През 1970 и 1975 г. получава юбилейни ордени за участие в Отечествената война.
Никола Кюлевчелиев работи в продължение на 2-3 години като стажант-адвокат в Шумен и Разград. От 1945 до 1956 г. е юрист в Суворово.
Следват две десетилетия, през които е част от адвокатския колектив на Добрич (тогава Толбухин) и на Генерал Тошево. Именно в този период участва активно в обществения живот в района не само като адвокат, а и като художник.
За периода 1973 – 83 г. открива девет самостоятелни изложби на различни теми с карикатури и шаржове и участва в дванадесет художествени изложби на национално и регионално ниво.
Председател е на читалище „Светлина” в Ген. Тошево, председател и хорист на смесен хор „Добруджанска песен”. В продължение на 7 години е редактор на местния вестник. Никола Кюлефчелиев е проектирал и реализирал декори за различни постановки за драматичния и сатиричен състав при читалището, правил е графичното оформление на дните на „Хумора и сатирата” в града. Като редактор на вестника в Ген. Тошево, той активно кореспондира и работи с редколегията на в. „Добруджанска трибуна”. Негово дело са шаржовете на членовете на редакционния колектив по повод излизането на брой 3000 на ДТ.
През 1984 г. се открива негова Юбилейна самостоятелна изложба във връзка със 70-годишнината и 50 години художествена изява.
Носител е на множество награди за самодейно изобразително изкуство: златни и сребърни значки от различни години,   Бронзов медал от III-републикански фестивал на художествената самодейност;  Бронзов медал от VI-я Републикански фестивал на художествената самодейност; през 1975 г. е награден с Орден  „Кирил и Методий”, IIIстепен, а през 1977 г. – със Сребърна значка от Съюза на юристите в България за участие в Изложба на юристите77 г.
Никола Кюлевчелиев умира на 25 октомври 1994 г.
През 2014 г. по случай 100 г. от рождението му и 20 г. от смъртта му в Клуба на архитекта във Варна бе открита ретроспективна изложба.
Изложбата в ХГ – Добрич ще продължи до 18.02.2015 г.
                                                                 За повече информация Георги Кюлевчелиев 0895833370

неделя, 18 януари 2015 г.

ФРАГМЕНТИ ОТ ВЕЧНОСТТА



 
От 20 януари в Зала 2 на Художествената галерия се открива изложба от платна на Михалис Гарудис. Тя е посветена на 75 годишнината му и е със заглавие „Фрагменти от вечността”.
Една от  най-съкровените теми на художника е морето. То е в основата на сюжета на шесте от картините му. Морето с неговата безкрайност, с неговата античност, с неговия неуловим, но натрапващ се дъх на древност и мъдрост. Цялата философска феерия на Гарудис се разиграва тук. Морето е огледало на настоящето, то е прозорец към забравеното, то е събирателното пространство на сегашно, минало и космическо. Маслиненото клонче, като символ на вярата, на живота, също присъства, за да подчертае, че няма нищо изгубено в света, че стига само да се взреш с вътрешното си трето око, ти ще видиш и древния елинистичен свят и света на християнството.
Отчупените фигури от камък, загатват за отминали светове, за течащото време, което накрая става пясък и същевременно, че колкото и да е несигурна паметта, тя е запазена в сърцето на камъка.
Изложбата ще продължи до 18.02.2015 г.
Куратор – Пенка Димитрова
058/602 091

неделя, 11 януари 2015 г.

„Годишнини 2015” от фонд „Графика”



От 12 януари в Художествена галерия – Добрич е подредена изложба  „Годишнини 2015”  от фонд „Графика”. Тя е първата проява на галерията за тази година и продължава традицията да бъдат отбелязани творците навършващи кръгли годишнини. В нея са включени рисунки, офорти, литографии на художници, с кръгли годишнини през 2015 г.  В зала № 5 са събрани 38 работи на 21 художника. И тъй като всяка една от тях е правена в различно време, зрителят неусетно може да се разходи в различни художествени и социални епохи. Елена Карамихайлова/1875 – 1961/ е една от първите български художнички в следосвобожденска България. Завършила е американския „Робърт” колеж в Цариград, след това специализира живопис в Мюнхен. Тя е един от най-ярките  български портретисти. При нас е представена с рисунка.
Васил Захариев/1895 - 1971/ е представен с известните „Историческата Боянска църква” и „Маринчо Бимбелов – Страшния”. Със своите дърворези той прави връзката между традиционната възрожденска щампа и светската графика в началото на двадесети век.
Мария Недкова /1925 – 2012/ е популярна със своите графики, монотипия и рисунки с туш. Творбите й носят чистота на линията и лаконичност на щриха.
В изложбата може да се види „Гербът на Париж” на известния български карикатурист, Борис Димовски/1925 – 2007/.
Впечатляват също и офортът на Стефан Радков „Следобедно кафе ІІ”, „Съвременни притчи І” на Тодор Тачев, „Композиция с поздрав” на Петьо Маринов.
Интерес представляват трите погледа, които зрителят ще срещне в офортите на художниците родени в Добруджа – Христо Градечлиев/1935 - 2004/, Христо Господинов/1945 - 2003/ и рисунките на Валентин Карапетров/Каравальо/.
В „Овцевъди” и”Русалка”  Градечлиев със замах и лекота изобразява тревожността и афористичността на времето, докато при Господинов преобладава космическото или по-скоро баладично възприятие на  епохата, а при Каравальо светът представлява една безобидна игра.
Ако човек потърси импресията като глътка чист въздух може да се спре на двата офорта на Светла Георгиева - „Птица” и „Новата дреха”. Очарованието от току-що ставащото през прозореца /в едната графика/ и в стаята /при другата/ ще се запомни с носталгията по забравения спомен.
Куратор – Недко Недков
Тел. 058/602 091

вторник, 9 декември 2014 г.

Юбилейна изложба на ГЕОРГИ АТАНАСОВ



На 12 декември от 17,30 ч. в Художествена галерия – Добрич  се открива изложба рисунки на Георги Атанасов. Флорални мотиви, голи тела, фавни, кентаври и богове ни гледат от там. Усещането е с  особен  митологичен привкус. Така художникът отбелязва своя 60-годишен юбилей. Изложбата ще бъде открита от Валери Пощаров.
Ге­ор­ги Ата­на­сов живее в До­б­рич. Завършва ВТУ „Св.Св.Ки­рил и Ме­то­дий” със спе­ци­ал­ност „Гра­фи­ка”през 1982 г при проф. Никола Хаджитанев.  Дъл­го­го­ди­шен член на Сдру­же­ни­е­то на худож­ни­ци­те и на „Ате­лие 13” – До­б­рич. Атанасов е правил мно­го са­мо­с­то­я­тел­ни из­ло­ж­би, има уча­с­тия в ко­ле­к­ти­в­ни из­ло­ж­би. Организатор е на международни и национални пленери. Освен с графика, той се занимава и с декоративна живопис и акварел.

Поезия в щрихи



На 05 декември от 17,00 ч. в Художествена Галерия – Добрич се откри изложбата «Поезия в щрихи» от Мая Златева. Експозицията включва рисунки, ползвани като илюстрации на поетични книги. Тя е посветена на на 55-тата годишнина на авторката и 35 години творчески път.
Мая Любенова Златева е родена в гр. Девин през 1959г. Завършила е ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. Живее и работи в гр. Добрич като психолог и графолог. Автор е на пет книги поезия и проза, участва в много международни и национални антологии като автор и илюстратор. Носител е на национални и международни отличия за поезия. От 1989г. е в „Дружеството на художниците” гр. Добрич., а от 1998г. в СНБП и в „Сдружение на писателите” гр. Добрич. От 2009г. е в  „Сдружение на психолозите в България” и от 2014г. е член и на „Българска Асоциация по Клинична Комуникация и Хипноза ”

понеделник, 24 ноември 2014 г.

„Портрети и автопортрети”



Изложба от фонда на Художествена галерия - Добрич
От 24 ноември 2014 г. в зала 2 на Художествена галерия е подредена временна експозиция „Портрети и автопортрети” от фонда на галерията. В  живописните платна, в графичните отпечатъци и скулптурата, зрителят ще види много от забравените неща, които ни правят живота различен и многообразен. Колекцията е от избрани образци на съвременното българско изкуство. Тя е част от образователните програми за деца и ученици, по които галерията работи от години. В изложбата присъстват творби на известни български художници, като  Елза Гоева, Дария Василянска, Кирил Христов, Снежина Попгенчева, Любен Зидаров, Пламен Кулев и др., както и на добричките художници Стелиян Стоянов, Никола Г.Даскалов, Вера Пенева, Никола Богданов и др. Могат да се видят скулптурните портрети на известни български художници: на графика Борислав Стоев от Веса Войнска, на карикатуриста Борис Димовски от Вежди Рашидов, на скулптора Емил Попов – от Ангел Станев, графичния портрет на Стоян Цанев – от Стоимен Стоилов е др. Интересен е груповият портрет на класа по живопис от Николай Карамфилов „Спомен”  – сред портретуваните са Андрей Даниел, Мими Добрева, Стефан Янев, Милко Божков, Николай Иванов, Валентин Колев и др. – днес утвърдени български художници.
Изложбата може да се посети до 10.12.2014г.

четвъртък, 13 ноември 2014 г.

На Нели Божкова с обич - документална изложба


19. 11. 2014 г.
На Нели Божкова с обич
 /документална изложба/


 По повод десетгодишнината от смъртта на голямата оперна певица Нели Божкова в Художествена галерия Добрич ще бъде открита документална изложба, разказваща за нейния творчески живот на оперната сцена - снимки, дипляни, афиши, програми отзиви от нейни изпълнения, плакати.  Ще бъдат изложени многобройните й дипломи и медали от участия в международни конкурси. Програми от началото на творческия й път в Софийската народна опера, както и от участията й в оперните сцени по света – Италия, Япония, Германия, САЩ, Полша и др. В изложбата ще видите и оригиналните кастанети, с които Нели Божкова е пяла в любимата си роля Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе.
Очакваме ви!
 
Нели Божкова е родена в град Добрич. Учи в Детската музикална школа в класа по пиано на Надежда Анкова и пее в Детския хор под диригентството на маестро Захари Медникаров. Завършва Средното музикално училище “Добри Христов” – Варна като пианистка, а  висше образование - в Софийската консерватория „Панчо Владигеров“ като вокалист в класа на проф. Христо Бръмбаров.
През 1973 година Нели Божкова дебютира на сцената на Софийската опера. От 1978 година е солистка в „Комише опер“ – Берлин, а от 1983 година в Бременската опера.  През 1990 година е приета във Виенската държавна опера, а през 1998 година получава титлата „Камерзенгерин“. Нели Божкова е участвала в повече от 450 спектакъла.  Умира на 5 март 2004 година във Виена.

понеделник, 10 ноември 2014 г.

Изложба „Дарения”



От 10 ноември 2014 г. е подредена изложба „Дарения” в Зала 5 от фонда на Художествена галерия Добрич. Колекцията съдържа живопис, графика и скулптура, дарени  през последните  години. Представени са живописни творби на Любен Зидаров, Маргарита Денева и добричките автори Недко Недков, Гинка Димова, Стелиян Стоянов, Никола Даскалов и др. Включени са също  и „12 оригинални графики” – проект на Галерия 8 от известни български художници – Стоян Цанев, Милко Божков, Андрей Даниел, Ванко Урумов и др., както и десет карикатури на Георги Чаушов и скулптури на художника от Силистра Георги Жеков.
Изложбата може да бъде посетена до 04. 12.2014 г.






вторник, 4 ноември 2014 г.

Изложба "Песента на колелетата"



Проектът „Мобилна колекция Песента на колелетата” /по Йовков/ представя творчеството на художници от различни генерации. Подбраните за изложбата творби са живописни портрети на певците на Добруджа – Йордан Йовков и Дора Габе, както и на родените в Добрич: актрисата Адриана Будевска, която е от основоположниците на професионалния театър в България и Анастас Петров - родоначалникът на българския балет. Включени са графики, вдъхновени от произведения на Йовков, както и пейзажи от Добруджа. Тази тема е част от голямата тема за Земята и хората, която определя тематичния обхват на галерията. Тя е в основата на събирателската дейност на Художествена галерия – Добрич и става повод за провеждане на големите национални общи художествени изложби Земята и хоратаот средата на 60-те години до края на 80-те години, от които основно е попълван фонда. Темата за земята, хората, личностите на Добруджа, в изобразителното изкуство е  особено важна и поради драматичната историческа съдба на региона и малкото запазени художествени произведения в периода след 1913 г. до 1940 г. Широка, многообхватна, тя е намерила пластична реализация в стотици творби, съхранявани в ХГ с многопластовото й тълкуване, с поглед към историята на този край, с пресъздаване на бита и пейзажа, на творците свързани с Добруджа.
В тематико-експозиционния план на изложбата „Песента на колелетата” са включени произведения, създадени в периода 60-те – 80-те години.
Тръгвайки от сърцевината на художествената словесност на Дора Габе и Йордан Йовков, художниците, представени в тази изложба чрез живописта и графиката ни потапят в богатия духовен свят на певците на Добруджа.
В изложбата са показани няколко портрета на именитата поетеса Д.Габе. Всеки от художниците по свой начин трактува образа и.
М.Пейкова:”...някаква вътрешна потребност, някакво чувство ме е накарало да потърся при композирането допълнителни елементи за обстановката и атмосферата. С това ми се е искало да обогатя състоянието и образа на личността, която ме вълнува. Изучавала съм характера, израза на очите, жеста на ръцете, позата. С тези неща съм искала да изградя представата си за човека, за избраното от мен лице.”
Портрета от М.Столарова е изграден в студена сива гама със строги изчистени линии. За портретите на художничката Аксиния Джурова – изкуствовед казва :„В портретите на видни личности и интелектуалци  художничката М. Столарова пресъздава характера на човека. За нея е важно да долови както външната прилика, така и вътрешното състояние на модела, за да се получи произведение, което вълнува зрителя. „
В портрета на Л. Русева виждаме ”Жената-поетеса, която изживявя света като своя лична съдба.....вечната жена , успяла да се изтръгне от сънно – меланхоличните светове на поетическата си самота, за да се приобщи към една нова, съвременна епоха и литература. Всеки от художниците запечатва по нещо от многообразната, а понякога и противоречива същност на поетесата.
Портретът на Пеню Вълчанов е изграден с живописни маски които се спускат „ вертикално и преливат в нюанси, контурите на цъфнали рози пресичат пространството. Розови и прозирни сини и няколко акцента на кадмиево кафяво градят въздушното пространство.”- Пл.Д.- Рачева.
Картини в колекцията са свързани с името на Й. Йовков и неговото творчество, пресъздадени са герои и места, описани в неговите произведения. Художниците го виждат: ” без парадност, без порочната безусловност, истински – като своите живи герои – съзерцатели”- Б.Йосифова
Двете големи по размери картини от Георги Трифонов са като илюстрации на творбите и героите от творбите на Йовков. В картините е и образа на Й.Йовков заедно с тези на Албена, Серафим, Рада, Женда, Калмука, Сали Яшар и др.
Друг портрет на изявен добричлия е на Анастас Петров от Елза Гоева. Изграден в светли прозирни тонове с приглушени нюанси на сиво, бледо зелено, кафяво. Фона е като сцена , от двете страни на образа вертикално се спускат завеси и затварят композицията.
 „ Портрет на актрисата Андр.Будевска от художничката Елена Ботева, я представя в по-зряла възраст но все така изглеждаща одухотворена и изяшна в домашна обстановка.

В графиката интерес представляват илюстрациите по произведения на Йовков: „Серафим” и „Грешница” от Атанас Василев – рисунки с туш и акварел, големият цикъл гравюри на дърво от Зафир Йончев  по „Старопланински легенди” – „на Агликина поляна”, Юнашки глави”, „Женда”, „Индже”, „През чумавото”; офортите на Иван Бочев, графиките по Йовков, изпълнени в „суха игла” от Петър Чуклев, както и рисунките с туш „По жицата” на Симеон Венов и по „Другоселец” на Дечко Тодоров.