УНИКАЛНА ИЗЛОЖБА В ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ - ДОБРИЧ

На 15.11.2016 година в Художествена галерия -  Добрич  се откри уникална  изложба  „120 години Национална художествена академия- специалност  „Скулптура” .  Експозицията съдържа история на специалността, снимков материал от основаването, както и скулптури от автори преподаватели- класици.  За първи път в Добрич гостуват творби на големите български скулптори  - акд. проф. Иван Лазаров, проф. Любомир Прахов, акад. проф. Крум Дамянов,  проф. Величко Минеков, проф. Георги Чапкънов, проф. Ангел Станев и проф. Емил Попов. В изложбата са представени и скулптори - преподаватели от други специалности на НХА. Настоящето от живота на специалността е подкрепено с визуален видео материал на преподаватели и студенти от последните 20 години, както и работи на студенти от последната защита в двете магистърски програми в специалността.

Откриване на изложбата

В експозицията на изложбата в Добрич са включени творби на професори и преподаватели от фонда на галерията.

Изложбата ще гостува и в други градове на България и на финала ще бъде представена в изложбен комплекс на СБХ гр. София през есента на 2017 година.

            За историята на академията и творческия път на преподавателите в нея  разказа  доц. Симеон Симеонов при откриването на изложбата: „Създаването на специалност „Скулптура” към Държавното индустиално рисувално училище преди 120 год. е акт на дълбоката необходимост на тогавашния национален елит да се приобщи към културния живот на Европа. От вековна традиция в живопистта и резбата, реализирани в храмовете е феноменален факт, става сложен епохален скок в изобразителното ни изкуство. Първите професори Жеко Спиридонов и Марин Василев, като възпитаници на европейските академии донасят новите модели на пластичен изказ, основаващи се на дълбоко познаване и пресъздаване на човешката натура. През пълния курс на обучение са дисциплината етюд по натура скулптура и композиция. Като резултат в България се появяват скулптурния портрет, голо тяло, жанрова и паметникова скулптура. Педагогическия принос на пионерите на българската скулптура е безценен. Тяхното високо професионално ниво е спомогнал при подготовката на студентите да се проявят ярките таланти на Андрей Николов, Иван Лазаров, Любомир Далчев, Марко Марков. Всеки от тях, като неповторима артистична индивидуалност и огромен принос с лично творчество и педагогическа практика дава своя обществен принос за следващите поколения в България, утвърждаващ професионализма и разбирането на творчеството, като дълбоко индивидуален акт...”

           

История и настояще

„...Периодът след 9-ти септември 1944 год. носи всички тежки изпитания и последствия за художествения живот, наложени от политическия догматизъм. В тези условия в специалност „Скулптура” най-силно и трайно значение е делото на Иван Лазаров, Андрей Николов, Любомир Далчев, Марко Марков. Те отстояват своите творчески разбирания и успяват да ги предадат на следващото поколение. Това е времето в което израстват Величко Минеков, Борис Гондов, Валентин Старчев, Галин Малъкчиев, Крум Дамянов, Георги Чапкънов – едно истинско признание за величието на техните учители. Оставащи най-значими във времето. Като следващи професори  тези най-активни скулптори ще провеждат основните принципи за строежа, пластиката, познаването на човешката натура, през погледа на съвременната световна скулптура, които остават актуални и до днес...”

            „...Последните 25 години донесоха отваряне в обучението по отношение на целта и критериите свързани дотогава с класическите. Това е естествен рефлекс към новите явления в художествения живот. В резултат на това се появи и втора магистърска програма  „Скулптура форма и движение”, която има за цел да отговори на новите форми в която акцента е върху некласическото обучение.  и интереса на студентите към тях. Паралелното провеждане на двата подхода към днешната практика на катедрата е като резултат от разбиране за натрупването и създаването на художествен продукт, който отговаря на професионални критерии без да следва догматични ограничения.

            Възможността за свободно движение на студентите доведе до появата и на чуждестранни студенти в катедрата. Студентски симпозиуми, практики, обменни програми са новите форми от този период. Паралелно с това в катедрата продължава да се изучава и класическия модел в пълния курс на обучение...