Юбилейна изложба на Никола Богданов в Художествена галерия – Добрич

На 22 ноември/четвъртък/ 2012 година от 17.30 ч. в зала 2 на Художествената галерия се от крива изложба скулптура, по случай 80-годишнината на Никола Богданов.

В изложбата са включени творби от фонда на Художествената галерия, фотоси с монументите в Добрич и региона, както и няколко нови работи.

Никола Богданов е роден нa 12 юли 1932 г. в гр. Търговище. Средно образование завършва в гр. Добрич, а висше през 1962 г. в Художествената Aкадемия - София, в ателието на проф. Любомир Далчев, със специалност “Декоративно-монументална скулптура”.

През 1967 г. става  член на секция "Скулптура" при СБХ  гр. София.

От 1963 г. до 1981 г. работи като  художник - проектант в Куклен театър гр. Добрич.

През 1964 г. основава Дружеството на художниците в гр. Добрич и е негов дългогодишен творчески секретар.

Н. Богданов е активен участник в набирането на фонда на Художествената галерия в гр. Добрич,  както и на други галерии в Добруджа. Той е един от инициаторите на общата художествена изложба “Земята и хората”, която в продължение на няколко десетилетия се откриваше в Добрич и привличаше художници от цялата страна.

През 1981 г. урежда в гр. Добрич  самостоятелна изложба - скулптура.

Участва в над 50 Национални изложби,  като през 1967 г. е отличен с Втора награда за скулптура на Обща художествена изложба гр.  София. През 1973 г. получава наградата на в-к  "Добруджанска трибуна" в ОХИ "Земята и хората" гр. Добрич,  а през 1983 г. - Втора награда за  скулптура в ОХИ  "Човекът и трудът" гр. Габрово. Негови произведения има в Националната галерия, Софийска градска галерия, в галериите в Русе, Силистра, Разград, Балчик, Каварна, Шабла и др.

Неговите монументални творби, мемориални паметници, релефи, стенописи, мозайки, керамични пана и скулптурни композиции оформят облика на Добрич и Каварна, селата Крушари и Кайнарджа,  екстериорите и интериорите на обществени сгради и училища в Добруджа. Автор е на паметника на Деспот Добротица в Каварна/1977/, На загиналите български воини 1944-1945 гв с. Крушари/1988/, на релефа На Н.В. Борис ІІІв Добрич/1992/, на бюст-паметника на Васил Левскив Добрич/1998/ и др.

Като дългогодишен художник в Куклен театър гр. Добрич Н. Богданов проектира и изпълнява на театрална сцена над 70 куклени пиеси. Активно участва и в проектирането и откриването на сградата на кукления театър в града и дарява стенописа във фоаето по случай първата асамблея “Знаме на мира” през 1979 година. Като куклен сценограф работи и в градовете Ямбол, Пазарджик,   Габрово, Русе, Нитра  /Словакия/ и други.

През средата на седемдесетте и началото на осемдесетте години на миналия век, по предложение на Съюза на Българските художници и Община гр. Добрич, последователно е награждаван с ордени “Св.Св. Кирил и Методий” - III, II и I степени за неговата творческа и обществена дейност в областта на културата.

През есента на 2002 г. е удостоен със званието “Почетен гражданин” на гр. Добрич. През лятото на 2006 г. е завършен паметникът на Адмирал Ф. Ушаков на нос Калиакра, за който е награден от Руската федерация с орден на името на “Ломоносов”.

През пролетта на 2007 г. в гр. Добрич е открит паметник на “Св.Св. Кирил и Методий” - монументална творба, която Никола Богданов дарява на своите съграждани.

Изложба от пленер Салманово

На 16 ноември /петък/ 2012 г. от 17.30 ч. в Художествена галерия – Добрич се открива изложба „Пленер Салманово 2012 г.” Творбите са резултат от проведения през месец август пленер в шуменското село Салманово. Пленерът е осъществен с финансовата подкрепа на Община Шумен и преди Добрич, през месец октомври, изложбата е открита в художествена галерия „Елена Карамихайлова” в Шумен. През този месец в града се провежда ежегодният Карнавал на плодородието и тези празнични дни се свързват с кандидатурата на град Шумен за европейска столица на културата през 2019 г.

12 са художниците, които участват в пленера – Пламен Петков, Мариана Петкова, Ралица Цонева, Веселина Атанасова, Светлана Чифлигарова от Шумен, Елисавета Качулева, Стелиян Стоянов и Кристина Якимова от Добрич, Дона Стоянова – Добрич/София и Ирина Василева – от София, Теодора Лазарова – от Пловдив и Рамона Димова – от Преслав.

В изложбата в Добрич художниците се представят с рисунки, колажи, живописни картини – някои от тях са работени по време на пленера, а други – в ателиетата по-късно, пресъздаващи впечатления и атмосферата от творческата среща в с. Салманово.

На откриването ще присъстват гости от Община Шумен, Художествена галерия „Елена Карамихайлова”  – Шумен, художници, участващи в изложбата.

Зимно работно време

От 1 ноември 2012 г. Художествена галерия - Добрич преминава на зимно работно време:

9 - 12.30 и 13.30 - 18.00 часа 

всеки ден от понеделник до петък

Почивни дни - събота и неделя

Изложба „Малкият формат”

В зала № 5 на Художествена галерия – Добрич е подредена изложба „Малкият формат” с творби от фонда на галерията. Уредниците Пенка Димитрова и Недко Недков са подбрали живопис, малка пластика и графика – общо 52 работи от 39 художника. Изложбата обединява автори от различни творчески генерации и е разнообразна със стилистическите търсения на всеки един.

Особен интерес са двете живописни картини на тема Балчик и 4-те абстрактни рисунки, изпълнени с молив на Никола Михайлов Даскалов/1924-2001/.  Създадени в средата на 90-те години, рисунките са свидетелство за полета на духа на този философ – художник, който като че ли в малките формати, в нюансите на черно-бялото  разгръща космически пространства.  Постмодернист, който прави „осезаемо нематериалното и имагинерното и обогатява нашата сетивност с нова представа за света”/Ванко Урумов – откриване на изложбата на Н. Даскалови в Добрич, 1995 г./

Два графични листа с изящен линеарен рисунък. „Инге” и „Пред огледалото” на Иван Ненов/1902 – 1997/ – художник с богато творчество - живопис, малка пластика, графика, мозайка, през  30-те години на 20 век учил и живял в Италия, Германия и Франция; през 50-те - обявен за формалист в България, със забрана да излага и участва в изложби. В интервю с Евгения Христова, малко преди смъртта си, художникът казва: „Моделите ми са все от живота” и разказва за Инге – момичето, което всеки ден е минавало по Кьонигсплац в Мюнхен, където Иван Ненов учи в Академията, и се е съгласило да му позира. А портретите и тоалетите са любима тема на този европейски по дух художник и в живописното му творчество.

„Посвещение ІІ” е малката пластика от 1983 г. на Ангел Станев. „Тиха” и поетична; някои елементи в нея - силуетът на приседнала фигура, колелото – са разработвани от автора в различни формати и материал в творби, посветени на Димчо Дебелянов. А в последното десетилетие кръгът и камбаната, чиято символика е закодирана в творчеството на Ангел Станев е изведена в монументални размери. Красимир Илиев, куратор на изложбата на проф. Станев в  Софийска градска художествена галерия тази година пише:

” Вкарва колелото като елемент от пластичната конструкция, внушаващ движение или неговата липса тяхната функция е да напомнят за възможността за движение. Светла Петкова, изкуствовед,  разговаря с Ангел Станев „В произведенията ви има много движение, работа с пространството, категоричност, но и деликатност, дързост, но и поезия... Какво Ви водеше в пластическия свят на скулптурата през годините? И част от отговора:  ... „Това е пластичен език. Самият той изразява нещо и не се преразказва. Скулптурата може да бъде и като поезията, синтезирана. Тя не бива да бъде бъбрива, защото не е роман. Както поезията, скулптурата е цяла философия, но в компресирана форма; и затова е много силно въздействаща.”

Конна фигура” на Емил Попов е пластика, откупена от галерията от съвместната изложба на Емил Попов и Ангел Станев през 1983 г. в Добрич. Десетилетия по-късно авторът, за който също образността трябва не да разказва, а да внушава директно и тотално споделя: „Работя по темата за животните и конниците, откакто се занимавам със скулптура. В нея има нещо постоянно, добра опора за мислите на човека. Там са нашите метафори и митологии, природата и нейната сила. В моите конници, в агнето, във вълчицата има подтекст, който не искам да се чете директно, а да въздейства като форма, защото почива на илюзията, на неуловимото”

В експозицията са включени творби на Наум Хаджимладенов/1894-1985/ – „Паисий”, на Рафаел Михайлов/1902-1969/ – „Железният мост”,  Дарена Георгиева/1906-1986/ - „ЛатинкаІІ”, „Портрет на момиче” от Георги Павлов – Павлето/1913-1995/, „Пейзаж от Мелник” на  Светлин Русев.  Графиките „Нощ” и „Ден” на Румен Скорчев, „Огледалото” и „Наведена фигура” на Милко Божков, работи на Кеазим Исинов, Стоил Мирчев, Стефка Аройо, Недко Солаков, Пламен Аврамов, Явор Цанев, Петьо Маринов и др. - повечето създадени в началото и средата на 80-те години.

От добричките художници  в изложбата могат да се видят живописни работи на Никола Тахтунов/1873-1947/ – „Момиче със стомна” и „Морски пейзаж”, „Натюрморт” на Тодор Цветков/1912-1971/, малки формати на Тодор Балев, Димитър Греков, Никола Г.  Даскалов/1941-2010/ и Петър Петров, а в графиката - на Божидар Тонев и Радослав Котларски/1956-2007/.

30 години от откриването на Художествената галерия в настоящата сграда

На 22 октомври 2012 г. се навършват 30 години от откриването на Художествената галерия в настоящата сграда. На тази дата през 1982 г., след реконструкция, тя бе тържествено открита като домакин на Националната обща художествена изложба „Земята и хората”. Като една от най- представителните обществени сгради в Добрич и до днес галерията впечатлява с архитектурата си; с пространствените решения в интериора. Всъщност, тя е на повече от 77 години, строена през 30-те години на 20 век и е една от малкото останали  сгради в архитектурната памет на Добрич. Запазени са снимки от 1934 г. от строежа на Трибунала, както са наричали Съдебната палата. Тогава заедно с румънски архитекти, е участвал младият добрички архитект Велислав Ханджиев, завършил архитектура в Торино. До 1940 г. в северното крило се помещавала румънската полиция и от това време до днес са запазени  10 арестански килии. С Крайовската спогодба и присъединяването на Южна Добруджа към България, сградата е предоставена на българската държава. През годините различни администрации и институции са обитавали  различните й части, като преди реконструкцията през  1981 г. южното крило заема ОК на БКП, западното – ОК на ДКМС, а на север е МВР – Добрич. В началото на 80-те години ръководството на града взема решение за преустройството на цялата сграда в картинна галерия. Инвеститор е ОНС и КК, а изпълнител- СМК и БКС. За кратки срокове - година и половина са извършени проектирането на реконструкцията и изпълнението. Автори на реконструкцията  са архитект Асен Коев и художникът Атанас Нейков/1924-2003/. Те са запазили фасадите на сградата, както и оригиналните архитектурни детайли в интериора – представителните стълбища, решетки, колони, и пр.  В план сградата има сложна конфигурация с пет крила, три главни входа – от юг, запад и север с широки външни стълбища. В края на 90-те години към западното стълбище се изгради рампа за хора с увреждания. Внушителна като обем, респектираща с класическо равновесие и строгост, разгъната в пространството между двете улици «България» и «Независимост» и площад «Демокрация», галерията е акцент в културно-административния център на Добрич. Функционалното решение на интериора е с анфиладна схема – преминаване от зала в зала, а тъмните стъклени преградни стени и врати придават съвременно звучене на интериора.

Художествената галерия на град Добрич е една от големите в страната, тя е архитектурно-строителен паметник на културата и един от 100-те национални туристически обекта. Като съвременен музей за изобразително изкуство, галерията предлага на ценители и посетители постоянна експозиция  в 9 зали, разположени на два етажа и богат изложбен календар от гостуващи изложби. Тя функционира и като културен център, в който се провеждат концерти, рецитали, презентации на книги, конференции и др. С обособяването на пространството «Работилница за въображение» галерията стана привлекателно място през всички сезони и за деца и ученици от различни възрасти. 

Изложба на Дружеството на художниците

На 10 октомври /сряда/ 2012 г. от 17.30 ч. в Художествена галерия – Добрич се открива годишната изложба на Дружеството на художниците. Тя е традиционна и вече няколко десетилетия представя на добричката публика произведенията на различни поколения от тази творческа общност.

В рамките на изложбата, Художествената галерия и Дружеството на художниците отдават почит на 100-годишнината от рождението на художника Ангел Томов /1912-2001/. Картини от фонда на галерията припомнят за творчеството на този скромен, тих и усмихнат човек, самоук художник, който е и един от основателите на групата на художниците в града.

Ангел Томов е роден през 1912 г. в Добрич в многодетното семейство на хлебаря  Атанас Томов.  През 1927 г. завършва прогимназиалното си образование в българското училище в града и работи във фурната на баща си и така  до края на живота си. Като юноша започва сам да се учи да рисува. За първи път участва през 1951 г.  в изложбата на  художниците - самодейци в гр. .Добрич.  На втората  изложба в града през 1953  г. се представя с творбите  "Добруджанско стадо" и "На полето". Участва  в национални  изложби  в София,  Силистра,  в окръжните изложби на групата на художниците , както и в Общите художествени изложби "Земята и хората", които се провеждаха в Добрич.  Основна тема в произведенията му  е  родния град, някогашния Добрич, който удожникът изобразява с обич и носталгия .  През 1989 г. в галерията в  Добрич  бе уредена самостоятелна изложба на Ангел Томов. Художникът умира на 18 април  2001 г.  

През  2007 г. с творбите, които притежава галерията се отбеляза  95 г. от рождението на художника. По този повод  Пламена Димитрова – изкуствовед  пише: ...”Ангел Томов като самороден творец успешно променя и художествено обогатява своя пластично-изразен живописен език. Така естествено той намира своето място сред художниците на Добрич и получава свое творческо име, защото успява в картините си, художествено да предаде емоционалния отглас на събитията в своя човешки живот.

Чрез непрекъснатото общуване с натурата, чрез пейзажа и неговата интимна страна той се проявява като живописец влюбен в родното, в действителността, която го заобикаля и я претворява с поглед в който се смесват миналото и настоящето, събитията и усещането за идилична интимност. За това ще го запомним и като част от изкуството на Добрич.”

„ХУДОЖНИКЪТ И РИСУНКАТА”

От 23.08.2012 г. в зала №1 на Художествена галерия – Добрич е подредена изложба от фонда на галерията. „Художникът и рисунката” включва 19 творби на 8 автора - живопис и скулптура и техни рисунки. Рисунката е началото в работата на художника, съкровен изказ, при едни – спонтанен, експресивен, при други – лирично-поетичен или рационален. При някои автори тя е подготвителен етап за работата им в материал, а при други – завършено произведение.

Едни от най-известните български художници: Дечко Узунов, Найден Петков, Светлин Русев, Ангел Станев, Любен Диманов и др., са включени в експозицията.

40 години делят малката, илюстративна рисунка на Д. Узунов от живописната му алегорична творба от 1982 г. „Пролет над Добруджа”. Интересна е съпоставката и между линеарната рисунка на Св. Русев и монохромната живопис на „Българка” от цикъла му „Земя и хора”. Динамика и плътни мазки в „Композицията” на Л. Диманов и лека, въздушна рисунка с молив, съчетана с колажиране – в двете му работи – „Торс – жена” и „Тичаща жена”.  Двете рисунки от Балчик на Найден Петков с разредена маслена боя, са в стилистиката и колорита на живописната му творба „Балчишки пейзаж”. Акцент в залата е голямоформатната рисунка с мощна експресия на скулптора Ангел Станев,  до която е изложен бронзовият портрет на майката на художника.

Изложбата ще продължи до 14 септември.

Фотоизложба „Сърцето на Запада” на американската фотографка Индиа Блейк

На 16.08.2012 г. от 18.00 ч. в зала 2 на Художествена галерия – Добрич се открива изложбата „Сърцето на Запада” на американската фотографка Индиа Блейк.
Авторката е родена в Кембридж, Масачузетс и израства в Принстън. Учила е Европейска литература в един от най-престижните университети в Америка, колежът Сара Лоренс. По-късно посещава Театрално училище в Манхатън, Ню Йорк и има сценични изяви в малки театри на Бродуей и в Р. Чехия. Индиа живее в Хоупуел в Ню Джърси, Манхатън, през лятото  - на остров Нантъкет в Масачузетс, а през зимата – в Ки Уест, Флорида. През последните години се отдава на страстта си към фотографията и любовта към природата и пътуването. Тя е защитник на правата на животните и природата. Индиа е пътувала из цяла Америка, Канада, Коста Рика, Панама, Австралия, Нова Зенландия, Хавай, Фиджи, Мароко, Англия, Италия, Швейцария, Чехия, Франция. Живяла е в Англия и Франция.
Индиа Блейк казва: „За мен фотографията винаги е била начин да разкажа една история, предполагайки какво се е случило точно преди момента  на снимане и какво е вероятно да се случи след това.” Тя посвещава цикли фотографии на остров Нантъкет, на животните и красиви пейзажи. Имала е изложби в множество галерии по източния бряг на Америка, а няколко поредни години печели бронзово отличие в Международните Лоуп Награди в категорията "Природа".
Снимките в изложбата „Сърцето на Запада” са от Монтана - от националния природен парк Глейшер. Разположеният в западните Кордилери парк е с ключово значение за Северна Америка, тъй като тук могат да се наблюдават растителни съобщества и екологично значими комплекси, които никъде другаде по света не се срещат. 36 цветни фотоса ни показват невероятни гледки и красотата на Скалистите Планини, разказват за каубои, коне и животни, характерни  за Северозападната част на Америка.

Изложбата се организира с помощта на Мария Йорданова /maria6106@yahoo.com/ и ще гостува в Добрич до 30.08.2012 г.
Родена в Добрич, учила в Природо-математическата гимназия "Иван Вазов", а след това в Технически Университет Варна. В Трети курс (2003) заминава за САЩ и живее в Принстън, Ню Джърси. През 2009 г. се запознава с Индиа Блейк и от 2010 г. работи за нея като пътуват заедно и организира изложбите й.

Говорещите картини на Хосе Анайа

 На 18.07.2012 година в Худохествена галерия Добрич се откри изложбата "Изкуство без граници - Духът на Мексико".

Универсалният език на изкуството загърбва границите и ни повежда с творчеството на Хосе Анайа в едно пътешествие, наречено духът на Мексико.

Художникът е роден в Халапа, Веракруз, Мексико,  изучавал е биохимия и философия,  запленен от археологията, работил в областта на сценичните изкуства и фотографията, а в рисуването е обучаван от Хенри Хаган, САЩ и Рафаел Вилар, Мексико. Творческата му биография в изобразителното изкуство, започнала преди 20 години, включва индивидуални изложби в  родния му град Халапа, в САЩ, Норфолк, Вирджиния , Атина, Джорджия, както и многобройни   участия в колективни изложби и международни панаири на изкуството в Ню Йорк, САЩ  и Мексико. Хосе Анайа е носител на Награда в селекцията на конкурса Рамон Алва де ла Канал , 1991, както и на Гранд При в категория Професионално Рисуване , Монро Гранд Гилд, Джорджия, САЩ , 2005 Член на журито на конкурса за млади художници в Халапа, Мексико. В настоящата изложба са включени рисунки, няколко отпечатъка в цвят и живописни творби.  В творчеството си художникът се  вдъхновява и оплодява от древните култури на Мексико и цикълът рисунки в изложбата, изпълнени с туш и молив  ни убеждава в това. „Пътешествието  на Хосе Аная в света на Маите” е озаглавил своя текст Армандо Костеланос,  изкуствовед и писател от Мексико, част от който ще цитирам в следващите редове:  ... Хосе Аная притежава  уникалното умение да долавя връзката между пространство и форма със завидна непосредственост;  знае как да ги превърне в проникновение и да ги материализира чрез рисуване. Не се е учил да рисува никъде; изглежда, че е имал тези образи във въображението си винаги и може би не е знаел, че ивиците, които рисува в детството си имат връзка с традициите на образния свят на цивилизацията на Маите. По-късно, когато посещава  церемониалните центрове в Югоизточната част на Мексико, ръката му започва  да  скицира  пространствени абстракции и обектите в тях. Това създава въображаемото откритие, че всичко се случва в  съзнанието  му. Превръща тези видения в магически свят, планиран с прецизни и изящни линии, със земни и  леки цветове, с контраст между повърхност и  щрихи. В този свят той представя фигури, уголемява ги, свива ги,  създавайки абстракции по начи, който го удоволетворява. Изучава яснотата на линията, без да вниква старателно в любопитната геометрия на образите, които създава.  Намира своя собствен стил като Ешер, Боргес или Кандински. Тук – там забележителни знаци се появяват в рисунките, които ни напомнят за праисторическото  испанско минало.  Картините на Аная ни разкриват не с научна точност, но чрез формална абстракция, че тези церемониални центрове са били замислени и планирани чрез  много прецизни кодове.  Нищо не е извън пропорция  при разположението на тази или онази пирамида, това или онова открито пространство и този източник на образи вдъхновява рисунките му. Художественият резултат е серия от образи, в които присъства абстрактното; форми, създадени  от линии, които представят несъществуващи градове, кули и здания от камък, книжни фигури, които имитират превити животни, обитатели на свят от чиста форма, където всичко е възможно;, неща, които летят са приземени, краткото разстояние е далечно, светлината е сянка….В същото време това моментално преобръща възприятията ни наопаки... И странното е, че и да изглежда нормално, би могло да не бъде. За момент нереалното става възможно, благодарение на действието на абстракцията – същите символи от числа и своеобразен език.

Фантазията се превръща в реалност и нереалното е възможно….

Шедьоври от Националната художествена галерия – София гостуват в Добрич

На 14 юни /четвъртък/ 2012 г. от 18.00 ч. в Художествена галерия – Добрич се открива голяма
 изложба „Майстори на българската живопис” от колекцията на Националната художествена 
галерия. В експозицията са включени над 70 творби на едни от най-известните български 
художници. Платна на Ярослав Вешин (1860–1915), Иван Мърквичка (1856-1938), 
Елена Карамихайлова (1875-1961), Сирак Скитник (1883-1943), Никола Петров (1881-1916), 
Борис Денев (1883-1969), Дечко Узунов (1899-1986), Стоян Венев (1904-1989), 
Ненко Балкански (1907- 1977), Златю Бяджиев (1903-1976), Вера Недкова (1908- 1996) и много 
други. Тази изложба е рядък шанс добричлии да се докоснат до творчеството на 
класиците, художниците, чиито творби са в „Златния фонд” на българското изобразително 

изкуство.

Очакваме ви!