През 2024 г. честваме годишнини на художници със забележителен принос в българското изкуство – Атанас Попов (1894-1980), Христо Каварналиев (1894-1951), Георги Баев (1924-2007), Никола М. Даскалов (1924-2001). Техни творби се съхраняват във фонда на галерията. Обединяваща в подбора на творбите за изложбата е темата за морето. Художниците принадлежат към различни поколения, родени от края на XIX век до 20-те години на XX век, и в определен период от творчеството си са свързани с морската стихия и разработват сюжета, като го пречупват през призмата на собствените си художествени търсения. Всеки от тях оставя следа в голямата картина на новосъздаващата се маринистична традиция в младото българско изкуство след Освобождението.
През 1934 г. Христо
Каварналиев (роден 1894 г. във Варна), получава голямо признание в луксозното
издание по случай 50 години българско изкуство след Освобождението, където Андрей
Протич пише за него като един от тримата български маринисти заедно с
Александър Мутафов и Йордан Кювлиев: „Най-голямо разнообразие на морето, с
неговите брегове и платноходите, и най-голямо движение на водата, разбунтувана
до бесуване стихия, дава Христо Каварналиев.“ Последвалите изяви утвърждават художника,
като един от най-бележитите представители на маринистиката в България. Той е
голям родолюбец и радетел за освобождението на Южна Добруджа. Особено
емоционален момент за него е гостуването му в Добрич с изложба от 100 платна
(1929).
Атанас Попов, роден през
1894 г. в село Паскалево, Добричко, е художник, театрален деец, сценограф и
режисьор, чиято дейност е свързана с културния живот на Добрич от 1928 г. до
1958 г. През 1928 г., след завършването на Художествената академия и факултета
по философия в Букурещ, се завръща в Добрич и основава първата българска театрална
трупа „ Студия“, която по-късно прераства в Добрички общински театър, на който
е дългогодишен директор, постановчик и сценограф. През 1929 г. сп.
„Добруджански преглед“ публикува обзор на уредените през годината изложби,
където за участието на А. Попов се казва: „У А. Попов всяка картина е
старателно разработена и завършена. Всичко е изживяно и вярно предадено… За А. Попов
имаме всички данни да вярваме, че в скоро време ще заговорят за него някои от
най-големите парижки художествени списания…“
За роденият в Бургас през
1924 г. Георги Баев - Джурлата морето също е съдба и житейска посветеност. Още
през 1961 г. той получава Първата награда на национална младежка изложба за
картината „Рибарски мрежи“. Постепенно през годините морето, брегът, рибарските
мрежи и лодките губят конкретните си очертания и се превръщат в символи. Морето
– синьо, зелено, виолетово, черно и постоянното присъствие на брега с
рибарските мрежи и лодките, където човекът е само сянка, усещане, намек, сякаш
някой току що е излязъл от кадъра, за да не наруши баланса на композицията,
която с времето става все по-изчистена и все по-разпознаваема за автора. Джурлата
остава докрай верен на родния Бургас, дори когато след големия пожар през 1983
г. му предлагат ателие в София. Изгорели са подготвените за изложба повече от
200 картини. От пепелището се ражда изключително силната изложба под мотото
„Обикновен фашизъм“.
Никола М. Даскалов е
роден през 1924 г. във Варна. Завършва
философия в СУ "Климент Охридски" в годините от 1944 г. до 1948 г.
Живописец, приложник, художник- изпълнител в Българска кинематография - отдел
„Мултипликация". От 1950 до 1953 г. работи в издателство „Народна
просвета“. Художник и главен художник в сп. Българска фотография (1957-1972) с
прекъсвания. Проектант и изпълнител в Природонаучните музеи в Добрич, Варна,Тервел,
Бургас, Исторически музей Балчик, Художествена галерия Балчик, Музей на
медицината Варна.
Работи в жанровете на
пейзажа и натюрморта. Урежда множество самостоятелни изложби в страната и
чужбина
Постмодернист, който
прави „осезаемо нематериалното и имагинерното и обогатява нашата сетивност с
нова представа за света” (Ванко Урумов – от откриване на изложбата на Н.
Даскалов в Добрич, 1995 г.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар