11-та ИЗЛОЖБА
графичен дизайн, фотография, видео, илюстрация,
анимация, живопис, инсталация, архитектура
и специалното участие на
ДАРИЯ ВЯСИЛЯНСКА
За пореден път фокусираме непредизвикания творчески порив в обща енергийна система, но не като призив за национализация, а като обмен на практики за разумно използване на наличните ресурси. Някой може да допусне, че това е разхищение на време, друг да подхвърли, че не летим достатъчно високо. За нас, 36-те участници в този хор, Неохраняемата зона ни учи, как да чуваме гласа на другия и да разчетем адекватно, посланията на собствени си импулси. Да не забравяме, че сме със статут на временно пребиваващи в Зоната.
Животоспасяващото кръвопреливане захранва не само вътрешния енергиен пръстен. Надяваме се, че устойчивостта на нашия проект, дарява минималната доза вяра на младите и успокоение за старите, че натрупаното познание не е пропиляно напълно.
Всичко е Любов! Всичко е дизайн!
ЗАЩО ДОБРИЧ
“За почти 40 години активно щъкане по варненския край,
непрекъснато се натъквах на талантливи, малко странни и естествено необременени от местната конюктурата хора.
Те ясно декларираха своите намерения и цели.
Тези хора бяха добруджанци.
Това не винаги им носеше позитивен резултат,
но постоянството и инатът обикновено взимаха връх..
През 80-те, най-добрите години за варненските художници,
срещите с добричките артисти бяха ежедневие,
а биеналето на графиката във Варна и ОХИ Земята и хората в Толбухин
се превръщаха в истински празник за региона.
Последваха 25 години на индивидуални рейдове.
Музиканти, художници и пишещи поддържаха пътеката
и не позволиха познатият на всички път Варна - Добрич да обрасне в бурени.
Тази година взаимната размяна на изложби между добричката и варненската галерии възобнови пълнокръвния обмен и на институционално ниво.
В добричкото издание на Неохраняема зона поканих Самуил Стоянов,
Недко Недков и Георги Демирев, Запознат съм с тяхното творчество и съм сигурен, че участието им ще вдъхне нова енергия на този многопластов интердисциплинарен проект. Те посочиха един млад артист Георги Касабов – Додо.”
Димитър Трайчев
“За почти 40 години активно щъкане по варненския край,
непрекъснато се натъквах на талантливи, малко странни и естествено необременени от местната конюктурата хора.
Те ясно декларираха своите намерения и цели.
Тези хора бяха добруджанци.
Това не винаги им носеше позитивен резултат,
но постоянството и инатът обикновено взимаха връх..
През 80-те, най-добрите години за варненските художници,
срещите с добричките артисти бяха ежедневие,
а биеналето на графиката във Варна и ОХИ Земята и хората в Толбухин
се превръщаха в истински празник за региона.
Последваха 25 години на индивидуални рейдове.
Музиканти, художници и пишещи поддържаха пътеката
и не позволиха познатият на всички път Варна - Добрич да обрасне в бурени.
Тази година взаимната размяна на изложби между добричката и варненската галерии възобнови пълнокръвния обмен и на институционално ниво.
В добричкото издание на Неохраняема зона поканих Самуил Стоянов,
Недко Недков и Георги Демирев, Запознат съм с тяхното творчество и съм сигурен, че участието им ще вдъхне нова енергия на този многопластов интердисциплинарен проект. Те посочиха един млад артист Георги Касабов – Додо.”
Димитър Трайчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар