На 5 април
/петък/ 2013 г. от 17.30 ч. в Художествена галерия – Добрич се открива изложба
на Георги Велчев. Експозицията е от къщата–музей на художника във Варна и е в
рамките на програмата за мобилност на двете галерии.
Името на
художника Георги Велчев не е толкова известно, дори сред професионалните среди.
Това има обяснение, свързано с житейския и творческия му път, както и с
факта, че през 20-те, 30-те години художникът
е живял и работил във Франция, Канада и САЩ.
Роден е на 18 ноември 1891 г. във Варна. Родителите му са от Жеравна. Преселват
се във Варна, където баща му отваря първата книжарница в града. Като ученик Г.
Велчев посещава Ермитажа и Третяковската галерия, което има важно значение за
пътя му на художник. През 1910 г. започва да учи живопис в Държавното
художествено-индустриално училище в София, но прекъсва поради Първата световна
война и завършва следването си едва през 1920 г. Негови учители са художниците Иван
Мърквичка и Стефан Иванов, от които получава
стабилно академично образование в живописта. През 1920 г.
заминава за Париж, където се образова и рисува в продължение на три години.
Творбите му от този период са повлияни от френското изкуство – те са в духа на
символизма, на постимпресионизма, освободени от академичната достоверност и са вдъхновени
от модерната естетика. През следващите години, той пътешества по света –
пребивава в Германия и Италия, а от 1924 г. до 1931 г. е в САЩ. Там има трудни
години, но успява да се реализира като художник – открива осем изложби и
продава добре. Икономическата криза през 30-то години го принуждава да се
завърне в България, като на връщане художникът посещава Австралия и Китай.
До смъртта си Г. Велчев живее и работи в родната къща във Варна. И в
България, той пътува много по градове и села и оставя картини на къщи и улици,
изпълнени с тишина и светлина. Но предпочитаната му тема е морският пейзаж.
Изкуствоведът Румен Серафимов пише: „Маринистичните творби на Георги Велчев са
ненадминати в българската класическа живопис и са съизмерими единствено с
платната на Александър Мутафов.”
В България след 1944 г. изкуството, което се създава е в нормативната
соц.естетика, поради което модернистичните
тенденции са немислими. Георги Велчев продължава да работи – творбите му
са реалистични, но облъхнати, оплодени от европейския опит, който художникът е
натрупал в младостта си. Но той не получава заслуженото признание и умира беден и изоставен на 64 години през 1955
г.
След смъртта му братът и сестрата на
художника даряват родната му къща, която е превърната в музей и открита през
1961 г.
В нея се съхраняват над 200
творби на Георги Велчев. От тях 67 – маслени живописни платна и гваш - гостуват
в Добрич, като в експозицията са включени творби от всички периоди на
творчеството му.
Изложбата в Добрич ще открие изкуствоведът Румен Серафимов, който е един от
първите изследователи на творчеството на Георги Велчев.
Очакваме ви!
Няма коментари:
Публикуване на коментар