На 04 август в
Добрич се откри изложба на Дружеството на художниците Бург е. V. – Германия. В две зали на художествена галерия са
представени творби в различни техники на Анет Мевес – Томс, Бернд Яворски,
Катарина Мютцел, Михаел Кюне, Моника Миси, Уве Петърс, Зорница Шьонфелд – Зое
Фльори, Изабела Раймън, Кай Лемън и керамичните пластики на Ханс Щрук.
Дружеството на художниците
е основано през 2015 г. в Бург . В момента в него членуват 17 души, чиято цел е
да популяризират изкуството в Бург и извън него, идеята - то да е разбираемо, достъпно и атрактивно за
младите хора. Стремежът е да се организират изложби на известни и не толкова
известни художници, работещи в различни стилове. Досега са открити 12 изложби с
участието на над 30 художника, с повече от 2000 посетители. Дружеството работи
в сътрудничество с регионални институции като Рехабилитационният център Бухолц
и Къщата на чая, Бург.
Изложбата се
осъществява по инициатива на Зорница Шьонфелд, която е и инициатор за
създаването на дружеството. Тя живее в Германия, но е родена в Добрич.
Ето извадки от текста
при откриването на изложбата от Сашо Серафимов:
„За да бъдеш поет,
трябва да носиш душа на дете“, може би така най-лесно се обясняват творбите на Изабела Райман и Кай Лем, които живеят
и творят рехабилитационния център.
За непредубедения
зрител, платното на Изабела впечатлява с
яркия художествен размах на цветовете. Сякаш съм в абсолютно необитаемо място,
където се ражда древния мит за Адам и Ева.
Кай
Леман – елементарни линии и фигури, но те съдържат в себе
си нещо космическо, нещо, което разумът не обяснява, той приема света на
рационалното и ирационалното – без прекъсване.
Михаел
Кюне
- от произведенията му лъха мъдрост и отношение .“Историята хвърля сянка в
настоящето“, „Съвременен дух“. . Тук разумът и съвестта са внесли своята порция
отрицание и приемане на ставащото. В картините на Кюне сме влезли в границите
на социалното човешко, но в бъркотията на този свят едва ли можем да се оправим
ако нямаме стожери за доброто и злото
При
Бернд Яворски социалният анализ на обществото в
картините му е придобил остри иронично-
сатирични нотки. „Бизнесът прави трафика“, ни приземява. Отлъчено е небето.
Космосът е забранено пространство. Човешката душа е пренаситена.
Ханс
Щрук
работи своите керамични пластики в техника Раку. Тя е древна японска техника. В
превод означава – наслаждение. Работи се в обикновени прости форми и
преобладаващо тъмна глазура. Приятното усещане иде не толкова от цветовете, а
от излъчването на формата, която ни подсказва, че е единствена и неповторима.
Уве
Петърс и фотосерията „Малките хора в големия свят“. С тая
метафора авторът се опитва да отвърже въображението ни от опредметения свят.
Ние знаем кои сме, знаем какво правим, знаем къде сме и къде ще отидем и всичко
това е толкова осезаемо, че забравяме колко сме малки погледнати отдалеч.
Находките му са остроумни, фриволни и апетитни за самоиронията ни.
Моника
Миси
е самоука художничка. Рисува главно с акрил, което и позволява да наслагва
цветни слоеве и в този сложен комбинативен процес, се раждат картините и
Анет
Мевес - творбите и са като едно сюрреалистично
стихотворение, което е накацало по стената и всеки негов ред се опитва да
освободи нашето тривиално мислене и
усещане, породени от еднообразието в ежедневитето.
Зорница
Шьонфелд се представя
със шест картини и една инсталация – „Амплитуда“. Макар и да не усещаме
голяма разлика в мисленето на другите автори
и нейните творчески прояви, все пак в нейните творби се усеща българския
натюрел, може би повече в битово отношение. „Бедност“, „Раздяла“,“ Носталгия“,
особено „Носталгия“ като отпечатък на времето, като знак на социалната система.
И все пак. Една особена романтичност, която само българската душа може да
издава, се усеща от картините и.“
