На 01.10. 2015 г. в художествена
галерия се откри мащабна по размери и разнообразна като
тематика изложба в три зали. Тя е от цикъла "Поколения" и разказва за
творчеството на осем художника от фамилия Векови.
Патриарсите на фамилията, които полагат
основите й и я захранват с първоначалната творческа енергия са Христо Веков и
Маргарита Денева. Срещнали се в ателиетата на най-големите светила в
българското изкуство на 50-те години – Илия Бежков, Илия Петров, Борис Митов,
Никола Тузсузов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Марко Марков, младите Христо и
Маргарита са възпитани в една високо морална художествена традиция на пълно
себеотдаване в името на изкуството и вяра в неговата висша мисия.
 |
| Пресконференция:/от ляво на дясно/Цветана Векова, Огняна Серафимова, Маргарита Денева, Христо Веков, Деян Веков |
| | | | |
|
|
|
 |
| Откриване на изложбата |
Първата самостоятелна изложба на
Маргарита Денева е открита тук, в Добрич, през далечната 1971 г., което
завинаги свързва варненската художничка с този град и галерията по един особено
топъл и сантиментален начин. Следват 20 самостоятелни изложби, награди от
национални конкурси на СБХ в жанровете „Портрет” и „Голо тяло”, ордените „Кирил
и Методий” 3та и 2ра степен, отличието „1300 години България”, званието
„Достойна варненка” и признанието за един от най-изявените художници на 60те
година , наред с имената на Любен Зидаров, Георги Баев, Магда Абазова и др.
Христо Веков работи като художник във варненския вестник „Народно дело”,
след което постъпва в Драматичен театър „Стоян Бъчваров и Варненската опера
като художник-изпълнител.
 |
| Маргарита Денева и Христо Веков |
Проектира и изпълнява стенописи и каменни пластики за
видни варненски училища и обществени сгради – Математическата гимназия, Руското
училище, търговски комплекс Валентина, училище „Хаджи Димитър”. Заема
длъжността творчески секретар на варненската група към СБХ и е съветник към
общински съвет в град Варна. Участва в съвместни изложби, гостували в Москва,
Финландия, Алжир, Тунис, Мароко, Нигерия и представя самостоятелна изложба в
София с произведения, вдъхновени от алжирското му пътешествие. Реализира 12
самостоятелни изложби и прави множество дарения за училища, заводи и
учреждения. Носител е на няколко награди от окръжни изложби, наградата на
националната изложба към СБХ посветена на морето и няколко ордена, сред които
„Кирил и Методий” 1ва и 2ра степен.
В дома на Христо и Маргарита, сред артистичната атмосфера на картини, книги
и бои, отрастват двете им деца – второто поколение Векови. Малките Цветана и
Деян от рано започват с конкурсите за детска рисунка и неусетно стигат до
Софийската художествена гимназия, а след нея и Националната художествена
академия. Цветана избира стенописта. През 1981г. дипломната й работа –
стенописна поредица от 7 пана, е високо оценена от държавната комисия към СБХ и
получава правото да бъде реализирана в централната сграда на МЕИ
 |
| Огняна и Деян - поколения |
София. Тя
реализира 10 самостоятелни изложби, участва в над 30 градски, окръжни и национални
изложби и взима участие в 4 международни гостувания на български експозиции в
Гданск, Тбилиси, Минеаполис, Шафхаузен. Пътешествията до Москва, Петербург,
Алжир,
 |
Рози за фамилията
|
Тбилиси, Конкарно, Генуа, Венеция, Падуа, Истамбул и Кападокия оказват
силно въздействие върху творческите й търсения. Не малък стимул и вдъхновение е
и нейното семейство с изкуствоведа Румен Серафимов и плодовете на тяхната любов
– Деница и Огняна.
 |
| Цветана, Огняна, Христо, Маргарита, Гинка |
Деян Веков завършва специалност Дърворезба при професор Кънчо Цанев. След
дипломирането си се завръща във Варна и започва да се занимава с маслена
живопис, стенопис, керамична пластика, дървопластика, кавалетна и екстериорна
скулптура, пространствено оформление, макетизъм и изработка на реплики на
археологически артефакти.
Създава скулптурите „Обелиск” и „Галера” в курортен
комплекс „Златни пясъци”, няколко стенописи в училища в град Варна, пластики в
офиси и обществено сгради – „КОсмосшипинг”, „Дом на научнотехническите
съюзи”-Варна, океанографски кораб на БАН „Академик”. Прави две самостоятелни изложби
в град Понт Авен, Франция. В неговата фина живопис властва перфекционизмът,
педантичната детайлност и доминиращата роля на пластичното, скулптурно
изграждане на формите и композициите. Такъв необичаен, интересен подход
намираме и в скулптурите му – той смело съчетава различни материалности и
фактури, изважда цвят от формата, съвместява обект и светлина в единно цяло.
Следва трето поколение Векови – Николай Веков, Мартин Веков и Храбрина
Векова са децата на Деян. Деница Серафимова и Огняна Серафимова са децата на
Цветана.
Николай завършва специалност Скулптура в НХА. Предпочита детайлността и
разказа на малката пластика, което виждаме в неговите творби „Грифон” и „Трон”,
както и релефните реплики от индийски храмове и орнаментни детайли. Той прави
скулптурен портет на Хермин Шкорпил и възстановка на две антични колони за
Археологически музей Варна
 |
| Цветана Векова |
След художествената гимназия – музикалното училище във Варна, Деница избира
интересна посока – сценографията. Нейните костюмни скици и колажи, сцени от
сторибордове и макети са пропити от силното й живописно чувство и любов към
образността. Още с дипломната си работа – късометражния филм „Старецът и
морето” с Джоко Росич, Деница показва изключителни качества. Филмът получава
престижни награди в чужбина и е високо оценен заради силната си визия. Следват
няколко представления в различни български театри и още един късометражен филм(
„Подменени спомени”) , преди Деница да поеме по пътя на музиката и да бъде
наречена българската Лиза Джерард.
 |
| Огняна с приятели |
Нейната сестра Огняна я следва. След музикалното училище във Варна,
избраната специалност в академията е отново сценография. Огняна Серафимова се
дипломира с авторски визуален пърформанс (Вавилонската кула), който представя
България и НХА в Прага на международното квадриенале на сценографията. Следват
8 години усилена работа, за които тя осъществява сценографията на 20
представление 9 танцови, куклени, драматични), участва в 11 изложби, от които
една самостоятелна, получава 7 номинации и награди от Министерството на
културата, фондация „Стоян Камбарев”, фонадция Аскеер и награда Икар.
