понеделник, 25 януари 2010 г.

ИЗЛОЖБА „СЛЕД 20 г.- СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ РЕАЛИЗЪМ ”


При зараждането си, в началото на миналия век социалистическият реализъм е само едно от теченията в културния живот на Русия. След 1917г. Съветската власт прави всичко възможно да го наложи и утвърди. Заявявайки, че се опира на традициите на критическия реализъм, руското народно творчество и передвижниците, соцреализмът проявява нетърпимост към инакомислещите.
Соцреализмът влиза в конфликт със съвременното си западноевропейско изкуство, което е обвинено от него във "формализъм", "субективизъм" и "упадъчен натурализъм". Направленията експресионизъм, кубизъм, футуризъм и други, са определяни като упадачни и реакционни. От художникът се изисква социална ангажираност и пресъздаване на сюжети определени от партийното ръководство на държавата.
В България основните теми са "Съветската армия", "Антифашиската съпротива" и "Трудовото ежедневие". Силно развитие получават монументалната скулптура и архитектура, където се проявяват отчетливо тенденции към гигантизъм. Като образци в архитектурата могат да се посочат Монументът на връх Бузлуджа и Мавзолеят на Георги Димитров. Тоталитарните режими използват изобразителното изкуство за утвърждаване култа към личността. В епохата на социализма се създават безброй произведения възвеличаващи Ленин, Сталин, Георги Димитров, Тодор Живков, Николае Чаушеску и др.
Десетилетия наред се създаваше живопис, графика скулптура, от които лъхаше на заводски корпуси и пушеци , мощни трактори, порещи плодната българска земя, комбайни, събиращи плодовете й, весели работници и текезесари, вдигнали лозунги за високи добиви, ентусиазирани тълпи с ликовете на партийни лидери. Имаше заклеймени фашисти и партизански жертви, имаше митинги и тържествени сборове, монументални портрети на лидери на Коминтерна, СССР, БКП.
Колекцията, която сме подбрали от фонда на ХГ представя именно този период от развитие на изобразителното изкуство в нашата страна. Творбите са едни от най-емблематичните на тази тема във фонда на галерията. Това , че колекцията е попълвана активно точно във времето на социализма обяснява наличието и количеството на тези творби. Те излизат за пръв път от хранилищата за да напомнят за един отминал, забравен вече период от нашето минало. Голяма част от творбите носят отпечатъка на онова време, но не всички художници са се съобразявали с изискванията на Партията и успешно заобикалят „спуснатите”теми. Пример за това са художниците Енчо Пиронков, Георги Божилов и Петър Дочев, които дори и в тези работи се вижда техния различен подход към темата, а на по-късен етап от творчеството им тези теми отсъстват въобще.
В ХГ по-голяма част от колекцията е със свободна тематика и сюжет. Притежаваме чудесни образци на най-известните художници работещи по онова време, без сюжетите в тах да са партийно ангажирани и те могат да се видят в постоянната експозиция.
Имената и фактите, свързани с т. н. СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ РЕАЛИЗЪМ са много. Темата и след 20 години е все още твърде болезнена за голяма част от хората. Изложбата е повод след толкова много време по-скоро за умилително снизходителни усмивки, а би трябвало - за тъжното справедливо осмисляне на време, погълнало живота и възможностите на поколения интелигентни и талантливи българи. Как гледаме на това изкуство от разтояние на времето, има ли нещо от което да се възхитим или поучим, или все още се страхуваме да признаем и дискутираме съществуването на това течение в изкуството ? Възникват много въпроси гледайки тази експозиция, но без еднозначен отговор.



Петър Дочев - Сонди Долни Дъбник - 1967 г.


Ганчо Михайлов - Домостроителен комбинат - 1972 г.


Никола Г. Даскалов - Работници - трегери - 1974 г.


Лиляна Русева - Портрет на М. Върбанова - 1977 г.


Енчо Пиронков - Манифестация - 70-те г.


Бисера Прахова - Миньори след смяна - 1976 г.


Иван Петров - Посрещане на Червената армия - 1964 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар