петък, 2 октомври 2015 г.

ИЗЛОЖБА „ФАМИЛИЯ ВЕКОВИ” В ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ - ДОБРИЧ



На 01.10. 2015 г. в художествена галерия  се откри  мащабна по размери и разнообразна като тематика изложба в три зали. Тя е от цикъла "Поколения" и разказва за творчеството на осем художника от фамилия Векови.
Патриарсите на фамилията, които полагат основите й и я захранват с първоначалната творческа енергия са Христо Веков и Маргарита Денева. Срещнали се в ателиетата на най-големите светила в българското изкуство на 50-те години – Илия Бежков, Илия Петров, Борис Митов, Никола Тузсузов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Марко Марков, младите Христо и Маргарита са възпитани в една високо морална художествена традиция на пълно себеотдаване в името на изкуството и вяра в неговата висша мисия.

Пресконференция:/от ляво на дясно/Цветана Векова, Огняна Серафимова, Маргарита Денева, Христо Веков, Деян Веков



Откриване на изложбата
Първата самостоятелна изложба на Маргарита Денева е открита тук, в Добрич, през далечната 1971 г., което завинаги свързва варненската художничка с този град и галерията по един особено топъл и сантиментален начин. Следват 20 самостоятелни изложби, награди от национални конкурси на СБХ в жанровете „Портрет” и „Голо тяло”, ордените „Кирил и Методий” 3та и 2ра степен, отличието „1300 години България”, званието „Достойна варненка” и признанието за един от най-изявените художници на 60те година , наред с имената на Любен Зидаров, Георги Баев, Магда Абазова и др.
Христо Веков работи като художник във варненския вестник „Народно дело”, след което постъпва в Драматичен театър „Стоян Бъчваров и Варненската опера като художник-изпълнител.
Маргарита Денева и Христо Веков
Проектира и изпълнява стенописи и каменни пластики за видни варненски училища и обществени сгради – Математическата гимназия, Руското училище, търговски комплекс Валентина, училище „Хаджи Димитър”. Заема длъжността творчески секретар на варненската група към СБХ и е съветник към общински съвет в град Варна. Участва в съвместни изложби, гостували в Москва, Финландия, Алжир, Тунис, Мароко, Нигерия и представя самостоятелна изложба в София с произведения, вдъхновени от алжирското му пътешествие. Реализира 12 самостоятелни изложби и прави множество дарения за училища, заводи и учреждения. Носител е на няколко награди от окръжни изложби, наградата на националната изложба към СБХ посветена на морето и няколко ордена, сред които „Кирил и Методий” 1ва и 2ра степен.



В дома на Христо и Маргарита, сред артистичната атмосфера на картини, книги и бои, отрастват двете им деца – второто поколение Векови. Малките Цветана и Деян от рано започват с конкурсите за детска рисунка и неусетно стигат до Софийската художествена гимназия, а след нея и Националната художествена академия. Цветана избира стенописта. През 1981г. дипломната й работа – стенописна поредица от 7 пана, е високо оценена от държавната комисия към СБХ и получава правото да бъде реализирана в централната сграда на МЕИ
Огняна и Деян - поколения
София. Тя реализира 10 самостоятелни изложби, участва в над 30 градски, окръжни и национални изложби и взима участие в 4 международни гостувания на български експозиции в Гданск, Тбилиси, Минеаполис, Шафхаузен. Пътешествията до Москва, Петербург, Алжир,
Рози за фамилията
Тбилиси, Конкарно, Генуа, Венеция, Падуа, Истамбул и Кападокия оказват силно въздействие върху творческите й търсения. Не малък стимул и вдъхновение е и нейното семейство с изкуствоведа Румен Серафимов и плодовете на тяхната любов – Деница и Огняна.
Цветана, Огняна, Христо, Маргарита, Гинка
Деян Веков завършва специалност Дърворезба при професор Кънчо Цанев. След дипломирането си се завръща във Варна и започва да се занимава с маслена живопис, стенопис, керамична пластика, дървопластика, кавалетна и екстериорна скулптура, пространствено оформление, макетизъм и изработка на реплики на археологически артефакти. Създава скулптурите „Обелиск” и „Галера” в курортен комплекс „Златни пясъци”, няколко стенописи в училища в град Варна, пластики в офиси и обществено сгради – „КОсмосшипинг”, „Дом на научнотехническите съюзи”-Варна, океанографски кораб на БАН „Академик”. Прави две самостоятелни изложби в град Понт Авен, Франция. В неговата фина живопис властва перфекционизмът, педантичната детайлност и доминиращата роля на пластичното, скулптурно изграждане на формите и композициите. Такъв необичаен, интересен подход намираме и в скулптурите му – той смело съчетава различни материалности и фактури, изважда цвят от формата, съвместява обект и светлина в единно цяло.
Следва трето поколение Векови – Николай Веков, Мартин Веков и Храбрина Векова са децата на Деян. Деница Серафимова и Огняна Серафимова са децата на Цветана.
Николай завършва специалност Скулптура в НХА. Предпочита детайлността и разказа на малката пластика, което виждаме в неговите творби „Грифон” и „Трон”, както и релефните реплики от индийски храмове и орнаментни детайли. Той прави скулптурен портет на Хермин Шкорпил и възстановка на две антични колони за Археологически музей Варна
Цветана Векова
След художествената гимназия – музикалното училище във Варна, Деница избира интересна посока – сценографията. Нейните костюмни скици и колажи, сцени от сторибордове и макети са пропити от силното й живописно чувство и любов към образността. Още с дипломната си работа – късометражния филм „Старецът и морето” с Джоко Росич, Деница показва изключителни качества. Филмът получава престижни награди в чужбина и е високо оценен заради силната си визия. Следват няколко представления в различни български театри и още един късометражен филм( „Подменени спомени”) , преди Деница да поеме по пътя на музиката и да бъде наречена българската Лиза Джерард.
Огняна с приятели
Нейната сестра Огняна я следва. След музикалното училище във Варна, избраната специалност в академията е отново сценография. Огняна Серафимова се дипломира с авторски визуален пърформанс (Вавилонската кула), който представя България и НХА в Прага на международното квадриенале на сценографията. Следват 8 години усилена работа, за които тя осъществява сценографията на 20 представление 9 танцови, куклени, драматични), участва в 11 изложби, от които една самостоятелна, получава 7 номинации и награди от Министерството на културата, фондация „Стоян Камбарев”, фонадция Аскеер и награда Икар.