сряда, 31 октомври 2012 г.

Зимно работно време

От 1 ноември 2012 г. Художествена галерия - Добрич преминава на зимно работно време:

9 - 12.30 и 13.30 - 18.00 часа 
всеки ден от понеделник до петък
Почивни дни - събота и неделя

вторник, 23 октомври 2012 г.

Изложба „Малкият формат”




В зала № 5 на Художествена галерия – Добрич е подредена изложба „Малкият формат” с творби от фонда на галерията. Уредниците Пенка Димитрова и Недко Недков са подбрали живопис, малка пластика и графика – общо 52 работи от 39 художника. Изложбата обединява автори от различни творчески генерации и е разнообразна със стилистическите търсения на всеки един.
Особен интерес са двете живописни картини на тема Балчик и 4-те абстрактни рисунки, изпълнени с молив на Никола Михайлов Даскалов/1924-2001/.  Създадени в средата на 90-те години, рисунките са свидетелство за полета на духа на този философ – художник, който като че ли в малките формати, в нюансите на черно-бялото  разгръща космически пространства.  Постмодернист, който прави „осезаемо нематериалното и имагинерното и обогатява нашата сетивност с нова представа за света”/Ванко Урумов – откриване на изложбата на Н. Даскалови в Добрич, 1995 г./
Два графични листа с изящен линеарен рисунък. „Инге” и „Пред огледалото” на Иван Ненов/1902 – 1997/ – художник с богато творчество - живопис, малка пластика, графика, мозайка, през  30-те години на 20 век учил и живял в Италия, Германия и Франция; през 50-те - обявен за формалист в България, със забрана да излага и участва в изложби. В интервю с Евгения Христова, малко преди смъртта си, художникът казва: „Моделите ми са все от живота” и разказва за Инге – момичето, което всеки ден е минавало по Кьонигсплац в Мюнхен, където Иван Ненов учи в Академията, и се е съгласило да му позира. А портретите и тоалетите са любима тема на този европейски по дух художник и в живописното му творчество.
„Посвещение ІІ” е малката пластика от 1983 г. на Ангел Станев. „Тиха” и поетична; някои елементи в нея - силуетът на приседнала фигура, колелото – са разработвани от автора в различни формати и материал в творби, посветени на Димчо Дебелянов. А в последното десетилетие кръгът и камбаната, чиято символика е закодирана в творчеството на Ангел Станев е изведена в монументални размери. Красимир Илиев, куратор на изложбата на проф. Станев в  Софийска градска художествена галерия тази година пише:
” Вкарва колелото като елемент от пластичната конструкция, внушаващ движение или неговата липса тяхната функция е да напомнят за възможността за движение. Светла Петкова, изкуствовед,  разговаря с Ангел Станев „В произведенията ви има много движение, работа с пространството, категоричност, но и деликатност, дързост, но и поезия... Какво Ви водеше в пластическия свят на скулптурата през годините? И част от отговора:  ...Това е пластичен език. Самият той изразява нещо и не се преразказва. Скулптурата може да бъде и като поезията, синтезирана. Тя не бива да бъде бъбрива, защото не е роман. Както поезията, скулптурата е цяла философия, но в компресирана форма; и затова е много силно въздействаща.”
Конна фигура” на Емил Попов е пластика, откупена от галерията от съвместната изложба на Емил Попов и Ангел Станев през 1983 г. в Добрич. Десетилетия по-късно авторът, за който също образността трябва не да разказва, а да внушава директно и тотално споделя: „Работя по темата за животните и конниците, откакто се занимавам със скулптура. В нея има нещо постоянно, добра опора за мислите на човека. Там са нашите метафори и митологии, природата и нейната сила. В моите конници, в агнето, във вълчицата има подтекст, който не искам да се чете директно, а да въздейства като форма, защото почива на илюзията, на неуловимото”
В експозицията са включени творби на Наум Хаджимладенов/1894-1985/ – „Паисий”, на Рафаел Михайлов/1902-1969/ – „Железният мост”,  Дарена Георгиева/1906-1986/ - „ЛатинкаІІ”, „Портрет на момиче” от Георги Павлов – Павлето/1913-1995/, „Пейзаж от Мелник” на  Светлин Русев.  Графиките „Нощ” и „Ден” на Румен Скорчев, „Огледалото” и „Наведена фигура” на Милко Божков, работи на Кеазим Исинов, Стоил Мирчев, Стефка Аройо, Недко Солаков, Пламен Аврамов, Явор Цанев, Петьо Маринов и др. - повечето създадени в началото и средата на 80-те години.
От добричките художници  в изложбата могат да се видят живописни работи на Никола Тахтунов/1873-1947/ – „Момиче със стомна” и „Морски пейзаж”, „Натюрморт” на Тодор Цветков/1912-1971/, малки формати на Тодор Балев, Димитър Греков, Никола Г.  Даскалов/1941-2010/ и Петър Петров, а в графиката - на Божидар Тонев и Радослав Котларски/1956-2007/.

понеделник, 22 октомври 2012 г.

30 години от откриването на Художествената галерия в настоящата сграда



На 22 октомври 2012 г. се навършват 30 години от откриването на Художествената галерия в настоящата сграда. На тази дата през 1982 г., след реконструкция, тя бе тържествено открита като домакин на Националната обща художествена изложба „Земята и хората”. Като една от най- представителните обществени сгради в Добрич и до днес галерията впечатлява с архитектурата си; с пространствените решения в интериора. Всъщност, тя е на повече от 77 години, строена през 30-те години на 20 век и е една от малкото останали  сгради в архитектурната памет на Добрич. Запазени са снимки от 1934 г. от строежа на Трибунала, както са наричали Съдебната палата. Тогава заедно с румънски архитекти, е участвал младият добрички архитект Велислав Ханджиев, завършил архитектура в Торино. До 1940 г. в северното крило се помещавала румънската полиция и от това време до днес са запазени  10 арестански килии. С Крайовската спогодба и присъединяването на Южна Добруджа към България, сградата е предоставена на българската държава. През годините различни администрации и институции са обитавали  различните й части, като преди реконструкцията през  1981 г. южното крило заема ОК на БКП, западното – ОК на ДКМС, а на север е МВР – Добрич. В началото на 80-те години ръководството на града взема решение за преустройството на цялата сграда в картинна галерия. Инвеститор е ОНС и КК, а изпълнител- СМК и БКС. За кратки срокове - година и половина са извършени проектирането на реконструкцията и изпълнението. Автори на реконструкцията  са архитект Асен Коев и художникът Атанас Нейков/1924-2003/. Те са запазили фасадите на сградата, както и оригиналните архитектурни детайли в интериора – представителните стълбища, решетки, колони, и пр.  В план сградата има сложна конфигурация с пет крила, три главни входа – от юг, запад и север с широки външни стълбища. В края на 90-те години към западното стълбище се изгради рампа за хора с увреждания. Внушителна като обем, респектираща с класическо равновесие и строгост, разгъната в пространството между двете улици «България» и «Независимост» и площад «Демокрация», галерията е акцент в културно-административния център на Добрич. Функционалното решение на интериора е с анфиладна схема – преминаване от зала в зала, а тъмните стъклени преградни стени и врати придават съвременно звучене на интериора.
Художествената галерия на град Добрич е една от големите в страната, тя е архитектурно-строителен паметник на културата и един от 100-те национални туристически обекта. Като съвременен музей за изобразително изкуство, галерията предлага на ценители и посетители постоянна експозиция  в 9 зали, разположени на два етажа и богат изложбен календар от гостуващи изложби. Тя функционира и като културен център, в който се провеждат концерти, рецитали, презентации на книги, конференции и др. С обособяването на пространството «Работилница за въображение» галерията стана привлекателно място през всички сезони и за деца и ученици от различни възрасти. 






сряда, 10 октомври 2012 г.

Изложба на Дружеството на художниците



На 10 октомври /сряда/ 2012 г. от 17.30 ч. в Художествена галерия – Добрич се открива годишната изложба на Дружеството на художниците. Тя е традиционна и вече няколко десетилетия представя на добричката публика произведенията на различни поколения от тази творческа общност.
В рамките на изложбата, Художествената галерия и Дружеството на художниците отдават почит на 100-годишнината от рождението на художника Ангел Томов /1912-2001/. Картини от фонда на галерията припомнят за творчеството на този скромен, тих и усмихнат човек, самоук художник, който е и един от основателите на групата на художниците в града.
Ангел Томов е роден през 1912 г. в Добрич в многодетното семейство на хлебаря  Атанас Томов.  През 1927 г. завършва прогимназиалното си образование в българското училище в града и работи във фурната на баща си и така  до края на живота си. Като юноша започва сам да се учи да рисува. За първи път участва през 1951 г.  в изложбата на  художниците - самодейци в гр. .Добрич.  На втората  изложба в града през 1953  г. се представя с творбите  "Добруджанско стадо" и "На полето". Участва  в национални  изложби  в София,  Силистра,  в окръжните изложби на групата на художниците , както и в Общите художествени изложби "Земята и хората", които се провеждаха в Добрич.  Основна тема в произведенията му  е  родния град, някогашния Добрич, който удожникът изобразява с обич и носталгия .  През 1989 г. в галерията в  Добрич  бе уредена самостоятелна изложба на Ангел Томов. Художникът умира на 18 април  2001 г.  
През  2007 г. с творбите, които притежава галерията се отбеляза  95 г. от рождението на художника. По този повод  Пламена Димитрова – изкуствовед  пише: ...”Ангел Томов като самороден творец успешно променя и художествено обогатява своя пластично-изразен живописен език. Така естествено той намира своето място сред художниците на Добрич и получава свое творческо име, защото успява в картините си, художествено да предаде емоционалния отглас на събитията в своя човешки живот.
Чрез непрекъснатото общуване с натурата, чрез пейзажа и неговата интимна страна той се проявява като живописец влюбен в родното, в действителността, която го заобикаля и я претворява с поглед в който се смесват миналото и настоящето, събитията и усещането за идилична интимност. За това ще го запомним и като част от изкуството на Добрич.”