петък, 23 януари 2015 г.

ШАРЖОВЕ И КАРИКАТУРИ от Никола Кюлевчелиев /1914 - 1994/





На 27 януари 2015 г. от 18.00 ч. в зала № 1 на Художествена галерия – Добрич се открива ретроспективна изложба на Никола Кюлевчелиев/1914 - 1994/. Експозицията представя карикатури и шаржове на различни теми от различно време, публикувани в  местни вестници . Показани са и няколко живописни платна.
Никола Кюлевчелиев е юрист , но „Рисуването за баща ми бе нещо много повече от хоби.”- казва неговият син Георги Кюлевчелиев и инициатор за изложбата.
Никола Кюлевчелиев е роден през 1914 г. в Шумен. Тук е и първата му изява като художник. Завършва висше образование в Юридическия факултет на Софийския университет.  В периода 1941 – 1942 г. отбива редовната си военна служба. През 1942 г. участва в Общоградска изложба на шуменските художници в салона на Популярната банка. През 1944 г. е мобилизиран на турската граница /с.Мамарчево/ в VІ-та артилерийска батарея при V-ти дивизионен полк – Шумен. През есента на 1944 г. участва в I-ва фаза на Отечествената война като батареен офицер, а през 1945 г. е награден с Орден за храброст  IV степен, II клас . През 1970 и 1975 г. получава юбилейни ордени за участие в Отечествената война.
Никола Кюлевчелиев работи в продължение на 2-3 години като стажант-адвокат в Шумен и Разград. От 1945 до 1956 г. е юрист в Суворово.
Следват две десетилетия, през които е част от адвокатския колектив на Добрич (тогава Толбухин) и на Генерал Тошево. Именно в този период участва активно в обществения живот в района не само като адвокат, а и като художник.
За периода 1973 – 83 г. открива девет самостоятелни изложби на различни теми с карикатури и шаржове и участва в дванадесет художествени изложби на национално и регионално ниво.
Председател е на читалище „Светлина” в Ген. Тошево, председател и хорист на смесен хор „Добруджанска песен”. В продължение на 7 години е редактор на местния вестник. Никола Кюлефчелиев е проектирал и реализирал декори за различни постановки за драматичния и сатиричен състав при читалището, правил е графичното оформление на дните на „Хумора и сатирата” в града. Като редактор на вестника в Ген. Тошево, той активно кореспондира и работи с редколегията на в. „Добруджанска трибуна”. Негово дело са шаржовете на членовете на редакционния колектив по повод излизането на брой 3000 на ДТ.
През 1984 г. се открива негова Юбилейна самостоятелна изложба във връзка със 70-годишнината и 50 години художествена изява.
Носител е на множество награди за самодейно изобразително изкуство: златни и сребърни значки от различни години,   Бронзов медал от III-републикански фестивал на художествената самодейност;  Бронзов медал от VI-я Републикански фестивал на художествената самодейност; през 1975 г. е награден с Орден  „Кирил и Методий”, IIIстепен, а през 1977 г. – със Сребърна значка от Съюза на юристите в България за участие в Изложба на юристите77 г.
Никола Кюлевчелиев умира на 25 октомври 1994 г.
През 2014 г. по случай 100 г. от рождението му и 20 г. от смъртта му в Клуба на архитекта във Варна бе открита ретроспективна изложба.
Изложбата в ХГ – Добрич ще продължи до 18.02.2015 г.
                                                                 За повече информация Георги Кюлевчелиев 0895833370

неделя, 18 януари 2015 г.

ФРАГМЕНТИ ОТ ВЕЧНОСТТА



 
От 20 януари в Зала 2 на Художествената галерия се открива изложба от платна на Михалис Гарудис. Тя е посветена на 75 годишнината му и е със заглавие „Фрагменти от вечността”.
Една от  най-съкровените теми на художника е морето. То е в основата на сюжета на шесте от картините му. Морето с неговата безкрайност, с неговата античност, с неговия неуловим, но натрапващ се дъх на древност и мъдрост. Цялата философска феерия на Гарудис се разиграва тук. Морето е огледало на настоящето, то е прозорец към забравеното, то е събирателното пространство на сегашно, минало и космическо. Маслиненото клонче, като символ на вярата, на живота, също присъства, за да подчертае, че няма нищо изгубено в света, че стига само да се взреш с вътрешното си трето око, ти ще видиш и древния елинистичен свят и света на християнството.
Отчупените фигури от камък, загатват за отминали светове, за течащото време, което накрая става пясък и същевременно, че колкото и да е несигурна паметта, тя е запазена в сърцето на камъка.
Изложбата ще продължи до 18.02.2015 г.
Куратор – Пенка Димитрова
058/602 091

неделя, 11 януари 2015 г.

„Годишнини 2015” от фонд „Графика”



От 12 януари в Художествена галерия – Добрич е подредена изложба  „Годишнини 2015”  от фонд „Графика”. Тя е първата проява на галерията за тази година и продължава традицията да бъдат отбелязани творците навършващи кръгли годишнини. В нея са включени рисунки, офорти, литографии на художници, с кръгли годишнини през 2015 г.  В зала № 5 са събрани 38 работи на 21 художника. И тъй като всяка една от тях е правена в различно време, зрителят неусетно може да се разходи в различни художествени и социални епохи. Елена Карамихайлова/1875 – 1961/ е една от първите български художнички в следосвобожденска България. Завършила е американския „Робърт” колеж в Цариград, след това специализира живопис в Мюнхен. Тя е един от най-ярките  български портретисти. При нас е представена с рисунка.
Васил Захариев/1895 - 1971/ е представен с известните „Историческата Боянска църква” и „Маринчо Бимбелов – Страшния”. Със своите дърворези той прави връзката между традиционната възрожденска щампа и светската графика в началото на двадесети век.
Мария Недкова /1925 – 2012/ е популярна със своите графики, монотипия и рисунки с туш. Творбите й носят чистота на линията и лаконичност на щриха.
В изложбата може да се види „Гербът на Париж” на известния български карикатурист, Борис Димовски/1925 – 2007/.
Впечатляват също и офортът на Стефан Радков „Следобедно кафе ІІ”, „Съвременни притчи І” на Тодор Тачев, „Композиция с поздрав” на Петьо Маринов.
Интерес представляват трите погледа, които зрителят ще срещне в офортите на художниците родени в Добруджа – Христо Градечлиев/1935 - 2004/, Христо Господинов/1945 - 2003/ и рисунките на Валентин Карапетров/Каравальо/.
В „Овцевъди” и”Русалка”  Градечлиев със замах и лекота изобразява тревожността и афористичността на времето, докато при Господинов преобладава космическото или по-скоро баладично възприятие на  епохата, а при Каравальо светът представлява една безобидна игра.
Ако човек потърси импресията като глътка чист въздух може да се спре на двата офорта на Светла Георгиева - „Птица” и „Новата дреха”. Очарованието от току-що ставащото през прозореца /в едната графика/ и в стаята /при другата/ ще се запомни с носталгията по забравения спомен.
Куратор – Недко Недков
Тел. 058/602 091