четвъртък, 16 септември 2010 г.

Добруджа ликува - 1940, Архив Гипсън ІІ, Документална фотография на Бончо Карастоянов, Съставител Иво Хаджимишев


Откриване на изложбата „Добруджа ликува 1940” – 24 септември 2010 г.

Г-жа Детелина Николова – кмет на Община град Добрич, семейство Нели и Робърт Гипсън, г-н Кен Московиц – съветник по обществените въпроси при посолството на САЩ

г-н Иво Хаджимишев





петък, 10 септември 2010 г.

Знаци от вечността - Николай Тодоров

На 3 септември 2010 г. от 17.30 ч. в ХГ-Добрич се откри самостоятелна изложба на добричкия художник Николай Тодоров, озаглавена „Знаци от вечността”. Изложбата е по повод 50-годишния юбилей на автора и включва концептуални картини от цикъла „Енигматични знаци”, който той разработва през последните седем години.
Николай Тодоров е роден през 1960 г. в Добрич. Завършва /1990/ Националната Художествена Академия, специалност „Стенопис” при проф. Димо Заимов. Работи в областта на живописта, рисунката, колажа, монументалните изкуства. Член е на Съюза на българските художници.
През 2010 г. открива самостоятелна изложба „Проект D-3” в галерия „Актив Арт” – Варна и в Трявна. От 1990 г. досега има над 15 самостоятелни представяния в галерии в София, Варна, Добрич, Златни пясъци.
Негови творби притежават Националната художествена галерия, СГХГ, ХГ-Добрич, музеят „Белльо Пинейро гр. Ел Ферол – Испания; и много частни колекции в България и чужбина: Испания, Швеция, Франция, Германия, Македония, Шотландия, Индия и САЩ.
За изложбата си авторът споделя: „По пътя си към духовното развитие и усъвършенстване човек се връща назад в миналото, търсейки корена, първичното, вечното, което дава смисъл на човешкото съществувание. Създава се един духовен свят, лишен от мимолетното и дребнавото, устремен към вечността.
В моите картини аз създавам една друга реалност, инспирирана от древността. Връщам се назад, за да намеря първичното, изначалното, да създам архетипа. Картините ми са вдъхновени от природата, камъка, скалите. Изпълнени са в оригинална моя авторска смесена техника върху платно. Интересът ми е насочен изключително към първичните знаци. Лишени от разказвателност, те създават една тайнственост и мистичност. Те са нишката, която ни води по избрания от нас път.
Картините стоят подчертано материални, релефни, с първична чистота и тежест. Пропити от патината на времето те изглеждат като находки и реликви в нашия постмодерен свят. Позитивната духовна енергия, която те излъчват задоволява потребността на човека да се докосне до изкуството, да общува с него, да изпита естетическа наслада.”