„СОЛ ЗА ЖИВИТЕ“ - ИЗЛОЖБА ПО СТИХОВЕ НА ЙОРДАН КРЪЧМАРОВ

На 31 октомври от 17,30 ч. в две зали на Художествена галерия – Добрич се откри изложба „Сол за живите“. В нея участват 34 автори с 56 творби – рисунки и колажи, вдъхновени от поезията на Йордан Кръчмаров/1948-1986/. Изложбата е по повод 70 г. от

рождението на добруджанския поет. Роден в с. Гурково, отишъл си на 38 години, той остави вълнуващо поетично творчество, а лириката му е оценявана като значимо национално литературно явление. На откриването беше представен каталог с творбите на художниците. В него са включени и стихове или отделни строфи свързани интерпретираните мотиви в картините. Ето и част от предговора към каталога: „Поканените художници от страната и добруджанския край, запленени от философската дълбочина и красотата на поезията му създадоха рисунките. Някои от авторите са разпознаваеми, други - ни изненадват, едни са наситили белия лист с цвят, други са минималистично лаконични. Но всички са се потопили в поетичната вселена на Данчо Кръчмаров и са оставили своя знак, емоция, вълнение, артистична интерпретация на стиховете му.

 В изложбата участват Андрей Даниел, Ангел Станев, Атанас Тотляков, Бисера Вълева, Божидар Тонев, Валентин Шалтев, Валери Чакалов, Велина Христова, Вера Пенева, Веселин Дамянов – Вес, Галина Иванова-Халачева, Георги Демирев, Георги Лечев, Гинка Димова, Даниел Дянков, Димитър Грозданов, Димитър Кулев, Дона Стоянова, проф. Димитър Чолаков, Евелина Ханджиева, Елена Панайотова, Киро Мавров, Красимир Трифонов, Матей Матеев, Митко Събев, Недко Недков, Пенка Димитрова-Дамбулова, Петър Петров, Румен Богданов, Славко Славков, Стелиян Стоянов, Стефан Лютаков, Христо Константинов, Цветан Казанджиев. Благодарни сме на всички, които даряват своите рисунки за обогатяване фонда на Художествена галерия – Добрич.

ЙОРДАН КРЪЧМАРОВ

ЖИВОТ В ДАТИ И СЪБИТИЯ

            Роден на 24 юли 1948 г. в семейството на Керанка Желязкова и Добри Кръчмаров в добруджанското село Гурково. Учи в родното си село, в Добрич и Балчик. Първи поетични опити. Води с прекъсване дневник (1963 – 1985)

1968 – 1970

            Матрос във Варна. Първа публикация – цикъл стихотворения „Реквием“ във в. „Димитровска вахта“ от 12 април 1968 г. Сътрудничи на различни военни издания с поезия, проза, публицистика. На 28 юли 1968 г. умира баща му. Участва в сборника „Вечери в кубрика“ (1969) с откъс от поемата „Море“. Поканен е да остане на работа като военен журналист, но се завръща в Гурково при осиротялото си семейство.

1971-1981

            Работи като миньор, спасител на плажа, рибар, бригадир на растениевъдна бригада в родното си село. Много пътува по добруджанското черноморско крайбрежие по любимите си места за размисъл и творчество: нос Калиакра, резервата „Яйлата“ при с. Камен бряг, Дуранкулашките езера и др. Пише стихове и поеми, разкази и новели, публицистика и пътеписи, фейлетони и епиграми, поставя спектакъла „Зора след зора“ (1979), работи върху сценарии за кино и телевизионни постановки, има незавършени повести и роман. Рисува графики и цветни пейзажи. От 1979 г. до края на живота си участва в работата на литературния клуб при Младежки дом в Балчик. Приятелство и кореспонденция с Петър Алипиев, Борис Христов, Любен Недков, Георги Константинов, Александър Геров, Георги Марковски, Юрий Камински (Украйна), Георги Бояджиев и др.

1982 –1986

            Става член на Клуба на младите творци и на Дружеството на писателите в Добрич. Много пътува, участва в конкурси, рецитали, литературни четения. От 1982 г. до края на живота си работи като завеждащ културната дейност и радиовъзела в предприятието „Битова техника“ – Добрич. Приятелство го свързва с творците Георги Давидов, Венцислав Славянов, Сашо Серафимов, Александър Белчев, Ирина Янкова, Камелия Кондова, Елка Няголова, Красимира Атанасова, Иван Овчаров, Женя Радкова, Венета Мандева и др. Непрекъснато публикува в местния печат. Негови творби се появяват и в централните литературни списания. През 1984 г. с голям успех е представен рециталът на добричките поети „Как да гледам слънцето“ в НДК от млади актьори от ДТ „Й.Йовков“ - Добрич. Повече от стиховете в литературно-музикалната композиция са негови. В началото на 1986 г. в издателство „Народна Младеж“ – София излиза поетичния сборник „Общежитие“. В него участва с цикъл „Цялото ми богатство“.

На 16 май 1986 г. към 20.00 ч., на връщане от среща с ученици в Хуманитарна гимназия – Добрич, умира внезапно от инфаркт. Погребан е в родното си село.

                                  

Изцяло със съдействие на приятелите му от Добрич излизат посмъртно поетичните му книги:

„Нощен залив“ (1987) - издателство „Георги Бакалов“ - Варна, съставител – Сашо Серафимов

„Сол за живите“ (1992) ИК „Елка Няголова“, съставители: Елка Няголова и Сашо Серафимов

„Риза за Христос“ (1993) ИК „Синтез“ - София, Съставители: Красимира Атанасова и Константин Младенов

„След XX века“ (1998) ИК „Сребърен Лъв“ – София, Съставител: Константин Младенов

„Полюшвана от вятъра мишена“ /2008/, ИК „Жанет 45“ - Пловдив, съставител – Сашо Серафимов

През 2003 година излиза телевизионният документален филм  „Йордан Кръчмаров — един забравен поет“ с автор поета Владо Любенов.

Изложба „Европейски маршрути – Никола Манев /1940 – 2018/ и Стоимен Стоилов“. Творби от фонда на Художествена галерия - Добрич

 На 19 октомври в Художествена галерия – Добрич се откри изложба на Никола Манев и Стоимен Стоилов. Гости на откриването бяха Стоимен Стоилов и Областния управител

Красимир Кирилов. В изложбата са включени 30  живописни и графични творби, акварели и рисунки на двамата автори  от фонда на галерията.

Поводът, да си припомним творческите търсения и постижения на Никола Манев и Стоимен Стоилов е, че 2018 г. е „Година на културното наследство и представяне на многообразието на етноси и култури в Европейския съюз и приносът на Република България към европейските ценности".

Художниците са излагали в много европейски галерии, за тях са писали едни от най-известните критици и са носители на престижни награди.

Изложбата включва творби - живописни платна и акварели на Никола Манев, създадени в периода 1982 – 1990 г. Те са откупувани от ОХИ „Земята и хората“ 1982 г.;  и от самостоятелните изложби на художника в София /1986/ и в Добрич /1987 и 1990/.

Графиките и акварелите на Стоимен Стоилов са създадени в периода 1977 – 1988 г. и са откупувани както от колективни изложби във Варна и Добрич, така и от ОХИ „Земята и хората“ и др. В експозицията е и дарението, което художникът направи на Галерията през март тази година – внушителното живописно платно  „Ренесансов мотив“. За него можем да цитираме думите на американският арткритик Рик Костер по повод самостоятелна изложба живопис на Стоилов в „Лаймън Алън мюзиъм”, САЩ:

 „Картините на Стоимен Стоилов са уникална футуристична интерпретация  на мистицизма и митологията едновременно на Източна и Западна Европа”.

Кратки биографични справки:

Никола Манев е български художник, който живее и твори в Париж, Франция.

Роден е в Пазарджик, отрасъл в Чирпан, завършва художествената гимназия в София, а през 1962 г. е приет във френската Академия по изящни изкуства, учи „живопис“ в класа на проф. Морис Брианшон. Установява в Париж, но през целия си живот обикаля света и пресъздава впечатленията си в картини.

Манев има над 137 самостоятелни изложби и участия в множество групови изложби и биеналета. Негови творби са притежание на държавни и частни колекции и музеи в над 30 страни по света.

Художникът изследва в картините си мистичното и приказното. В творчеството му се преплитат много теми (странните земни образувания на българската природа, пустинята на Алжир и Тунис, мексикански мотиви), но към една от тях той се връща особено често - романтичните гледки на парижките покриви и комини.

През април 2000 г. Никола Манев купува старинна възрожденска къща в Чирпан, възстановява я и я завещава на града, като дарява и 40 свои картини от различни периоди на творческия си път

През 2008 година Никола Манев става академик на Българската академия за наука и изкуство /БАНИ/. Умира на 25 август 2018 г. в Париж. Урната с праха му е положена на 09.09.2018 г. в гр. Чирпан.

Стоимен Стоилов е роден във Варна през 1944 г. През 1972 г. завършва „приложна графика“ в Художествената академия в София при проф. Александър Поплилов и се връща в родния град. Работи графика, монументална живопис, илюстрации /илюстрирал е над 50 книги/. Основател е на престижното Варненско международно биенале на графиката, „за да може българското графично изкуство да бъде съизмеримо със световното”.”, си спомня той в едно свое интервю.

През 1991 г. ателието му изгаря в пожар,  всичко – графики, металните плочи за графика, проекти и пр. е безвъзвратно изгубено и художникът се преселва да живее във Виена.

Свързан е с Добрич, тъй като е автор на монументалното пано в Дом-паметник „Йордан Йовков“ – „Героите на Йовков“, първото пано в България, изпълнено в техниката на рисуваната керамика/1980 г./.

Получавал е много награди за графика и рисунка.

1976 – Голямата награда на биеналето в Бърно, Чехия за „Сибирски приказки”

1982 – Сребърен медал на Международната изложба в Лайпциг, Германия.

1983 – Голямата награда на името на Илия Петров за стенопис, присъждана от Съюза на българските художници.

1984 – Медал за графика на Арт Експо, Ню Йорк, даван от Фондация „Билан“ за съвременно изкуство.

1985 – Голямата награда за български участник на 3-то биенале на графиката във Варна, България.

1991 – награда Готфрид фон Хердер   за цялостно творчество на Виенския университет, Австрия.

Носител е на националната награда за графика на името на Веселин Стайков и националната награда за илюстрация на името на Борис Ангелушев. Носител на орден „Стара планина“ – I степен /2010/.

Стоимен  Стоилов има многобройни самостоятелни изложби в страни от различни континенти: Австралия, Австрия, България, Канада, Швейцария, САЩ, Чехия, Франция, Финландия, Люксембург, Италия, Япония, Норвегия, Русия, Словакия, Сирия, Швеция.

Удостоен е с титлата професор от президента на Австрия за изключителни заслуги към австрийската култура и изкуство.

Стоимен Стоилов е включен в най-старата френска енциклопедия за визуални изкуства – Benezit, а през 1999 г. името му фигурира в книга с монограми на художници от 19 и 20 век, излязла във Франция.

Никола Кожухаров /1892-1971/ - гостуваща изложба в ХГ – Добрич

В Деня на Добрич, 25 септември, в Художествена галерия – Добрич бе открита изложбата „Никола Кожухаров/1892-1971/“. Живописец и рисувач, график и илюстратор, стенописец и декоратор, сценограф, скулптор, педагог, със своите творби, той е част от образната представа на четири поколения българи за хилядолетната ни история, за нашите митове, легенди и приказки.

Никола Кожухаров е роден на 11 януари 1892 г. в Казанлък. Завършва гимназия в Стара Загора и през 1910 г. е приет в Художественото индустриално училище в София. Учи живопис при професорите Иван

Мърквичка и Цено Тодоров и през 1911 г. открива изложба в старозагорската девическа гимназия, заедно с Димитър Гюдженов и Васил Маринов. През 1914 г. печели конкурса за завеса на театрално дружество „Театър" в Стара Загора и с Димитър Гюдженов заминават за Франция, Специализират в Парижката академия за изящни изкуства при проф. Фернан Кормон. През Първата световна война той е военен художник и през 1916 г. участва в Голямата съюзна изложба в Берлин. Н. Кожухаров е един от основоположниците на баталния и исторически жанр в българското изобразително изкуство.

През 1917 г. заедно с Димитър Гюдженов проектират и изпълняват декорите за театралните постановки в Старозагорския театър.

Под влиянието на Пенчо Славейков - приятел и кум на художника, много от картините на Н. Кожухаров през 20-те години са със сюжети от митовете, фолклора и мистичността на обредите.

През 1922 г. заедно с Гюдженов, той открива изложба в Стара Загора. През 1924 г. Кожухаров печели конкурса за сценография на „Змейова сватба" по Петко Тодоров в Народния театър. През 1924 г. е преподавател, а от 1929 г. - професор в Художествената академия. През този период илюстрира детски книги, оформя списания, проектира пощенски марки, почетни грамоти, банкноти. Автор е на мемориални скулптурни произведения в Пловдив и Видин, както и на надгробното релефно изображение на Митрополит Методий Кусев в Стара Загора. През 1930 г. рисува

През 30-те години Кожухаров създава композиции с битова тематика. На световното изложение в Париж през 1937 г. е удостоен със златен медал за изкуство за картината „Майстори".

В периода между 40-те и 60-те години, рисува картини със сюжети от българското Средновековие и Възраждане. Посвещава им се със завидна последователност, изследователска убедителност и сериозна художествена подготовка. Рисува също серия голи женски тела, а през 40-те и 50-те години – пейзажи от различни краища на страната.

След 9 септември 1944 г. е задържан за 5 месеца от новата власт, поради тематика на картина, но след това е освободен и реабилитиран.

От 1962 до 1967 г. Никола Кожухаров завежда катедра „Изобразително изкуство" във Великотърновския университет. През 1965 г., открива изложба в София, съвместно със съпругата си Невена Кожухарова.

В периода 1925 -1969 г. изписва 27 църкви в страната. Участва в международни изложби в Берлин, Париж, Рим, Виена, Стокхолм, Прага, Фиуме, Ню Йорк.

За изключителни заслуги към българската култура през 1962 г., Никола Кожухаров е удостоен с орден „Кирил и Методий" l-ва степен.

Художникът умира на 1 юни 1971 год. в София.

Изложбата Никола Кожухаров /1892-1971/ включва петдесет и пет живописни платна, рисунки, илюстрации, графики. 48 са творбите от Художествената галерия в Стара Загора, а останалите са предоставени от  галерията в Казанлък. В експозицията са включени творби от различни периоди. Могат да се видят няколко ранни автопортрета на художника, пейзажи и композиции от 20-те години; проекти за корица, за грамота, за марка, посветена на художника Ярослав Вешин; илюстрации към Клетниците, Тримата мускетари др. Както и емблематичните му живописни творби на историческа тема: Ивайло пред стените на Търновград, Иванко убива цар Асен, Залавянето на Васил Левски, Левски пред съда и др.

Изложбата ще продължи един месец.

                             По материали от Марин Добрев – изкуствовед, директор на ХГ – Стара Загора

РЕТРОСПЕКТИВНА ИЗЛОЖБА НА ХРИСТО ГСПОДИНОВ /1945-2003/ В ХГ - ДОБРИЧ

На 21 август в ХГ- Добрич се откри ретроспективна изложба на добруджанския  художник  Христо Господинов/Печката/.  Бяха представени творби от различни области на неговото творчество – графика, керамика, проекти на  декоративно-монументални пластики и

стенописи, а също така творби от най-ранното му творчество. В експозицията има керамики, непоказвани до днес, правени за Франция; графики, изпълнени в различни класически техники и фотографии от личния архив на художника.

Христо Господинов е роден на 06.05.1945 г. в с. Краище, Добричко. През 1972 г. завършва Художествена академия – София, специалност приложна графика, при проф. Ал. Поплилов. След 1972 година специализира за кратко в Полша, връща се в България и е назначен за главен специалист –  художник на гр. Добрич. Участва в работата на градоустройствените съвети, на които се ражда концепцията за освобождаване на центъра на града от автомобилите. С реализацията на пешеходната зона през 1975 г., Добрич е сред градовете в България с принципно нов дизайн в хоризонталната планировка.
Десет години е председател на клуба на „Младата художествено-творческа интелигенция“. Работи живопис, графика, скулптура, приложно изкуство. Той е един от основателите на Ротари клуб - Добрич.

За Христо Господинов ни напомнят двата стенописа в Органова зала „Добрич“, изпълнени в техниката мокро фреско, трите стенописа в СОУ „П. Р. Славейков“, стенописите със сцени от живота и битките на българите в ПМГ „Иван Вазов“. Гобленът и металопластиката „Огън“ в Ритулна зала, декоративното пано на хотел „България“ в Добрич.

Той има повече от 15 самостоятелни изложби в София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Добрич. Негови произведения са представяни в Италия, Франция, Русия. Създал е над 50 декоративно-монументални творби – фреско, керамики, мозайки, пластики, гоблени.

В началото на 90-те години Христо Господинов и Димитър Грозданов са инициаторите на фестивала за съвременно изкуство „Процес-Пространство“, който дълги години се провежда в Балчик и се подпомага от художника.

Димитър Грозданов – изкуствовед и приятел на художника пише за него:

„Христо протягаше ръце и вземаше от всички възможни средства – от плаката минаваше към графиката, от керамиката към пластиката, после към пърформанса, за да се влее цялата му енергия в една далечна цел, в която нямаше как да сгреши – за да изрази и да се изяви в една идилична атмосфера, в която само може да съществуват изкуството и свободата, за които той би дал всичко.“

Христо Господинов ни напусна през 2003 г.

/фотографии на Добрич Онлайн/