петък, 17 ноември 2017 г.

ИЗЛОЖБА НА КРАСИМИР ТРИФОНОВ В ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ - ДОБРИЧ



На 16 ноември 2017 в Художествена галерия – Добрич  се откри  изложба на Красимир Трифонов. Той представя част от голям цикъл монотипии, обхващащ над 1 800 листа, създадени в периода май 2016 – ноември 2017. Авторът работи с бял гваш върху репродукции на картини от други художници и нарича тази техника „ПАРАЗИТНА авторска техника“, при която „…бялото на гваша влиза във взаимодействие с различни цветове на репродуцираната чужда картина – така, както паразитът се храни от чуждо тяло…“. Той й дава име „сукография“, по името на  творческия си псевдоним Сук.
Чрез странностите на техниката/тия причудливи ефекти, които се появяват/ с умелите поетични хрумки на автора и асоциациите, които предизвикват у наблюдаващия/тази тройна комбинация/ зрителят има усещането за нещо зад смислово гранично.
Красимир Трифонов е роден на 21 ноември 1954 г. в Добрич.  Работи предимно рисунки, но също и колажи, декупажи, акварели, гвашове, акварелни и гвашови монотипии, сукографии. Има седем самостоятелни изложби. Член е на Дружеството на художниците в Добрич, а преди това е членувал в „Ателие 13“ и е участвал в групови изяви на двете дружества. Негови творби са притежание на ХГ – Добрич, ГХГ „Б. Георгиев“ – Варна, ХГ – Силистра, галерия „Кавалет“ – Варна, както и на частни колекционери. В изложбата художникът е включил петдесет и шест работи. Тя ще продължи до 30 ноември  2017 г.




понеделник, 30 октомври 2017 г.

ИЗЛОЖБА НА ЦВЕТАН МАНЕВ



На 26 октомври 2017 г.  в Художествена галерия – Добрич,   художникът Цветан Манев откри самостоятелна изложба. Той представи 26 рисунки и 19 платна с въглен, създадени през последните две години.
Цветан Манев е роден през 1955 г. в гр. Трявна. Завършва Художествена гимназия в София/1974/ и ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, специалност живопис/1981/.
Той е дългогодишен преподавател по изобразително изкуство в Добрич. От 1981 година участва активно в културния живот на града. Има осем самостоятелни изложби, участия в регионални, национални и международни изложби, пленери и хепънинги. Негови творби са притежание на галерии, частни лица и организации в България, Германия, Унгария, Русия, ЮАР, Армения и Турция.
Работи маслена, акварелна живопис; рисунка и др. техники.
Илюстрирал е поетични книги на Камелия Кондова и Петър Бонев.
Носител е на почетен знак и грамота/2012/ за принос в духовното развитие на гр. Добрич.
Изложбата ще продължи до 15 ноември 2017 г.

Цветя за художника

вторник, 26 септември 2017 г.

РЕТРОСПЕКТИВНА ИЗЛОЖБА НА ПЕТЪР ПЕТРОВ В ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ - ДОБРИЧ



На 25.09. 2017 г. в две зали на художествената галерия се откри изложба на Петър Петров.
В изложбата са включени творби от ателието на художника, както и от Националната галерия, Софийска градска художествена галерия, галериите във Варна, Силистра, Търговище, Добрич и др.
Представени са живописни картини от различни творчески периоди, графика, рисунки и керамика. Интерес представлява макетът на кинетичната пластика „Посоки“, реализирана през 1977 г. за Автогара Добрич. Част от декоративно-монументалните творби на П. Петров могат да се видят в мултимедийна презентация.
Художникът е роден на 8.01.1946 г. в Добрич. Завършва Техникума по механотехника в града.
През 1970 г. е приет в Художествената академия – София, специалност „живопис“  в класа на проф. Ненко Балкански. След дипломирането през 1975 г., работи в Добрич като художник на свободна практика. Работил е като главен дизайнер на модна къща „Рила" и дизайнер на курортен комплекс „Албена".
Член на СБХ от 1985 г. В периода 1977-1990 г. е в Художествения съвет на Дружеството на художниците в Добрич. От 1989 до 1994 г. е председател на Дружеството на художниците, а от 1991 до 1994 г. е член на Управителния съвет на СБХ - София.
Петър Петров участва с графика, живопис, дизайн, керамика в ежегодните изложби на Дружеството на художниците в Добрич, в регионалните изложби Добрич – Силистра.
В периода 1976 -1990 г. има участия в националните  изложби в София, Смолян, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и др., както и в издания на Биенале на графиката – Варна и в биенале на графиката – Любляна. Представен е с живопис в изложбата „10 български живописци“ във Франция и Москва/1985 г./, а през 1990 г. показва акварели в Улан Батор, Монголия в съвместна изложба с Деян Евтимов.
За участията му с живопис и графика в ОХИ „Земята и хората”1982, критиката пише: „Петър Петров е безспорно автор със собствен стил. Големите му платна „Мотиви от Добруджа” и „Стените” са своеобразни алегории, преплитане на минало и настояще чрез детайли, фотоси и колажи, вградени в живописната плът“; характеризиран е като „неспокоен творец и в графиката”,  където създава композиции „с чисти форми и образи, дошли сякаш от подсъзнанието”. По повод участието му в ОХИ „Земята и хората“ 1987, художникът е откроен като автор „със задълбочено творческо мислене, което намира изява в експериментални по своята същност произведения“.


През 1984 г. открива самостоятелна изложба в Добрич.

Творби на П. Петров са притежание на Националната галерия, Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия „Борис Георгиев“ Варна, Художествена галерия „Никола Маринов“ Търговище, галериите в Русе, Балчик и Каварна; в Шабла, Ген. Тошево и др.
Художникът е направил дарения на галерията в Добрич, художествена галерия Каварна, на читалището в Генерал Тошево и др.
През 1981 г. дарява хонорара си за оформлението на постоянната експозиция на дом-паметник „Йордан Йовков“ .





Награди:
Поощрителна награда - изложба „Естетизиране на градската среда" – София/1979/.
Художник е на колектива, спечелил първа награда в конкурса за Дом – паметник „Й. Йовков” Добрич, с архитекти А. Коев, Г. Михайлов, Н. Стоянов и П. Ганчев/1980/.
Юбилеен медал „1300 години България“/1983/

Творческата му биография включва проектиране и изпълнение на музейни сбирки; фотоизложби на модулен принцип; приложна графика – проекти за тиражиран плакат, корици, грамоти, илюстрации; плакети, папки с графика и др.
Петър Петров е художник с отношение към проблемите на заобикалящата ни среда и е автор на декоративно – монументални пана и дизайнерски решения в Добрич и региона.


Реализирани обекти: Изчислителен център Добрич – керамично пано и решетка; Автогара Добрич - модулни бетонни тела за сядане, декоративни преградни бетонни решетки, фонтан, цветарници, кинетична металопластика „Посоки“; декоративни пана алуминий и керамика /в колектив/; Дом на здравния работник - декоративна бетонна ограда; дом-паметник „Й. Йовков“ - авторска облицовъчна керамична плочка; оформление на постоянната му експозиция; град Тервел - пластично решение в бетон на герба на града;  Първа градска поликлиника – Добрич - рисувана керамика; Дворец на спорта и културата Варна - авторска керамична плочка за декоративно оформление за стени и водни площи; Дом на книгата, Добрич/в колектив/ и др.
В КК „Албена“: х-л „Вихрен"-  декоративни пана и колони; х-л „Лагуна Маре" – рисувана керамика „Аквариум“ и фонтан; х-л „Малибу“ – витраж; бетонни капители; автор е на уникални разработки на бетонни плочи за обекти във Варна, Балчик, Албена, Добрич, София и др.
Изложбата ще продължи до 30 октомври 2017 г.

понеделник, 7 август 2017 г.

Изложба „МИСЛИ, МОМЕНТИ, ДВИЖЕНИЯ“



На 04 август  в  Добрич се откри изложба на Дружеството на художниците Бург е. V. – Германия. В  две зали на художествена галерия са представени творби в различни техники на Анет Мевес – Томс, Бернд Яворски, Катарина Мютцел, Михаел Кюне, Моника Миси, Уве Петърс, Зорница Шьонфелд – Зое Фльори, Изабела Раймън, Кай Лемън и керамичните пластики на Ханс Щрук.
Дружеството на художниците е основано през 2015 г. в Бург . В момента в него членуват 17 души, чиято цел е да популяризират изкуството в Бург и извън него, идеята -  то да е разбираемо, достъпно и атрактивно за младите хора. Стремежът е да се организират изложби на известни и не толкова известни художници, работещи в различни стилове. Досега са открити 12 изложби с участието на над 30 художника, с повече от 2000 посетители. Дружеството работи в сътрудничество с регионални институции като Рехабилитационният център Бухолц и Къщата на чая, Бург.
Изложбата се осъществява по инициатива на Зорница Шьонфелд, която е и инициатор за създаването на дружеството. Тя живее в Германия, но е родена в Добрич.
Ето извадки от текста при откриването на изложбата от Сашо Серафимов:

„За да бъдеш поет, трябва да носиш душа на дете“, може би така най-лесно се обясняват творбите на Изабела Райман и Кай Лем, които живеят и творят  рехабилитационния център.
За непредубедения зрител, платното на Изабела  впечатлява с яркия художествен размах на цветовете. Сякаш съм в абсолютно необитаемо място, където се ражда древния мит за Адам и Ева.
Кай Леман – елементарни линии и фигури, но те съдържат в себе си нещо космическо, нещо, което разумът не обяснява, той приема света на рационалното и ирационалното – без прекъсване.

Михаел Кюне - от произведенията му лъха мъдрост и отношение .“Историята хвърля сянка в настоящето“, „Съвременен дух“. . Тук разумът и съвестта са внесли своята порция отрицание и приемане на ставащото. В картините на Кюне сме влезли в границите на социалното човешко, но в бъркотията на този свят едва ли можем да се оправим ако нямаме стожери за доброто и злото
При Бернд Яворски социалният анализ на обществото в картините му  е придобил остри иронично- сатирични нотки. „Бизнесът прави трафика“, ни приземява. Отлъчено е небето. Космосът е забранено пространство. Човешката душа е пренаситена.
Ханс Щрук работи своите керамични пластики в техника Раку. Тя е древна японска техника. В превод означава – наслаждение. Работи се в обикновени прости форми и преобладаващо тъмна глазура. Приятното усещане иде не толкова от цветовете, а от излъчването на формата, която ни подсказва, че е единствена и неповторима.
Уве Петърс и фотосерията „Малките хора в големия свят“. С тая метафора авторът се опитва да отвърже въображението ни от опредметения свят. Ние знаем кои сме, знаем какво правим, знаем къде сме и къде ще отидем и всичко това е толкова осезаемо, че забравяме колко сме малки погледнати отдалеч. Находките му са остроумни, фриволни и апетитни за самоиронията ни.
Моника Миси е самоука художничка. Рисува главно с акрил, което и позволява да наслагва цветни слоеве и в този сложен комбинативен процес, се раждат картините и
Анет Мевес - творбите и са като едно сюрреалистично стихотворение, което е накацало по стената и всеки негов ред се опитва да освободи нашето тривиално мислене  и усещане, породени от еднообразието в ежедневитето. 
Зорница Шьонфелд се представя  със шест картини и една инсталация – „Амплитуда“. Макар и да не усещаме голяма разлика в мисленето на другите автори  и нейните творчески прояви, все пак в нейните творби се усеща българския натюрел, може би повече в битово отношение. „Бедност“, „Раздяла“,“ Носталгия“, особено „Носталгия“ като отпечатък на времето, като знак на социалната система. И все пак. Една особена романтичност, която само българската душа може да издава, се усеща от картините и.“