вторник, 26 септември 2017 г.

РЕТРОСПЕКТИВНА ИЗЛОЖБА НА ПЕТЪР ПЕТРОВ В ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ - ДОБРИЧ



На 25.09. 2017 г. в две зали на художествената галерия се откри изложба на Петър Петров.
В изложбата са включени творби от ателието на художника, както и от Националната галерия, Софийска градска художествена галерия, галериите във Варна, Силистра, Търговище, Добрич и др.
Представени са живописни картини от различни творчески периоди, графика, рисунки и керамика. Интерес представлява макетът на кинетичната пластика „Посоки“, реализирана през 1977 г. за Автогара Добрич. Част от декоративно-монументалните творби на П. Петров могат да се видят в мултимедийна презентация.
Художникът е роден на 8.01.1946 г. в Добрич. Завършва Техникума по механотехника в града.
През 1970 г. е приет в Художествената академия – София, специалност „живопис“  в класа на проф. Ненко Балкански. След дипломирането през 1975 г., работи в Добрич като художник на свободна практика. Работил е като главен дизайнер на модна къща „Рила" и дизайнер на курортен комплекс „Албена".
Член на СБХ от 1985 г. В периода 1977-1990 г. е в Художествения съвет на Дружеството на художниците в Добрич. От 1989 до 1994 г. е председател на Дружеството на художниците, а от 1991 до 1994 г. е член на Управителния съвет на СБХ - София.
Петър Петров участва с графика, живопис, дизайн, керамика в ежегодните изложби на Дружеството на художниците в Добрич, в регионалните изложби Добрич – Силистра.
В периода 1976 -1990 г. има участия в националните  изложби в София, Смолян, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и др., както и в издания на Биенале на графиката – Варна и в биенале на графиката – Любляна. Представен е с живопис в изложбата „10 български живописци“ във Франция и Москва/1985 г./, а през 1990 г. показва акварели в Улан Батор, Монголия в съвместна изложба с Деян Евтимов.
За участията му с живопис и графика в ОХИ „Земята и хората”1982, критиката пише: „Петър Петров е безспорно автор със собствен стил. Големите му платна „Мотиви от Добруджа” и „Стените” са своеобразни алегории, преплитане на минало и настояще чрез детайли, фотоси и колажи, вградени в живописната плът“; характеризиран е като „неспокоен творец и в графиката”,  където създава композиции „с чисти форми и образи, дошли сякаш от подсъзнанието”. По повод участието му в ОХИ „Земята и хората“ 1987, художникът е откроен като автор „със задълбочено творческо мислене, което намира изява в експериментални по своята същност произведения“.


През 1984 г. открива самостоятелна изложба в Добрич.

Творби на П. Петров са притежание на Националната галерия, Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия „Борис Георгиев“ Варна, Художествена галерия „Никола Маринов“ Търговище, галериите в Русе, Балчик и Каварна; в Шабла, Ген. Тошево и др.
Художникът е направил дарения на галерията в Добрич, художествена галерия Каварна, на читалището в Генерал Тошево и др.
През 1981 г. дарява хонорара си за оформлението на постоянната експозиция на дом-паметник „Йордан Йовков“ .





Награди:
Поощрителна награда - изложба „Естетизиране на градската среда" – София/1979/.
Художник е на колектива, спечелил първа награда в конкурса за Дом – паметник „Й. Йовков” Добрич, с архитекти А. Коев, Г. Михайлов, Н. Стоянов и П. Ганчев/1980/.
Юбилеен медал „1300 години България“/1983/

Творческата му биография включва проектиране и изпълнение на музейни сбирки; фотоизложби на модулен принцип; приложна графика – проекти за тиражиран плакат, корици, грамоти, илюстрации; плакети, папки с графика и др.
Петър Петров е художник с отношение към проблемите на заобикалящата ни среда и е автор на декоративно – монументални пана и дизайнерски решения в Добрич и региона.


Реализирани обекти: Изчислителен център Добрич – керамично пано и решетка; Автогара Добрич - модулни бетонни тела за сядане, декоративни преградни бетонни решетки, фонтан, цветарници, кинетична металопластика „Посоки“; декоративни пана алуминий и керамика /в колектив/; Дом на здравния работник - декоративна бетонна ограда; дом-паметник „Й. Йовков“ - авторска облицовъчна керамична плочка; оформление на постоянната му експозиция; град Тервел - пластично решение в бетон на герба на града;  Първа градска поликлиника – Добрич - рисувана керамика; Дворец на спорта и културата Варна - авторска керамична плочка за декоративно оформление за стени и водни площи; Дом на книгата, Добрич/в колектив/ и др.
В КК „Албена“: х-л „Вихрен"-  декоративни пана и колони; х-л „Лагуна Маре" – рисувана керамика „Аквариум“ и фонтан; х-л „Малибу“ – витраж; бетонни капители; автор е на уникални разработки на бетонни плочи за обекти във Варна, Балчик, Албена, Добрич, София и др.
Изложбата ще продължи до 30 октомври 2017 г.

понеделник, 7 август 2017 г.

Изложба „МИСЛИ, МОМЕНТИ, ДВИЖЕНИЯ“



На 04 август  в  Добрич се откри изложба на Дружеството на художниците Бург е. V. – Германия. В  две зали на художествена галерия са представени творби в различни техники на Анет Мевес – Томс, Бернд Яворски, Катарина Мютцел, Михаел Кюне, Моника Миси, Уве Петърс, Зорница Шьонфелд – Зое Фльори, Изабела Раймън, Кай Лемън и керамичните пластики на Ханс Щрук.
Дружеството на художниците е основано през 2015 г. в Бург . В момента в него членуват 17 души, чиято цел е да популяризират изкуството в Бург и извън него, идеята -  то да е разбираемо, достъпно и атрактивно за младите хора. Стремежът е да се организират изложби на известни и не толкова известни художници, работещи в различни стилове. Досега са открити 12 изложби с участието на над 30 художника, с повече от 2000 посетители. Дружеството работи в сътрудничество с регионални институции като Рехабилитационният център Бухолц и Къщата на чая, Бург.
Изложбата се осъществява по инициатива на Зорница Шьонфелд, която е и инициатор за създаването на дружеството. Тя живее в Германия, но е родена в Добрич.
Ето извадки от текста при откриването на изложбата от Сашо Серафимов:

„За да бъдеш поет, трябва да носиш душа на дете“, може би така най-лесно се обясняват творбите на Изабела Райман и Кай Лем, които живеят и творят  рехабилитационния център.
За непредубедения зрител, платното на Изабела  впечатлява с яркия художествен размах на цветовете. Сякаш съм в абсолютно необитаемо място, където се ражда древния мит за Адам и Ева.
Кай Леман – елементарни линии и фигури, но те съдържат в себе си нещо космическо, нещо, което разумът не обяснява, той приема света на рационалното и ирационалното – без прекъсване.

Михаел Кюне - от произведенията му лъха мъдрост и отношение .“Историята хвърля сянка в настоящето“, „Съвременен дух“. . Тук разумът и съвестта са внесли своята порция отрицание и приемане на ставащото. В картините на Кюне сме влезли в границите на социалното човешко, но в бъркотията на този свят едва ли можем да се оправим ако нямаме стожери за доброто и злото
При Бернд Яворски социалният анализ на обществото в картините му  е придобил остри иронично- сатирични нотки. „Бизнесът прави трафика“, ни приземява. Отлъчено е небето. Космосът е забранено пространство. Човешката душа е пренаситена.
Ханс Щрук работи своите керамични пластики в техника Раку. Тя е древна японска техника. В превод означава – наслаждение. Работи се в обикновени прости форми и преобладаващо тъмна глазура. Приятното усещане иде не толкова от цветовете, а от излъчването на формата, която ни подсказва, че е единствена и неповторима.
Уве Петърс и фотосерията „Малките хора в големия свят“. С тая метафора авторът се опитва да отвърже въображението ни от опредметения свят. Ние знаем кои сме, знаем какво правим, знаем къде сме и къде ще отидем и всичко това е толкова осезаемо, че забравяме колко сме малки погледнати отдалеч. Находките му са остроумни, фриволни и апетитни за самоиронията ни.
Моника Миси е самоука художничка. Рисува главно с акрил, което и позволява да наслагва цветни слоеве и в този сложен комбинативен процес, се раждат картините и
Анет Мевес - творбите и са като едно сюрреалистично стихотворение, което е накацало по стената и всеки негов ред се опитва да освободи нашето тривиално мислене  и усещане, породени от еднообразието в ежедневитето. 
Зорница Шьонфелд се представя  със шест картини и една инсталация – „Амплитуда“. Макар и да не усещаме голяма разлика в мисленето на другите автори  и нейните творчески прояви, все пак в нейните творби се усеща българския натюрел, може би повече в битово отношение. „Бедност“, „Раздяла“,“ Носталгия“, особено „Носталгия“ като отпечатък на времето, като знак на социалната система. И все пак. Една особена романтичност, която само българската душа може да издава, се усеща от картините и.“


четвъртък, 13 юли 2017 г.

ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС НА АНТОН АНТОНОВ




На 19 юли 2017 г. от 18.00 ч. в Художествена галерия – Добрич се открива изложба на художника Антон Антонов. Роден в гр. София/1962/, завършва ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, В. Търново, специалност живопис при проф. Ал. Терзиев и проф. Г. Костов. Член на Съюза на българските художници. Антон Антонов има 27 самостоятелни изложби и над 30 участия в колективни изложби.
Негови творби са притежание на колекцията на Кметството в град Шизуока, Япония, на колекцията на Токийския Университет, Япония, на колекцията на Кметството в град Чешка Будьовице; на музеи и галерии в страната, както и на редица частни колекции в Германия, Италия, Гърция, Франция, Белгия, Португалия, Испания, Холандия, Швейцария, Англия, Китай, Република Турция, Република Южна Африка, Япония, Съединени Американски Щати.
За него художникът  Милко Божков споделя: „Няколко пъти съм казвал, че най-вероятно Антон е прероден френски живописец, влюбен в красотата на меките гънки на планината и широко отворените очи на модела си…“
В изложбата са включени творби с маслени бои, акварел, пастел и др. техники. За търсенията си в живописта художникът казва: „Черното и бялото не са цветове. Те присъстват във всяка цветност, но като цветен фон. На границата между двете, светът е най-цветен. На границата между доброто и злото в нас сме най-живи. Всъщност граница няма. Има красотата да съзерцаваш всичко в неговото единство. Ние сме Ден и Нощ едновременно.“

петък, 7 юли 2017 г.

ГОЛЕМИТЕ МАЙСТОРИ И МАЛКИТЕ ХУДОЖНИЦИ



На 07. 07. 2017 г. в Художествена галерия, най-близките приятели и ръководители на малчуганите от „Лятна работилница за въображение“, Галина Георгиева и Милена Алджабари, откриха изложбата с творби на децата.
За втора поредна година малките художници участват  в такава изложба. Тя е резултат от часовете, прекарани в залите сред картините на големите майстори.
Насядали върху възглавничките, те  пресъздават своите впечатления от картините в постоянната експозиция: „Слънчев ден в Балчик“ на Здравко Александров, „Утро“ и „Двама“  на Нуша Гоева, „Празници“ на Ангел Василев, „Глава“ на Наум Хаджимладенов, „Сезони“ на Мая Горова, „Есенен пейзаж“ на Ганчо Михайлов, „Тюленово“ на  Веселин Стайков и „Натюрморт“  на Методи Митев и др. Други - са от временни  тематични изложби от фонда на галерията.
Периодът, през който са създадени, включва летните месеци на 2016 г. и на 2017 г. В изложбата участват и рисунки от миналогодишния конкурс „Моето лято в галерията“. Свежите, неподправени  реплики на децата са може би първа творческа рефлексия на въображението им. Сред плахите или внезапни посягания с четката, се открива лицето на вдъхновението и на утрешния творчески свят.