четвъртък, 10 януари 2019 г.

ИЗЛОЖБА НА БРОНКА ГЮРОВА /1910- 1995/

Новият изложбен календар на Художествена галерия – Добрич започна с представянето на една много значима българска художничка - Бронка Гюрова, класик от национално значение. В своето слово при откриването Доротея Павлова – уредник в ГХГ „Борис Георгиев“ -  Варна,  разказа интересни факти от творческия  и житейски път на авторката.

Бронка Гюрова е родена на 1 януари 1910 г. в гр. Шумен. Дипломира се  в Художествена академия - София, специалност живопис при проф. Димитър Гюдженов. Специализира илюстрация в Брюксел, Белгия. През 1947 г. се омъжва за художника Елиезер Алшех и по-голяма част от живота си прекарва в Аржентина..

Бронка Гюрова навлиза в полето на българското изкуство през 30-те години,

В периода 1933 – 1949 г. Бронка Гюрова участва в множество общи изложби в София като член на Дружеството на новите художници и Дружеството на жените художнички.

Поради творческите търсения на Б. Гюрова и Е. Алшех официалната критика ги обявява за „формалисти”. Отнета им е възможността за работа и реализация у нас; семейството напуска България през 1951 г. и се установява в Буенос Айрес – Аржентина.

Бронка Гюрова работи в областта на декоративно-приложното изкуство – дизайн на текстил.

През 1955 г. представя самостоятелна изложба в галерия „Muller” – Буенос Айрес, Аржентина.

В периода 1967-1995 г. художничка многократно се завръща в България.
През 1980 г. по покана за Съюза на художниците представя изложба в ретроспективен характер в галерията на бул. „Руски” 6.

През 1994 г. Бронка Гюрова гостува в Галерията в Добрич и във видео архива на ХГ е запазено интервю с художничката.  То е публикувано в едно от изданията на галерията, а в изложбената зала, посетителите ще могат да го прочетат.

Умира на 5 юни 1995 г. в Буенос Айрес.

Експозицията е предоставена от ХГ – Варна и представя творби от Софийска градска художествена галерия, ХГ – Варна, Регионална библиотека - Варна, ХГ-Добрич и от колекцията на Деяна Алшех - дъщеря на художничката. Изложбата включва 55 творби: пейзажи от Балчик, Созопол, Сан Салвадор, Андите и няколко портрета, на художника Елиезер Алшех, внука на художничката и др.

Изложбата ще продължи до 29 януари 2019 г.

четвъртък, 13 декември 2018 г.

ИЗЛОЖБА НА ДРУЖЕСТВОТО НА ДОБРИЧКИТЕ ХУДОЖНИЦИ

В навечерието на Коледа, на  12 декември 2018 г. в Художествена галерия - Добрич се откри годишна  изложба на Дружество на добричките художници. В изложбата са представени тридесет и един автора с петдесет и две творби. Ето какво каза при откриването Сашо Серафимов: “ И в навечерието на светлия  празник Коледа, колегите художници от Добрич  ни поднасят своя безкрай, роден в многото часове на мълчание и лутане, на творчески просветления и открития. На всеки от тях пътя е различен, всеки от тях вижда социалното и духовното си ежедневие по различен начин, но забележете колко много нежност, добронамереност и обич лъха от картините. Сякаш ни казват – „Светът не е толкова лош. Светът не е само видимото. На стената на мелодията можеш да поставиш своите думи или рисунки и да чуеш своята различна песен, която има  обаче в душата един и същ превод  - хармония и доброта…“



 

четвъртък, 22 ноември 2018 г.

„ДУШЕВНИ ПЕЙЗАЖИ“ - РИСУНКИ И ЖИВОПИС ОТ ВЕЛИНА ХРИСТОВА



          На 21 ноември 2018 г., от 17,30 ч. в Художествена галерия – Добрич се откри изложба на
Велина Христова. Авторката представя около четиридесет творби, рисувани в последните три години. Сред живописта, графиката и рисунката преобладават пейзажи, свързани с морето и с вътрешния духовен свят на човека.
           Велина Христова е родена на 08. 11. 1970 г. в Пловдив. Завършила е Национална художествена академия през 1999г. в София, специалност – приложна графика и плакат при проф. И. Газдов. Работи като учител  в  СУ „Св. Климент Охридски“, Добрич.  Участва в общи изложби, пленери и симпозиуми в страната и чужбина. Тази е шестата и самостоятелна изложба.






четвъртък, 1 ноември 2018 г.

„СОЛ ЗА ЖИВИТЕ“ - ИЗЛОЖБА ПО СТИХОВЕ НА ЙОРДАН КРЪЧМАРОВ


На 31 октомври от 17,30 ч. в две зали на Художествена галерия – Добрич се откри изложба „Сол за живите“. В нея участват 34 автори с 56 творби – рисунки и колажи, вдъхновени от поезията на Йордан Кръчмаров/1948-1986/. Изложбата е по повод 70 г. от
рождението на добруджанския поет. Роден в с. Гурково, отишъл си на 38 години, той остави вълнуващо поетично творчество, а лириката му е оценявана като значимо национално литературно явление. На откриването беше представен каталог с творбите на художниците. В него са включени и стихове или отделни строфи свързани интерпретираните мотиви в картините. Ето и част от предговора към каталога: „Поканените художници от страната и добруджанския край, запленени от философската дълбочина и красотата на поезията му създадоха рисунките. Някои от авторите са разпознаваеми, други - ни изненадват, едни са наситили белия лист с цвят, други са минималистично лаконични. Но всички са се потопили в поетичната вселена на Данчо Кръчмаров и са оставили своя знак, емоция, вълнение, артистична интерпретация на стиховете му.

 В изложбата участват Андрей Даниел, Ангел Станев, Атанас Тотляков, Бисера Вълева, Божидар Тонев, Валентин Шалтев, Валери Чакалов, Велина Христова, Вера Пенева, Веселин Дамянов – Вес, Галина Иванова-Халачева, Георги Демирев, Георги Лечев, Гинка Димова, Даниел Дянков, Димитър Грозданов, Димитър Кулев, Дона Стоянова, проф. Димитър Чолаков, Евелина Ханджиева, Елена Панайотова, Киро Мавров, Красимир Трифонов, Матей Матеев, Митко Събев, Недко Недков, Пенка Димитрова-Дамбулова, Петър Петров, Румен Богданов, Славко Славков, Стелиян Стоянов, Стефан Лютаков, Христо Константинов, Цветан Казанджиев. Благодарни сме на всички, които даряват своите рисунки за обогатяване фонда на Художествена галерия – Добрич.

ЙОРДАН КРЪЧМАРОВ
ЖИВОТ В ДАТИ И СЪБИТИЯ
            Роден на 24 юли 1948 г. в семейството на Керанка Желязкова и Добри Кръчмаров в добруджанското село Гурково. Учи в родното си село, в Добрич и Балчик. Първи поетични опити. Води с прекъсване дневник (1963 – 1985)

1968 – 1970
            Матрос във Варна. Първа публикация – цикъл стихотворения „Реквием“ във в. „Димитровска вахта“ от 12 април 1968 г. Сътрудничи на различни военни издания с поезия, проза, публицистика. На 28 юли 1968 г. умира баща му. Участва в сборника „Вечери в кубрика“ (1969) с откъс от поемата „Море“. Поканен е да остане на работа като военен журналист, но се завръща в Гурково при осиротялото си семейство.

1971-1981
            Работи като миньор, спасител на плажа, рибар, бригадир на растениевъдна бригада в родното си село. Много пътува по добруджанското черноморско крайбрежие по любимите си места за размисъл и творчество: нос Калиакра, резервата „Яйлата“ при с. Камен бряг, Дуранкулашките езера и др. Пише стихове и поеми, разкази и новели, публицистика и пътеписи, фейлетони и епиграми, поставя спектакъла „Зора след зора“ (1979), работи върху сценарии за кино и телевизионни постановки, има незавършени повести и роман. Рисува графики и цветни пейзажи. От 1979 г. до края на живота си участва в работата на литературния клуб при Младежки дом в Балчик. Приятелство и кореспонденция с Петър Алипиев, Борис Христов, Любен Недков, Георги Константинов, Александър Геров, Георги Марковски, Юрий Камински (Украйна), Георги Бояджиев и др.

1982 –1986
            Става член на Клуба на младите творци и на Дружеството на писателите в Добрич. Много пътува, участва в конкурси, рецитали, литературни четения. От 1982 г. до края на живота си работи като завеждащ културната дейност и радиовъзела в предприятието „Битова техника“ – Добрич. Приятелство го свързва с творците Георги Давидов, Венцислав Славянов, Сашо Серафимов, Александър Белчев, Ирина Янкова, Камелия Кондова, Елка Няголова, Красимира Атанасова, Иван Овчаров, Женя Радкова, Венета Мандева и др. Непрекъснато публикува в местния печат. Негови творби се появяват и в централните литературни списания. През 1984 г. с голям успех е представен рециталът на добричките поети „Как да гледам слънцето“ в НДК от млади актьори от ДТ „Й.Йовков“ - Добрич. Повече от стиховете в литературно-музикалната композиция са негови. В началото на 1986 г. в издателство „Народна Младеж“ – София излиза поетичния сборник „Общежитие“. В него участва с цикъл „Цялото ми богатство“.
На 16 май 1986 г. към 20.00 ч., на връщане от среща с ученици в Хуманитарна гимназия – Добрич, умира внезапно от инфаркт. Погребан е в родното си село.
                                  

Изцяло със съдействие на приятелите му от Добрич излизат посмъртно поетичните му книги:
„Нощен залив“ (1987) - издателство „Георги Бакалов“ - Варна, съставител – Сашо Серафимов
„Сол за живите“ (1992) ИК „Елка Няголова“, съставители: Елка Няголова и Сашо Серафимов
„Риза за Христос“ (1993) ИК „Синтез“ - София, Съставители: Красимира Атанасова и Константин Младенов
„След XX века“ (1998) ИК „Сребърен Лъв“ – София, Съставител: Константин Младенов
„Полюшвана от вятъра мишена“ /2008/, ИК „Жанет 45“ - Пловдив, съставител – Сашо Серафимов
През 2003 година излиза телевизионният документален филм  „Йордан Кръчмаров — един забравен поет“ с автор поета Владо Любенов.