вторник, 25 септември 2018 г.

Никола Кожухаров /1892-1971/ - гостуваща изложба в ХГ – Добрич


В Деня на Добрич, 25 септември, в Художествена галерия – Добрич бе открита изложбата „Никола Кожухаров/1892-1971/“. Живописец и рисувач, график и илюстратор, стенописец и декоратор, сценограф, скулптор, педагог, със своите творби, той е част от образната представа на четири поколения българи за хилядолетната ни история, за нашите митове, легенди и приказки.
Никола Кожухаров е роден на 11 януари 1892 г. в Казанлък. Завършва гимназия в Стара Загора и през 1910 г. е приет в Художественото индустриално училище в София. Учи живопис при професорите Иван
Мърквичка и Цено Тодоров и през 1911 г. открива изложба в старозагорската девическа гимназия, заедно с Димитър Гюдженов и Васил Маринов. През 1914 г. печели конкурса за завеса на театрално дружество „Театър" в Стара Загора и с Димитър Гюдженов заминават за Франция, Специализират в Парижката академия за изящни изкуства при проф. Фернан Кормон. През Първата световна война той е военен художник и през 1916 г. участва в Голямата съюзна изложба в Берлин. Н. Кожухаров е един от основоположниците на баталния и исторически жанр в българското изобразително изкуство.
През 1917 г. заедно с Димитър Гюдженов проектират и изпълняват декорите за театралните постановки в Старозагорския театър.
Под влиянието на Пенчо Славейков - приятел и кум на художника, много от картините на Н. Кожухаров през 20-те години са със сюжети от митовете, фолклора и мистичността на обредите.
През 1922 г. заедно с Гюдженов, той открива изложба в Стара Загора. През 1924 г. Кожухаров печели конкурса за сценография на „Змейова сватба" по Петко Тодоров в Народния театър. През 1924 г. е преподавател, а от 1929 г. - професор в Художествената академия. През този период илюстрира детски книги, оформя списания, проектира пощенски марки, почетни грамоти, банкноти. Автор е на мемориални скулптурни произведения в Пловдив и Видин, както и на надгробното релефно изображение на Митрополит Методий Кусев в Стара Загора. През 1930 г. рисува
През 30-те години Кожухаров създава композиции с битова тематика. На световното изложение в Париж през 1937 г. е удостоен със златен медал за изкуство за картината „Майстори".
В периода между 40-те и 60-те години, рисува картини със сюжети от българското Средновековие и Възраждане. Посвещава им се със завидна последователност, изследователска убедителност и сериозна художествена подготовка. Рисува също серия голи женски тела, а през 40-те и 50-те години – пейзажи от различни краища на страната.
След 9 септември 1944 г. е задържан за 5 месеца от новата власт, поради тематика на картина, но след това е освободен и реабилитиран.
От 1962 до 1967 г. Никола Кожухаров завежда катедра „Изобразително изкуство" във Великотърновския университет. През 1965 г., открива изложба в София, съвместно със съпругата си Невена Кожухарова.

В периода 1925 -1969 г. изписва 27 църкви в страната. Участва в международни изложби в Берлин, Париж, Рим, Виена, Стокхолм, Прага, Фиуме, Ню Йорк.
За изключителни заслуги към българската култура през 1962 г., Никола Кожухаров е удостоен с орден „Кирил и Методий" l-ва степен.
Художникът умира на 1 юни 1971 год. в София.
Изложбата Никола Кожухаров /1892-1971/ включва петдесет и пет живописни платна, рисунки, илюстрации, графики. 48 са творбите от Художествената галерия в Стара Загора, а останалите са предоставени от  галерията в Казанлък. В експозицията са включени творби от различни периоди. Могат да се видят няколко ранни автопортрета на художника, пейзажи и композиции от 20-те години; проекти за корица, за грамота, за марка, посветена на художника Ярослав Вешин; илюстрации към Клетниците, Тримата мускетари др. Както и емблематичните му живописни творби на историческа тема: Ивайло пред стените на Търновград, Иванко убива цар Асен, Залавянето на Васил Левски, Левски пред съда и др.
Изложбата ще продължи един месец.
                             По материали от Марин Добрев – изкуствовед, директор на ХГ – Стара Загора


понеделник, 27 август 2018 г.

РЕТРОСПЕКТИВНА ИЗЛОЖБА НА ХРИСТО ГСПОДИНОВ /1945-2003/ В ХГ - ДОБРИЧ



На 21 август в ХГ- Добрич се откри ретроспективна изложба на добруджанския  художник  Христо Господинов/Печката/.  Бяха представени творби от различни области на неговото творчество – графика, керамика, проекти на  декоративно-монументални пластики и
стенописи, а също така творби от най-ранното му творчество. В експозицията има керамики, непоказвани до днес, правени за Франция; графики, изпълнени в различни класически техники и фотографии от личния архив на художника.
Христо Господинов е роден на 06.05.1945 г. в с. Краище, Добричко. През 1972 г. завършва Художествена академия – София, специалност приложна графика, при проф. Ал. Поплилов. След 1972 година специализира за кратко в Полша, връща се в България и е назначен за главен специалист –  художник на гр. Добрич. Участва в работата на градоустройствените съвети, на които се ражда концепцията за освобождаване на центъра на града от автомобилите. С реализацията на пешеходната зона през 1975 г., Добрич е сред градовете в България с принципно нов дизайн в хоризонталната планировка.
Десет години е председател на клуба на „Младата художествено-творческа интелигенция“. Работи живопис, графика, скулптура, приложно изкуство. Той е един от основателите на Ротари клуб - Добрич.
За Христо Господинов ни напомнят двата стенописа в Органова зала „Добрич“, изпълнени в техниката мокро фреско, трите стенописа в СОУ „П. Р. Славейков“, стенописите със сцени от живота и битките на българите в ПМГ „Иван Вазов“. Гобленът и металопластиката „Огън“ в Ритулна зала, декоративното пано на хотел „България“ в Добрич.
Той има повече от 15 самостоятелни изложби в София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Добрич. Негови произведения са представяни в Италия, Франция, Русия. Създал е над 50 декоративно-монументални творби – фреско, керамики, мозайки, пластики, гоблени.
В началото на 90-те години Христо Господинов и Димитър Грозданов са инициаторите на фестивала за съвременно изкуство „Процес-Пространство“, който дълги години се провежда в Балчик и се подпомага от художника.
Димитър Грозданов – изкуствовед и приятел на художника пише за него:

„Христо протягаше ръце и вземаше от всички възможни средства – от плаката минаваше към графиката, от керамиката към пластиката, после към пърформанса, за да се влее цялата му енергия в една далечна цел, в която нямаше как да сгреши – за да изрази и да се изяви в една идилична атмосфера, в която само може да съществуват изкуството и свободата, за които той би дал всичко.“
Христо Господинов ни напусна през 2003 г.
/фотографии на Добрич Онлайн/ 

сряда, 15 август 2018 г.

ОТКРИТА Е ИЗЛОЖБА НА МАРИЕТА ЦЕНОВА В ДОБРИЧ „PERFECTDAY“




На 14 август в Художествена галерия Добрич се откри  фотографска изложба на Мариета Ценова. В нея авторката представя селекция от фотографии,
снимани за онлайн-списанието, базирано в Лондон - PerfectDay - списание за съвременна култура, архитектура и дизайн. Ето част от словото на Евелина Ханджиева, с което бе представена авторката на изложбата:  „Мариета Ценова е  арт директор на свободна практика, дизайнер и фотограф. Завършва българска филология и музикална педагогика, специализира история на изкуството. В края на 90-те години е креативен директор, моден редактор и стилист на сп. „Егоист". Преди това работи за Международното биенале на графиката, Варна. В последвалите години разширява творческите си търсения и влиза в ролята на креативен директор за списания, стилист за рекламни кампании, дизайнер на костюми за театрални спектакли и филми, автор на корици на книги и музикални албуми. Преподава „модни тенденции на XX век” и „стайлинг за списания”. През 2006 нейни фотографии печелят наградата на Jerwood Foundation and Portfolio Magazine.
Наричат я брилянтен стилист, легенда - поради връзката й с „Егоист; автор е на телевизионното предаване „Щаба на еволюцията", посветено на българския език. Куратор на изложби „Черно на бяло“, „Живот като на кино“, „Food Maps, „Плацебо“ и др. Има над 15 самостоятелни фотографски изложби в България, Великобритания, Германия и Италия.
Преди години Мариета споделя: „…С изложбите си сверявам часовника. Ако съм видяла нещо красиво по пътя си, при осъществяването на някои проект, съм убедена, че хората трябва да го видят също.“ Вярва, „че само ако подкрепяме таланта на другите, ще направим своя живот по-смислен и по-добър.“