На 19 март 2019 г в Художествена галерия – Добрич се откри самостоятелната изложба –
живопис и рисунки, на Жулиета Койчева. Младата художничка живее и работи в София. В представянето на творчеството, г-жа Евелина Ханджиева, директор на ХГ – Добрич, подчерта: „В тази изложба Жулиета представя голямо форматни живописни платна и рисунки. „Баланс“, „Семейство“, „В търсене на пътя“, „Прегръдката“, „Само един единствен“, са част от имената на тези творби, в които човешката фигура изпълва пространството, предадена в различни, излъчващи драматизъм състояния. Впечатляващо е въздействието в залата – силно и мощно - преплетени тела, озъбени животни, викове, колизии. Усеща се, че тези произведения са изстрадани, плод са на болка, на лични преживявания и на разбирането на художничката за стойностите в изкуството.“
Жулиета Койчева е завършила е с бакалавърска степен Националната художествена академия специалност „Керамика“, а през 2008 г. – магистратура, специалност „Графика“. Член на Съюза на българските художници/СБХ/ от 2012 г.
В периода 2013 – 2016 г. е докторант към катедра „Скулптура“ на НХА, с научен ръководител доц. Цветослав Христов. През 2017 г. защитава докторска дисертация на тема „Рисунката в творчеството на Хенри Мур, Алберто Джакомети и Христо Явашев - Кристо“.
Има участия в национални международни изложби, пленери и проекти.
През 2006 г. получава:
Награда за висока професионална изява в учебната и свободна рисунка в конкурс за рисунка „110 години НХА“;
Първа награда – за натюрморт в конкурс за живопис „Марин Георгиев Устагенов“; галерия „Академия“, София;
2008 г. – Поощрителна награда за графика в конкурс „Знаци и символи на българския фолклор“; галерия Академия“, София.
През 2006 г. открива самостоятелна изложба „Спомени и настроения на един студент“ в Художествена галерия „Елена Карамихайлова“, Шумен.
В изложбата в Добрич Жулиета Койчева представя 16 работи в голям формат – 12 живописни платна и 4 рисунки. Художничката споделя, че е мотивирана да работи с човешкото тяло, „чиято гъвкавост може да се използва като конкретен израз на емоционално състояние. Аз възприемам телата в изразявайки някакво състояние. Тези дни малко хора оценяват духовното; културата е материализирана и е сведена до популярни ценности като обяви за стоки за домакинството. В днешно време искам да бъда смела и да поема риска да се изразявам свободно като човек, който се опитва да е чувствителен към заобикалящият го свят. Не желая да съм консуматор, който приема нещата за даденост. Бих желала да предам послание към тези, които усещат духовното.“
