сряда, 14 август 2013 г.

Други форми в изкуството - творби от фонда на галерията



50 години Художествена галерия – Добрич

12.08.2013 г. – 11.09.2013г.

През 2013 г. Художествената галерия в Добрич отбелязва половин вековна дейност. На тази годишнина е посветена изложбата от фонда, подредена в две зали, имаща за цел да представи неконвенционални за времето, в което са създадени, творби. Това са работи от хартия от изложбите „Хартията”, които Галерията в Добрич организира в продължение на повече от едно десетилетие. Както и дигитални принтове върху платно – от дарението на известния български художник Александър Стефанов, носител на Голямата награда – Златен медал на Международната изложба - конкурс за силикатен дизайн във Валенсия и на наградата на СБХ за 1990 г.
През годините „Хартията” се превърна от проект на галерията в програма, по която екипът работи и до днес. Започнала като среща на група български художници работещи и експериментиращи с този материал, Хартията се разви и разшири обхвата си като обедини в Добрич творци от различни страни и континенти: България, Корея, Словения, Македония, Сърбия, Франция, Швейцария, Испания, Турция, Унгария, Румъния, Босна и Херцеговина, Беларус, Япония, Финландия и др. В 10 поредни години изложбите се предхождат от съвместната творческа работа на художниците в пленерен формат. Съпътствани от уоркшопове, ателиета на отворени врати, лекции, видео и мултимедийни прожекции, пърформанси. За организаторите са важни и двата аспекта - творческият и екологическият, защото отпадъчната рециклирана хартия се превръща в произведения. Следват изложби и работни ателиета с деца в галерията в пространството за творческа работа „Работилница за въображение”.
Днес, в залите на изложбата са експонирани творби на художници, участвали от 1995 до 2005 г. в изложбите хартията: ”Реквием” на Ангел Станев – наситен драматичен колаж, комбиниращ хартия и восък, деликатните цветни комбинации в „Прозорец” на Йордан Парушев, „Скеч за Царицата мравка” – ажурна изрезкова композиция на Дьорд Йолайош, концептуалната силуетна работа на Паскал Лиевр, „Изборът на новото поколение” - хартиен обект – бутилка от Кока Кола на Владимир Овчаров – един от доаените и вдъхновител на идеята за Хартията, или ефирните пана от ръчна хартия с вплетени в нея семена - „Японска поезия” на Олга Сасикина или „Котешки стъпки” на Мойца Злокарник. Различен е подходът на художниците – скулптурен – при Дона Стоянова в „Малкият акробат”; в духа на керамичната пластика, с която Росица Трендафилова е известна - в „Прилив”; експериментаторски - с вграден метален елемент в хартиената каша в „Луна” на Пенка Димитрова.
И в двете зали впечатляват голямо-форматните принтове на Александър Стефанов, които са част от подарената през 2006 г. в Добрич самостоятелна изложба  на художника, озаглавена “Известник”, посветена на печатната преса в България. Изпълнени със съвременните изразни средства - на дигиталния печат върху платно, „Стефан Стамболов”, „Белведерски торс”, „Александър Македонски”, „Давид”, „Ангел” и пр. са наименования  от колекцията, за която в словото си на откриването Пламена Димитрова – Рачева пише: „....В творбите, е водещ постмодерният прочит на класическата пластична форма на образци от античното гръцко и римско изкуство, от италианския Ренесанс, от днешната българска пластична култура и фотографията, които са опаковани в думи, фрази и слова от съвременната вестникарска преса, запомняща се с нейната бруталност, цинизъм, безсмислие, манипулативност и висока степен на агресия. Това е опаковката, това аурата на съвремието, която обезсмисля чистата форма, образа на из вечната класическа красота, разрушава духовната и емоционалната връзка между изкуството и човека....”
„....Тематичен проблем, който художествено-образно е решен на принципа на съчетаването на две същности -  съвършенството на произведението на изкуството и актуалната събитийна сила печатната преса, която има мощната роля да променя и манипулира съзнанието на хората в битийността. Дигиталните техники, с които си служи художника му дават свободата при пластичното им формообразуване и превръщането им в  самостойни медийни обекти, от друг тип, носещи ясни словесни и смислови послания, както е в портретните композици с образите на Васил Левски и Стефан Стамболов....”
И още за автора – „...Той е един от пионерите на съвременния визуален език в новото ни изкуство, за който можем да твърдим, че има интелектуално моторна функция. Свободата на художника е свобода на творческия му дух, не лутащ се и търсещ, а откриващ визиите в нови територии за изкуството. Това той осъществява чрез създаване на уникален авторски художествен образ носещ богатството на смисли и артистичната интерпретация на детайла, изразителност и емоционална смисленост на формата в една лаконично организирана и ясна композиция.”
В изложбата могат да се видят и „Автопортрет по Вермеер” на Недко Недков – работи на Борил Цонев, Асадур Маркаров, Вержиния Маркарова, Милена Атанасова, Ясминка Кукич /Канада/, Жан Пиер Варе /Франция/ и др.