четвъртък, 28 февруари 2013 г.

„Герои и събития от българската история”



Изложба, посветена на националния празник на България – 3-ти март

„Герои и събития от българската история”
 живопис, скулптура и графика – творби от фонда
на Художествена галерия - Добрич


От 01 март 2013 г. в Художествена галерия – Добрич е открита изложба, представяща творби на български художници, пресъздали героични образи и събития от историята на България. В хронологичен ред са подредени творбите  – от създателите на българската държава, през Средновековието, Българското Възраждане до Освобождението 1878 г. и събитията от началото на 20 век.
В галерията от възрожденски образи може да се види портрета на Христо Ботев от П. К. Петров, скулптурните творби на Никола Богданов - Апостола на свободата - Левски, Бачо Киро и Матей Преображенски, Стефан Караджа на Асен Попов, Андрей Василев – Амира, защитника на Каварна – на Минка Христова. Темата за априлското въстание 1876 г. и Освободителната война 1878 г. е разработена в графиката на Юли Минчев и живописните платна на Ценко Бояджиев и Георги Трифонов.
Отделено е място на трагичните събития от 1900 г. – бунта на селяните в Дуранкулак, претворени от живописци и графици.
Изложен е и портретът на Левски – дигитален принт на платно от Александър Стефанов, творба, която е част от голямото дарение, което художникът направи на галерията през 2006 г.

Изложбата е с образователен характер и подробни текстове запознават с историческите събития и живота и делото на героите. Тя е интересна за ученици и преподаватели както по изобразително изкуство, така и по история.
Изложбата ще е открита в продължение на месец. По предварителна заявка галерията предлага на посетителите мултимедийна презентация за големия възрожденски художник Димитър Добрович.


На 3 март 2013 г. – Националния празник на България - вратите на галерията ще са отворени за посещение от 11.00 до 16.00 ч.
Очакваме ви!


петък, 15 февруари 2013 г.

Фотоизложба „Камино” на Владина Цекова



На 20 февруари/сряда/ 2013 г. от 17.30 ч. в Художествена галерия – Добрич се открива фотоизложба „Камино” на Владина Цекова – разказ за духовното пътуване по пътя на поклонниците до Сантяго де Компостела.

Ел Камино/път – от испански/  е един от световните културни маршрути, известен като „Пътят на Сен Жак”, чиято крайна цел е Сантяго де Компостела – столица на автономната област Галисия, в Испания. След Рим и Ерусалим, градът е третия по значение свещен град на християнството. Град на поклоничество, което започва от Средновековието и продължава и днес, когато християни от цял свят изминават пеша 800 км –вия път до гробницата на св. Яков, на чието име е наречен Сантяго де Компостела. Сен Жак е името на св. Яков на френски. Има различни легенди за това как мощите на св. Яков, първият Апостол – мъченик, брат на св. Йоан Богослов са погребани в Галисия. В Испания той е наричан Сен Жак Матамор - убиец на маврите и се тачи като покровител на страната. През 813 г. се появява звезда, която осветява, гроба му. Латинското Campus Stella - „Поле на Звездата“ става второ име на града на Св. Яков: Компостела. Около гроба на св. Яков е издигнат параклис, по-късно през вековете - различните фасади на катедралата, а около нея възниква и едноименният град Сантяго де Компостела.
Изложбата на Владина Цекова, която пеш минава поклоническия път през юли и август 2011 г. е увлекателен разказ за това духовно пътуване. С любов тя разказва в интервюта за преживяванията по този път:
„...За мен всяко пътуване е път към свободата, към нови преживявания, към радост и щастливо усещане за това, че съм част от света, а и той от мен. ....Най- свободна и щастлива се чувствам, когато пътувам.
...„Камино... Камино е осеян с пилигрими от цял свят. Пеша, на велосипеди, на коне. Вървящи с кучетата си, видяхме семейство с бебе, имаше и хора инвалиди -  момчета,които бяха  без  една ръка, един испанец с  протези на краката, един сляп човек...Срещнахме хора и от най- далечни точки на света - от Япония, Корея, Америка, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка. Най- много бяха германците, французите и италианците. Руснаци не срещнахме, но от Латвия, Литва и Естония - да, от Румъния, Словения, Унгария, Полша ,Чехия, Словакия... Всички се поздравявахме с Буен Камино, всички сме приятели. Един особен мир, едно спокойствие, една уникална комуникация между хора от различни култури, с различно вероизповедание, но еднакви по дух.
 ... Ние сме пилигрими, ние сме лос перегринос, поклонници - хора, които са тръгнали да извървят прекрасния духовен път.
... Енергията на Камино те прави по-сетивен, по-възприемчив за много неразбираеми неща. Камино е учебник. Светлина, любов и добрини...тук някак виждах тези неща триизмерно.”
Казват, че Камино се намира под Млечния път и черпи енергия от звездните системи. Данте, Шърли Маклейн, Пауло Коельо и стотици хиляди са минавали по него.
Владина Цекова е сред малкото българи, стигнали да гробницата на св. Яков, за да получат неговата милост.
През 80-те години на миналия век Вл. Цекова е модел на модна къща “Перун”; работи и за известните тогава “Рила стил”, “Руен”. След 1989 г. е рекламен директор на „Супершоу Невада” - една от първите телевизионни шоу програми, продуцент на  семейното телевизионно състезание „Фамилия топ шоу”, както и на други известни предавания.
Днес работи като експерт по връзки с обществеността в държавна институция.
Владина Цекова  подготвя книга за Ел Камино, а фотоизложбата вероятно ще е източник на вдъхновение и ще породи желание и други да изминат Пътя на Сен Жак.

Изложбата се организира със съдейстието на Жени ГЕРБ - Добрич

понеделник, 4 февруари 2013 г.

В света на добричкия художник и учител Никола Тахтунов



На 05.02.2013 г. от 17.30 ч. в Художествена галерия – Добрич се открива изложба от фонда на галерията по повод 140 год. от рождението на добричкия художник Никола Тахтунов. В нея е включена картината му „Старият Добрич”, сложила началото на художествения фонд на галерията с инвентарен № 1.
Житейският и творчески път на художника Никола Тахтунов е сложен и богат - с творчеството си и активната родолюбива дейност, той е част от историята на добруджанския край.
Роден е на 11.02.1873 г. в Котел, но по-голяма част от живота му преминава в Добруджа. Основно образование получава в класното училище в родния град, учи в Априловската гимназия в Габрово, а завършва във Видин. Семейството му се преселва в Северна Добруджа, с. Чалмаджа, /Кара Омерско, дн. Негру вода/. Увлечен по живописта младият Тахтунов постъпва в Художествената академия “Беларте” в Букурещ, където следва една година, но поради липса на средства прекратява образованието си. В периода 1892-1893 г. учителства в Котел, от 1894 г. до 1898 г. – в Добрич, а през следващите години за кратко време - в Балчик и Сливен. По време на Балканската война Тахтунов участва като доброволец в Македоно-Одринското опълчение. След завръщането си, отново учителства и рисува. В периода когато Южна Добруджа е под румънска власт и българските класни училища в Добрич са затворени, обучава тайно групи ученици по домовете им. През 1916 г. в освободения Добрич организира кръжок по рисуване за младежи и е един от създателите на временната болница в града.  В този период рисува в цял ръст генерал Иван Колев – командир на победоносната  българска конница, картина, за която се говори по спомени и се предполага, че Тахтунов е участвал в откритата през 1918 г. в Добрич изложба на военни художници, посветена на падналите за свободата на Добруджа и героичната защита на града през 1916 г.
В периода 1919-1920 г. Никола Тахтунов е назначен за директор на българското  частно училище в Кюстенджа/дн. Констанца/. През 20-те г. рисува параклиса на Военното гробище в Добрич. По спомени на неговите внуци, той е рисувал и в манастири на Атон. В следващите десетилетия, до пенсионирането си през 1939 г., Тахтунов е учител по рисуване в мъжката и девическа гимназии в Добрич. Той е и активен член на учителското дружество „Развитие” в града. През 1934 г. под негово ръководство, учениците от двете гимназии в Добрич откриват обща изложба с „художествени картини и резбарски предмети”. Съпругата му Тодора Тахтунова също е учителка, активна общественичка, инициатор и почетен председател на женското благотворително дружество „Майчина грижа”. Тя е от рода на поп Паскал, дъщеря на Димитър Попов - учител, кмет и народен представител, ръководител на демократическата партия в Добрич. Художникът и съпругата му са активни деятели на българското културно общество, разпространявали са тайно българска литература сред гражданите и учащата младеж на Добрич, организирали са просветни вечери. Семейството е имало две дъщери – Здравка Касабова и Тинка Тахтунова – също учителка в периода 1916 – 1918 г. - по ариметка и геометрия.

Никола Тахтунов умира в Добрич на 07.02.1947 г.  
През целия си живот художникът рисува и урежда над 17 самостоятелни изложби, от които 3 в Добрич; в Констанца, Галац, Тимишоара, Крайова, Тулча, Букурещ, както и в Балчик, Силистра. 
В Художествена Галерия – Добрич се съхраняват 33 творби на Никола Тахтунов, като 13 от тях са подарени от неговите внучки – художничката Елена Ботева и Николета Калева.  Останалите – закупени или дарени - са събрани от добрички семейства и институции.
Сред картините е портрет на бащата на художника, В изложбата са включени снимки и документи на семейство Тахтунови. Изложен е и Дамския кръст – трета степен с корона и грамотата, с която Тодора Тахтунова е наградена през 1942 г. от цар Борис ІІІ.





На