петък, 22 април 2016 г.

ЕДНА ИЗЛОЖБА – ФАТАЛНОСТ И ПРЕДЧУВСТВИЕ





Драгни  Драгнев



Последната книга от Новия завет, която съдържа пророчество за края на света, се нарича Апокалипсис. Обстановка или състояние, които всяват страх, ужас, неизвестност и загадъчност, означава Апокалипсис. Думата апокалипсис стряска и плаши човека, отблъсква го и дори го наранява.
Понятието, представата за апокалипсис оскърбява и стъписва  до страдание и мъка. Информираният зрител, интелектуалецът, попаднал в една изложбена зала, е наясно с този сложен въпрос. Ако пък художникът показва картините си с надпис и наименование „Апокалипсис”, това рязко изостря погледа и вниманието на зрителя. В най-добрия случай зрителят се изправя пред една провокация и остава нащрек.
      Говоря и пиша за изложбата на румънския художник Флорин Михай в Художествената галерия на град Добрич. В същото време изпитвам уважение и респект. Никак не е лесно да навлезеш в орбитата на древногръцката митология и да рисуваш живота върху рамото на 21 век след Христа. Това изисква сериозно познаване на естетическите ценности на античния свят. Тук-таме в картините на Михай се мяркат класически идоли и емблематични образи. Очите ми забелязват Агнеца и козата на Алматея, също и  тотеми-символи на богове и богини, като гълъбът и бикът от Минос и бикът от испанските кориди с техния ритуален магнетизъм. Не са един-два митологичните елементи с чудовища в изложбата на румънския художник, изписани, за да се превъплътят в жестокостите на съвременния свят. Творецът, артистът ни свързва и обсебва със злощастията, катаклизмите, войните и разрухата на вчерашния и  днешния живот. Картините са свидетелство за самоунищожението и неизбежната гибел на човечеството, за библейското пророчество, че идва краят на света.
         Изложбата на Флорин Михай събира два цикъла картини – „Апокалипсис” и „Близък приятел”. Сюжетите се преливат един в друг, но без да се повтарят напълно. Всяка картина загатва или носи фрагменти от друга, която я предхожда или придружава, и в същото време  доразвива и обогатява тези фрагменти. Върху платната се наслояват и напластяват откъслеци и изображения на минали или предполагаеми събития от историята на света. Художникът пресъздава вакханалията в древните времена, пренася поглед сред варварския свят на Средновековието и кръстоносните походи, сред рицарските приключения и авантюри. В тези картини зрителят забелязва  жестокото лице на днешната действителност, позора, злодейството, покварата, блудството и всички смъртни грехове на човека.
        Според мен, животът, както го пресъздава в картините си Михай, е фатален – злочест, трагичен, пагубен, злокобен, нещастен. Навсякъде – борбена позиция, сблъсъци, набези, сражения, свади, напрежение, смърт. Защо е рисувал така художникът? Защо превръща всяка творба в  рискован вик и съдбовност? Защо напомня мъките на Христос на кръста? Коя религия изповядва? Защо е тъй черноглед и изобличителен? Мисля, че картините му дават отговор на тези сложни въпроси. Михай плисва в очите ни своите предупреждения и предчувствия за ужасния ход на времето, в което живеем. Посланията му са мъчителни и болезнени, удрят право в сърцето и душата. Неговите изображения са като притчи с нравствено-поучително съдържание в алегорична форма. Наподобяват исторически разкази, в които основен е въпросът за живота, , падението на индивида, катастрофата и смъртта на човека. Така ни доближават до Апокалипсиса, както е наименованието на изложбата. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар