Изложба „Европейски маршрути – Никола Манев /1940 – 2018/ и Стоимен Стоилов“. Творби от фонда на Художествена галерия - Добрич

 На 19 октомври в Художествена галерия – Добрич се откри изложба на Никола Манев и Стоимен Стоилов. Гости на откриването бяха Стоимен Стоилов и Областния управител

Красимир Кирилов. В изложбата са включени 30  живописни и графични творби, акварели и рисунки на двамата автори  от фонда на галерията.

Поводът, да си припомним творческите търсения и постижения на Никола Манев и Стоимен Стоилов е, че 2018 г. е „Година на културното наследство и представяне на многообразието на етноси и култури в Европейския съюз и приносът на Република България към европейските ценности".

Художниците са излагали в много европейски галерии, за тях са писали едни от най-известните критици и са носители на престижни награди.

Изложбата включва творби - живописни платна и акварели на Никола Манев, създадени в периода 1982 – 1990 г. Те са откупувани от ОХИ „Земята и хората“ 1982 г.;  и от самостоятелните изложби на художника в София /1986/ и в Добрич /1987 и 1990/.

Графиките и акварелите на Стоимен Стоилов са създадени в периода 1977 – 1988 г. и са откупувани както от колективни изложби във Варна и Добрич, така и от ОХИ „Земята и хората“ и др. В експозицията е и дарението, което художникът направи на Галерията през март тази година – внушителното живописно платно  „Ренесансов мотив“. За него можем да цитираме думите на американският арткритик Рик Костер по повод самостоятелна изложба живопис на Стоилов в „Лаймън Алън мюзиъм”, САЩ:

 „Картините на Стоимен Стоилов са уникална футуристична интерпретация  на мистицизма и митологията едновременно на Източна и Западна Европа”.

Кратки биографични справки:

Никола Манев е български художник, който живее и твори в Париж, Франция.

Роден е в Пазарджик, отрасъл в Чирпан, завършва художествената гимназия в София, а през 1962 г. е приет във френската Академия по изящни изкуства, учи „живопис“ в класа на проф. Морис Брианшон. Установява в Париж, но през целия си живот обикаля света и пресъздава впечатленията си в картини.

Манев има над 137 самостоятелни изложби и участия в множество групови изложби и биеналета. Негови творби са притежание на държавни и частни колекции и музеи в над 30 страни по света.

Художникът изследва в картините си мистичното и приказното. В творчеството му се преплитат много теми (странните земни образувания на българската природа, пустинята на Алжир и Тунис, мексикански мотиви), но към една от тях той се връща особено често - романтичните гледки на парижките покриви и комини.

През април 2000 г. Никола Манев купува старинна възрожденска къща в Чирпан, възстановява я и я завещава на града, като дарява и 40 свои картини от различни периоди на творческия си път

През 2008 година Никола Манев става академик на Българската академия за наука и изкуство /БАНИ/. Умира на 25 август 2018 г. в Париж. Урната с праха му е положена на 09.09.2018 г. в гр. Чирпан.

Стоимен Стоилов е роден във Варна през 1944 г. През 1972 г. завършва „приложна графика“ в Художествената академия в София при проф. Александър Поплилов и се връща в родния град. Работи графика, монументална живопис, илюстрации /илюстрирал е над 50 книги/. Основател е на престижното Варненско международно биенале на графиката, „за да може българското графично изкуство да бъде съизмеримо със световното”.”, си спомня той в едно свое интервю.

През 1991 г. ателието му изгаря в пожар,  всичко – графики, металните плочи за графика, проекти и пр. е безвъзвратно изгубено и художникът се преселва да живее във Виена.

Свързан е с Добрич, тъй като е автор на монументалното пано в Дом-паметник „Йордан Йовков“ – „Героите на Йовков“, първото пано в България, изпълнено в техниката на рисуваната керамика/1980 г./.

Получавал е много награди за графика и рисунка.

1976 – Голямата награда на биеналето в Бърно, Чехия за „Сибирски приказки”

1982 – Сребърен медал на Международната изложба в Лайпциг, Германия.

1983 – Голямата награда на името на Илия Петров за стенопис, присъждана от Съюза на българските художници.

1984 – Медал за графика на Арт Експо, Ню Йорк, даван от Фондация „Билан“ за съвременно изкуство.

1985 – Голямата награда за български участник на 3-то биенале на графиката във Варна, България.

1991 – награда Готфрид фон Хердер   за цялостно творчество на Виенския университет, Австрия.

Носител е на националната награда за графика на името на Веселин Стайков и националната награда за илюстрация на името на Борис Ангелушев. Носител на орден „Стара планина“ – I степен /2010/.

Стоимен  Стоилов има многобройни самостоятелни изложби в страни от различни континенти: Австралия, Австрия, България, Канада, Швейцария, САЩ, Чехия, Франция, Финландия, Люксембург, Италия, Япония, Норвегия, Русия, Словакия, Сирия, Швеция.

Удостоен е с титлата професор от президента на Австрия за изключителни заслуги към австрийската култура и изкуство.

Стоимен Стоилов е включен в най-старата френска енциклопедия за визуални изкуства – Benezit, а през 1999 г. името му фигурира в книга с монограми на художници от 19 и 20 век, излязла във Франция.

Никола Кожухаров /1892-1971/ - гостуваща изложба в ХГ – Добрич

В Деня на Добрич, 25 септември, в Художествена галерия – Добрич бе открита изложбата „Никола Кожухаров/1892-1971/“. Живописец и рисувач, график и илюстратор, стенописец и декоратор, сценограф, скулптор, педагог, със своите творби, той е част от образната представа на четири поколения българи за хилядолетната ни история, за нашите митове, легенди и приказки.

Никола Кожухаров е роден на 11 януари 1892 г. в Казанлък. Завършва гимназия в Стара Загора и през 1910 г. е приет в Художественото индустриално училище в София. Учи живопис при професорите Иван

Мърквичка и Цено Тодоров и през 1911 г. открива изложба в старозагорската девическа гимназия, заедно с Димитър Гюдженов и Васил Маринов. През 1914 г. печели конкурса за завеса на театрално дружество „Театър" в Стара Загора и с Димитър Гюдженов заминават за Франция, Специализират в Парижката академия за изящни изкуства при проф. Фернан Кормон. През Първата световна война той е военен художник и през 1916 г. участва в Голямата съюзна изложба в Берлин. Н. Кожухаров е един от основоположниците на баталния и исторически жанр в българското изобразително изкуство.

През 1917 г. заедно с Димитър Гюдженов проектират и изпълняват декорите за театралните постановки в Старозагорския театър.

Под влиянието на Пенчо Славейков - приятел и кум на художника, много от картините на Н. Кожухаров през 20-те години са със сюжети от митовете, фолклора и мистичността на обредите.

През 1922 г. заедно с Гюдженов, той открива изложба в Стара Загора. През 1924 г. Кожухаров печели конкурса за сценография на „Змейова сватба" по Петко Тодоров в Народния театър. През 1924 г. е преподавател, а от 1929 г. - професор в Художествената академия. През този период илюстрира детски книги, оформя списания, проектира пощенски марки, почетни грамоти, банкноти. Автор е на мемориални скулптурни произведения в Пловдив и Видин, както и на надгробното релефно изображение на Митрополит Методий Кусев в Стара Загора. През 1930 г. рисува

През 30-те години Кожухаров създава композиции с битова тематика. На световното изложение в Париж през 1937 г. е удостоен със златен медал за изкуство за картината „Майстори".

В периода между 40-те и 60-те години, рисува картини със сюжети от българското Средновековие и Възраждане. Посвещава им се със завидна последователност, изследователска убедителност и сериозна художествена подготовка. Рисува също серия голи женски тела, а през 40-те и 50-те години – пейзажи от различни краища на страната.

След 9 септември 1944 г. е задържан за 5 месеца от новата власт, поради тематика на картина, но след това е освободен и реабилитиран.

От 1962 до 1967 г. Никола Кожухаров завежда катедра „Изобразително изкуство" във Великотърновския университет. През 1965 г., открива изложба в София, съвместно със съпругата си Невена Кожухарова.

В периода 1925 -1969 г. изписва 27 църкви в страната. Участва в международни изложби в Берлин, Париж, Рим, Виена, Стокхолм, Прага, Фиуме, Ню Йорк.

За изключителни заслуги към българската култура през 1962 г., Никола Кожухаров е удостоен с орден „Кирил и Методий" l-ва степен.

Художникът умира на 1 юни 1971 год. в София.

Изложбата Никола Кожухаров /1892-1971/ включва петдесет и пет живописни платна, рисунки, илюстрации, графики. 48 са творбите от Художествената галерия в Стара Загора, а останалите са предоставени от  галерията в Казанлък. В експозицията са включени творби от различни периоди. Могат да се видят няколко ранни автопортрета на художника, пейзажи и композиции от 20-те години; проекти за корица, за грамота, за марка, посветена на художника Ярослав Вешин; илюстрации към Клетниците, Тримата мускетари др. Както и емблематичните му живописни творби на историческа тема: Ивайло пред стените на Търновград, Иванко убива цар Асен, Залавянето на Васил Левски, Левски пред съда и др.

Изложбата ще продължи един месец.

                             По материали от Марин Добрев – изкуствовед, директор на ХГ – Стара Загора

РЕТРОСПЕКТИВНА ИЗЛОЖБА НА ХРИСТО ГСПОДИНОВ /1945-2003/ В ХГ - ДОБРИЧ

На 21 август в ХГ- Добрич се откри ретроспективна изложба на добруджанския  художник  Христо Господинов/Печката/.  Бяха представени творби от различни области на неговото творчество – графика, керамика, проекти на  декоративно-монументални пластики и

стенописи, а също така творби от най-ранното му творчество. В експозицията има керамики, непоказвани до днес, правени за Франция; графики, изпълнени в различни класически техники и фотографии от личния архив на художника.

Христо Господинов е роден на 06.05.1945 г. в с. Краище, Добричко. През 1972 г. завършва Художествена академия – София, специалност приложна графика, при проф. Ал. Поплилов. След 1972 година специализира за кратко в Полша, връща се в България и е назначен за главен специалист –  художник на гр. Добрич. Участва в работата на градоустройствените съвети, на които се ражда концепцията за освобождаване на центъра на града от автомобилите. С реализацията на пешеходната зона през 1975 г., Добрич е сред градовете в България с принципно нов дизайн в хоризонталната планировка.
Десет години е председател на клуба на „Младата художествено-творческа интелигенция“. Работи живопис, графика, скулптура, приложно изкуство. Той е един от основателите на Ротари клуб - Добрич.

За Христо Господинов ни напомнят двата стенописа в Органова зала „Добрич“, изпълнени в техниката мокро фреско, трите стенописа в СОУ „П. Р. Славейков“, стенописите със сцени от живота и битките на българите в ПМГ „Иван Вазов“. Гобленът и металопластиката „Огън“ в Ритулна зала, декоративното пано на хотел „България“ в Добрич.

Той има повече от 15 самостоятелни изложби в София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Добрич. Негови произведения са представяни в Италия, Франция, Русия. Създал е над 50 декоративно-монументални творби – фреско, керамики, мозайки, пластики, гоблени.

В началото на 90-те години Христо Господинов и Димитър Грозданов са инициаторите на фестивала за съвременно изкуство „Процес-Пространство“, който дълги години се провежда в Балчик и се подпомага от художника.

Димитър Грозданов – изкуствовед и приятел на художника пише за него:

„Христо протягаше ръце и вземаше от всички възможни средства – от плаката минаваше към графиката, от керамиката към пластиката, после към пърформанса, за да се влее цялата му енергия в една далечна цел, в която нямаше как да сгреши – за да изрази и да се изяви в една идилична атмосфера, в която само може да съществуват изкуството и свободата, за които той би дал всичко.“

Христо Господинов ни напусна през 2003 г.

/фотографии на Добрич Онлайн/