„Герои и събития от българската история”

Изложба, посветена на националния празник на България – 3-ти март

„Герои и събития от българската история”

 живопис, скулптура и графика – творби от фонда

на Художествена галерия - Добрич

От 01 март 2013 г. в Художествена галерия – Добрич е открита изложба, представяща творби на български художници, пресъздали героични образи и събития от историята на България. В хронологичен ред са подредени творбите  – от създателите на българската държава, през Средновековието, Българското Възраждане до Освобождението 1878 г. и събитията от началото на 20 век.

В галерията от възрожденски образи може да се види портрета на Христо Ботев от П. К. Петров, скулптурните творби на Никола Богданов - Апостола на свободата - Левски, Бачо Киро и Матей Преображенски, Стефан Караджа на Асен Попов, Андрей Василев – Амира, защитника на Каварна – на Минка Христова. Темата за априлското въстание 1876 г. и Освободителната война 1878 г. е разработена в графиката на Юли Минчев и живописните платна на Ценко Бояджиев и Георги Трифонов.

Отделено е място на трагичните събития от 1900 г. – бунта на селяните в Дуранкулак, претворени от живописци и графици.

Изложен е и портретът на Левски – дигитален принт на платно от Александър Стефанов, творба, която е част от голямото дарение, което художникът направи на галерията през 2006 г.

Изложбата е с образователен характер и подробни текстове запознават с историческите събития и живота и делото на героите. Тя е интересна за ученици и преподаватели както по изобразително изкуство, така и по история.

Изложбата ще е открита в продължение на месец. По предварителна заявка галерията предлага на посетителите мултимедийна презентация за големия възрожденски художник Димитър Добрович.

На 3 март 2013 г. – Националния празник на България - вратите на галерията ще са отворени за посещение от 11.00 до 16.00 ч.

Очакваме ви!

Фотоизложба „Камино” на Владина Цекова

На 20 февруари/сряда/ 2013 г. от 17.30 ч. в Художествена галерия – Добрич се открива фотоизложба „Камино” на Владина Цекова – разказ за духовното пътуване по пътя на поклонниците до Сантяго де Компостела.

Ел Камино/път – от испански/  е един от световните културни маршрути, известен като „Пътят на Сен Жак”, чиято крайна цел е Сантяго де Компостела – столица на автономната област Галисия, в Испания. След Рим и Ерусалим, градът е третия по значение свещен град на християнството. Град на поклоничество, което започва от Средновековието и продължава и днес, когато християни от цял свят изминават пеша 800 км –вия път до гробницата на св. Яков, на чието име е наречен Сантяго де Компостела. Сен Жак е името на св. Яков на френски. Има различни легенди за това как мощите на св. Яков, първият Апостол – мъченик, брат на св. Йоан Богослов са погребани в Галисия. В Испания той е наричан Сен Жак Матамор - убиец на маврите и се тачи като покровител на страната. През 813 г. се появява звезда, която осветява, гроба му. Латинското Campus Stella - „Поле на Звездата“ става второ име на града на Св. Яков: Компостела. Около гроба на св. Яков е издигнат параклис, по-късно през вековете - различните фасади на катедралата, а около нея възниква и едноименният град Сантяго де Компостела.

Изложбата на Владина Цекова, която пеш минава поклоническия път през юли и август 2011 г. е увлекателен разказ за това духовно пътуване. С любов тя разказва в интервюта за преживяванията по този път:

„...За мен всяко пътуване е път към свободата, към нови преживявания, към радост и щастливо усещане за това, че съм част от света, а и той от мен. ....Най- свободна и щастлива се чувствам, когато пътувам.

...„Камино... Камино е осеян с пилигрими от цял свят. Пеша, на велосипеди, на коне. Вървящи с кучетата си, видяхме семейство с бебе, имаше и хора инвалиди -  момчета,които бяха  без  една ръка, един испанец с  протези на краката, един сляп човек...Срещнахме хора и от най- далечни точки на света - от Япония, Корея, Америка, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка. Най- много бяха германците, французите и италианците. Руснаци не срещнахме, но от Латвия, Литва и Естония - да, от Румъния, Словения, Унгария, Полша ,Чехия, Словакия... Всички се поздравявахме с Буен Камино, всички сме приятели. Един особен мир, едно спокойствие, една уникална комуникация между хора от различни култури, с различно вероизповедание, но еднакви по дух.

 ... Ние сме пилигрими, ние сме лос перегринос, поклонници - хора, които са тръгнали да извървят прекрасния духовен път.

... Енергията на Камино те прави по-сетивен, по-възприемчив за много неразбираеми неща. Камино е учебник. Светлина, любов и добрини...тук някак виждах тези неща триизмерно.”

Казват, че Камино се намира под Млечния път и черпи енергия от звездните системи. Данте, Шърли Маклейн, Пауло Коельо и стотици хиляди са минавали по него.

Владина Цекова е сред малкото българи, стигнали да гробницата на св. Яков, за да получат неговата милост.

През 80-те години на миналия век Вл. Цекова е модел на модна къща “Перун”; работи и за известните тогава “Рила стил”, “Руен”. След 1989 г. е рекламен директор на „Супершоу Невада” - една от първите телевизионни шоу програми, продуцент на  семейното телевизионно състезание „Фамилия топ шоу”, както и на други известни предавания.

Днес работи като експерт по връзки с обществеността в държавна институция.

Владина Цекова  подготвя книга за Ел Камино, а фотоизложбата вероятно ще е източник на вдъхновение и ще породи желание и други да изминат Пътя на Сен Жак.

Изложбата се организира със съдейстието на Жени ГЕРБ - Добрич

В света на добричкия художник и учител Никола Тахтунов

На 05.02.2013 г. от 17.30 ч. в Художествена галерия – Добрич се открива изложба от фонда на галерията по повод 140 год. от рождението на добричкия художник Никола Тахтунов. В нея е включена картината му „Старият Добрич”, сложила началото на художествения фонд на галерията с инвентарен № 1.

Житейският и творчески път на художника Никола Тахтунов е сложен и богат - с творчеството си и активната родолюбива дейност, той е част от историята на добруджанския край.

Роден е на 11.02.1873 г. в Котел, но по-голяма част от живота му преминава в Добруджа. Основно образование получава в класното училище в родния град, учи в Априловската гимназия в Габрово, а завършва във Видин. Семейството му се преселва в Северна Добруджа, с. Чалмаджа, /Кара Омерско, дн. Негру вода/. Увлечен по живописта младият Тахтунов постъпва в Художествената академия “Беларте” в Букурещ, където следва една година, но поради липса на средства прекратява образованието си. В периода 1892-1893 г. учителства в Котел, от 1894 г. до 1898 г. – в Добрич, а през следващите години за кратко време - в Балчик и Сливен. По време на Балканската война Тахтунов участва като доброволец в Македоно-Одринското опълчение. След завръщането си, отново учителства и рисува. В периода когато Южна Добруджа е под румънска власт и българските класни училища в Добрич са затворени, обучава тайно групи ученици по домовете им. През 1916 г. в освободения Добрич организира кръжок по рисуване за младежи и е един от създателите на временната болница в града.  В този период рисува в цял ръст генерал Иван Колев – командир на победоносната  българска конница, картина, за която се говори по спомени и се предполага, че Тахтунов е участвал в откритата през 1918 г. в Добрич изложба на военни художници, посветена на падналите за свободата на Добруджа и героичната защита на града през 1916 г.

В периода 1919-1920 г. Никола Тахтунов е назначен за директор на българското  частно училище в Кюстенджа/дн. Констанца/. През 20-те г. рисува параклиса на Военното гробище в Добрич. По спомени на неговите внуци, той е рисувал и в манастири на Атон. В следващите десетилетия, до пенсионирането си през 1939 г., Тахтунов е учител по рисуване в мъжката и девическа гимназии в Добрич. Той е и активен член на учителското дружество „Развитие” в града. През 1934 г. под негово ръководство, учениците от двете гимназии в Добрич откриват обща изложба с „художествени картини и резбарски предмети”. Съпругата му Тодора Тахтунова също е учителка, активна общественичка, инициатор и почетен председател на женското благотворително дружество „Майчина грижа”. Тя е от рода на поп Паскал, дъщеря на Димитър Попов - учител, кмет и народен представител, ръководител на демократическата партия в Добрич. Художникът и съпругата му са активни деятели на българското културно общество, разпространявали са тайно българска литература сред гражданите и учащата младеж на Добрич, организирали са просветни вечери. Семейството е имало две дъщери – Здравка Касабова и Тинка Тахтунова – също учителка в периода 1916 – 1918 г. - по ариметка и геометрия.

Никола Тахтунов умира в Добрич на 07.02.1947 г.  

През целия си живот художникът рисува и урежда над 17 самостоятелни изложби, от които 3 в Добрич; в Констанца, Галац, Тимишоара, Крайова, Тулча, Букурещ, както и в Балчик, Силистра. 

В Художествена Галерия – Добрич се съхраняват 33 творби на Никола Тахтунов, като 13 от тях са подарени от неговите внучки – художничката Елена Ботева и Николета Калева.  Останалите – закупени или дарени - са събрани от добрички семейства и институции.

Сред картините е портрет на бащата на художника, В изложбата са включени снимки и документи на семейство Тахтунови. Изложен е и Дамския кръст – трета степен с корона и грамотата, с която Тодора Тахтунова е наградена през 1942 г. от цар Борис ІІІ.

На

Проект на добричкия художник Димитър Христов

На 18 януари /петък/ 2013 г. От 18. 00 часа  в Художествена галерия – Добрич се открива първата в изложбения календар за т. г. изложба. Проектът на добричкия художник Димитър Христов е озаглавен „Скицник" и съдържа над 100 актови графики - формат 50х70 см, рисувани с въглен, от които в залата са представени 29. Идеята на художника е след изложбата, всички рисунки да събере и подвърже в едно общо уникално издание, с което финализира проекта си. „Скицникът” можете да разгледате и във виртуалното пространство в уеб сайта на проекта: http://sketch.54ka.org

Димитър Христов е роден на 28 Август 1978 г. в гр.Варна. През 2003 г. завършва Националната художествена академия – София, специалност „рекламен дизайн” в катедра при проф. Лозанов и доц. Йонков.

Има участия в 22 изложби в Българи, САЩ, Русия, Румъния и др.

Автор е на Фотоалбум - антология "Конете", издаден през 2011 г. Издател "54ka"

Димитър Христов е криейтив директор в Pimdesign - multimedia design studio

Отличен е от редица български и международни конкурси в областта на фотографията, графичния и уеб дизайн.

Негови неща са попадали в селекциите на National Geographic, Advanced Photoshop magazine, The Guardian, The Telegraph, 1x.com и др., както и в редица български печатни и онлайн издания.

За информация: Димитър Христов 0899906983

Изложба на добричкия художник Кирил Петров

На 12 декември /сряда/ 2012 г.от 18.00 ч. в зала № 1 на Художествена галерия-Добрич се открива изложба „Рисунка и живопис” на Кирил Петров.

Художникът завършва висшето си образование в Художествена академия „Строганов” в град Москва със специалност „Пространствено оформление и дизайн”. След дипломирането си през 1975 г. се връща в гр. Добрич и от тогава до сега работи в областта на пространственото и художествено оформление на различни обекти и събития. Участва в проектирането и изпълнението на десетки изложби на машиностроенето и хранително-вкусовата промишленост, както и в първите изложения на Добрички панаир, на които е главен проектант от самото му създаване. Работи по интериора и екстериора при построяването на новия корпус на завод ЗЕНА, а по късно и като дизайнер-проектант към Института за дизелови двигатели и КММ в гр. Добрич. По негови идейни проекти е разработен дизайнът на първите произведени дизелови малогабаритни трактори и дънпери, много лога и запазени марки, част от които са регистрирани в ИНРА. И до днес са актуални например всички фирмени знаци на Добрички панаир АД.

Успоредно с работата си като дизайнер от 1975 г. насам участва в почти всички изложби на Дружеството на художниците в град Добрич, националните изложби „Земята и хората”, както и националните изложби на преподавателите по изобразително из­куство. През1986 г. на националното биенале „ДИЗАРХ” е отличен с награда и диплом за „Работно място за електроника”.

От 2000 г. до днес е ръководител на школата по изобразително изкуство към Младежки център „Захари Стоянов” в гр. Добрич, в която са подготвяни много младежи за кандидатстване във ВУЗ по специалноститите с изпити по рисуване. Над тридесет от тях вече са се реализирали като архитекти, художници, дизайнери.

От тогава работи и като ръководител на Център Обществена Подкрепа към ОС на БЧК.

За повече информация: Кирил Петров 0896731146

Юбилейна изложба на Никола Богданов в Художествена галерия – Добрич

На 22 ноември/четвъртък/ 2012 година от 17.30 ч. в зала 2 на Художествената галерия се от крива изложба скулптура, по случай 80-годишнината на Никола Богданов.

В изложбата са включени творби от фонда на Художествената галерия, фотоси с монументите в Добрич и региона, както и няколко нови работи.

Никола Богданов е роден нa 12 юли 1932 г. в гр. Търговище. Средно образование завършва в гр. Добрич, а висше през 1962 г. в Художествената Aкадемия - София, в ателието на проф. Любомир Далчев, със специалност “Декоративно-монументална скулптура”.

През 1967 г. става  член на секция "Скулптура" при СБХ  гр. София.

От 1963 г. до 1981 г. работи като  художник - проектант в Куклен театър гр. Добрич.

През 1964 г. основава Дружеството на художниците в гр. Добрич и е негов дългогодишен творчески секретар.

Н. Богданов е активен участник в набирането на фонда на Художествената галерия в гр. Добрич,  както и на други галерии в Добруджа. Той е един от инициаторите на общата художествена изложба “Земята и хората”, която в продължение на няколко десетилетия се откриваше в Добрич и привличаше художници от цялата страна.

През 1981 г. урежда в гр. Добрич  самостоятелна изложба - скулптура.

Участва в над 50 Национални изложби,  като през 1967 г. е отличен с Втора награда за скулптура на Обща художествена изложба гр.  София. През 1973 г. получава наградата на в-к  "Добруджанска трибуна" в ОХИ "Земята и хората" гр. Добрич,  а през 1983 г. - Втора награда за  скулптура в ОХИ  "Човекът и трудът" гр. Габрово. Негови произведения има в Националната галерия, Софийска градска галерия, в галериите в Русе, Силистра, Разград, Балчик, Каварна, Шабла и др.

Неговите монументални творби, мемориални паметници, релефи, стенописи, мозайки, керамични пана и скулптурни композиции оформят облика на Добрич и Каварна, селата Крушари и Кайнарджа,  екстериорите и интериорите на обществени сгради и училища в Добруджа. Автор е на паметника на Деспот Добротица в Каварна/1977/, На загиналите български воини 1944-1945 гв с. Крушари/1988/, на релефа На Н.В. Борис ІІІв Добрич/1992/, на бюст-паметника на Васил Левскив Добрич/1998/ и др.

Като дългогодишен художник в Куклен театър гр. Добрич Н. Богданов проектира и изпълнява на театрална сцена над 70 куклени пиеси. Активно участва и в проектирането и откриването на сградата на кукления театър в града и дарява стенописа във фоаето по случай първата асамблея “Знаме на мира” през 1979 година. Като куклен сценограф работи и в градовете Ямбол, Пазарджик,   Габрово, Русе, Нитра  /Словакия/ и други.

През средата на седемдесетте и началото на осемдесетте години на миналия век, по предложение на Съюза на Българските художници и Община гр. Добрич, последователно е награждаван с ордени “Св.Св. Кирил и Методий” - III, II и I степени за неговата творческа и обществена дейност в областта на културата.

През есента на 2002 г. е удостоен със званието “Почетен гражданин” на гр. Добрич. През лятото на 2006 г. е завършен паметникът на Адмирал Ф. Ушаков на нос Калиакра, за който е награден от Руската федерация с орден на името на “Ломоносов”.

През пролетта на 2007 г. в гр. Добрич е открит паметник на “Св.Св. Кирил и Методий” - монументална творба, която Никола Богданов дарява на своите съграждани.

Изложба от пленер Салманово

На 16 ноември /петък/ 2012 г. от 17.30 ч. в Художествена галерия – Добрич се открива изложба „Пленер Салманово 2012 г.” Творбите са резултат от проведения през месец август пленер в шуменското село Салманово. Пленерът е осъществен с финансовата подкрепа на Община Шумен и преди Добрич, през месец октомври, изложбата е открита в художествена галерия „Елена Карамихайлова” в Шумен. През този месец в града се провежда ежегодният Карнавал на плодородието и тези празнични дни се свързват с кандидатурата на град Шумен за европейска столица на културата през 2019 г.

12 са художниците, които участват в пленера – Пламен Петков, Мариана Петкова, Ралица Цонева, Веселина Атанасова, Светлана Чифлигарова от Шумен, Елисавета Качулева, Стелиян Стоянов и Кристина Якимова от Добрич, Дона Стоянова – Добрич/София и Ирина Василева – от София, Теодора Лазарова – от Пловдив и Рамона Димова – от Преслав.

В изложбата в Добрич художниците се представят с рисунки, колажи, живописни картини – някои от тях са работени по време на пленера, а други – в ателиетата по-късно, пресъздаващи впечатления и атмосферата от творческата среща в с. Салманово.

На откриването ще присъстват гости от Община Шумен, Художествена галерия „Елена Карамихайлова”  – Шумен, художници, участващи в изложбата.

Зимно работно време

От 1 ноември 2012 г. Художествена галерия - Добрич преминава на зимно работно време:

9 - 12.30 и 13.30 - 18.00 часа 

всеки ден от понеделник до петък

Почивни дни - събота и неделя

Изложба „Малкият формат”

В зала № 5 на Художествена галерия – Добрич е подредена изложба „Малкият формат” с творби от фонда на галерията. Уредниците Пенка Димитрова и Недко Недков са подбрали живопис, малка пластика и графика – общо 52 работи от 39 художника. Изложбата обединява автори от различни творчески генерации и е разнообразна със стилистическите търсения на всеки един.

Особен интерес са двете живописни картини на тема Балчик и 4-те абстрактни рисунки, изпълнени с молив на Никола Михайлов Даскалов/1924-2001/.  Създадени в средата на 90-те години, рисунките са свидетелство за полета на духа на този философ – художник, който като че ли в малките формати, в нюансите на черно-бялото  разгръща космически пространства.  Постмодернист, който прави „осезаемо нематериалното и имагинерното и обогатява нашата сетивност с нова представа за света”/Ванко Урумов – откриване на изложбата на Н. Даскалови в Добрич, 1995 г./

Два графични листа с изящен линеарен рисунък. „Инге” и „Пред огледалото” на Иван Ненов/1902 – 1997/ – художник с богато творчество - живопис, малка пластика, графика, мозайка, през  30-те години на 20 век учил и живял в Италия, Германия и Франция; през 50-те - обявен за формалист в България, със забрана да излага и участва в изложби. В интервю с Евгения Христова, малко преди смъртта си, художникът казва: „Моделите ми са все от живота” и разказва за Инге – момичето, което всеки ден е минавало по Кьонигсплац в Мюнхен, където Иван Ненов учи в Академията, и се е съгласило да му позира. А портретите и тоалетите са любима тема на този европейски по дух художник и в живописното му творчество.

„Посвещение ІІ” е малката пластика от 1983 г. на Ангел Станев. „Тиха” и поетична; някои елементи в нея - силуетът на приседнала фигура, колелото – са разработвани от автора в различни формати и материал в творби, посветени на Димчо Дебелянов. А в последното десетилетие кръгът и камбаната, чиято символика е закодирана в творчеството на Ангел Станев е изведена в монументални размери. Красимир Илиев, куратор на изложбата на проф. Станев в  Софийска градска художествена галерия тази година пише:

” Вкарва колелото като елемент от пластичната конструкция, внушаващ движение или неговата липса тяхната функция е да напомнят за възможността за движение. Светла Петкова, изкуствовед,  разговаря с Ангел Станев „В произведенията ви има много движение, работа с пространството, категоричност, но и деликатност, дързост, но и поезия... Какво Ви водеше в пластическия свят на скулптурата през годините? И част от отговора:  ... „Това е пластичен език. Самият той изразява нещо и не се преразказва. Скулптурата може да бъде и като поезията, синтезирана. Тя не бива да бъде бъбрива, защото не е роман. Както поезията, скулптурата е цяла философия, но в компресирана форма; и затова е много силно въздействаща.”

Конна фигура” на Емил Попов е пластика, откупена от галерията от съвместната изложба на Емил Попов и Ангел Станев през 1983 г. в Добрич. Десетилетия по-късно авторът, за който също образността трябва не да разказва, а да внушава директно и тотално споделя: „Работя по темата за животните и конниците, откакто се занимавам със скулптура. В нея има нещо постоянно, добра опора за мислите на човека. Там са нашите метафори и митологии, природата и нейната сила. В моите конници, в агнето, във вълчицата има подтекст, който не искам да се чете директно, а да въздейства като форма, защото почива на илюзията, на неуловимото”

В експозицията са включени творби на Наум Хаджимладенов/1894-1985/ – „Паисий”, на Рафаел Михайлов/1902-1969/ – „Железният мост”,  Дарена Георгиева/1906-1986/ - „ЛатинкаІІ”, „Портрет на момиче” от Георги Павлов – Павлето/1913-1995/, „Пейзаж от Мелник” на  Светлин Русев.  Графиките „Нощ” и „Ден” на Румен Скорчев, „Огледалото” и „Наведена фигура” на Милко Божков, работи на Кеазим Исинов, Стоил Мирчев, Стефка Аройо, Недко Солаков, Пламен Аврамов, Явор Цанев, Петьо Маринов и др. - повечето създадени в началото и средата на 80-те години.

От добричките художници  в изложбата могат да се видят живописни работи на Никола Тахтунов/1873-1947/ – „Момиче със стомна” и „Морски пейзаж”, „Натюрморт” на Тодор Цветков/1912-1971/, малки формати на Тодор Балев, Димитър Греков, Никола Г.  Даскалов/1941-2010/ и Петър Петров, а в графиката - на Божидар Тонев и Радослав Котларски/1956-2007/.

30 години от откриването на Художествената галерия в настоящата сграда

На 22 октомври 2012 г. се навършват 30 години от откриването на Художествената галерия в настоящата сграда. На тази дата през 1982 г., след реконструкция, тя бе тържествено открита като домакин на Националната обща художествена изложба „Земята и хората”. Като една от най- представителните обществени сгради в Добрич и до днес галерията впечатлява с архитектурата си; с пространствените решения в интериора. Всъщност, тя е на повече от 77 години, строена през 30-те години на 20 век и е една от малкото останали  сгради в архитектурната памет на Добрич. Запазени са снимки от 1934 г. от строежа на Трибунала, както са наричали Съдебната палата. Тогава заедно с румънски архитекти, е участвал младият добрички архитект Велислав Ханджиев, завършил архитектура в Торино. До 1940 г. в северното крило се помещавала румънската полиция и от това време до днес са запазени  10 арестански килии. С Крайовската спогодба и присъединяването на Южна Добруджа към България, сградата е предоставена на българската държава. През годините различни администрации и институции са обитавали  различните й части, като преди реконструкцията през  1981 г. южното крило заема ОК на БКП, западното – ОК на ДКМС, а на север е МВР – Добрич. В началото на 80-те години ръководството на града взема решение за преустройството на цялата сграда в картинна галерия. Инвеститор е ОНС и КК, а изпълнител- СМК и БКС. За кратки срокове - година и половина са извършени проектирането на реконструкцията и изпълнението. Автори на реконструкцията  са архитект Асен Коев и художникът Атанас Нейков/1924-2003/. Те са запазили фасадите на сградата, както и оригиналните архитектурни детайли в интериора – представителните стълбища, решетки, колони, и пр.  В план сградата има сложна конфигурация с пет крила, три главни входа – от юг, запад и север с широки външни стълбища. В края на 90-те години към западното стълбище се изгради рампа за хора с увреждания. Внушителна като обем, респектираща с класическо равновесие и строгост, разгъната в пространството между двете улици «България» и «Независимост» и площад «Демокрация», галерията е акцент в културно-административния център на Добрич. Функционалното решение на интериора е с анфиладна схема – преминаване от зала в зала, а тъмните стъклени преградни стени и врати придават съвременно звучене на интериора.

Художествената галерия на град Добрич е една от големите в страната, тя е архитектурно-строителен паметник на културата и един от 100-те национални туристически обекта. Като съвременен музей за изобразително изкуство, галерията предлага на ценители и посетители постоянна експозиция  в 9 зали, разположени на два етажа и богат изложбен календар от гостуващи изложби. Тя функционира и като културен център, в който се провеждат концерти, рецитали, презентации на книги, конференции и др. С обособяването на пространството «Работилница за въображение» галерията стана привлекателно място през всички сезони и за деца и ученици от различни възрасти.